СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ* на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност 04.02.1997 г. ІІ част

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Вие въвеждате допълнителната тема какво трябва да направим в тези 5 дни, за да имаме реколта догодина?

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Не, г-н Президент, тази година няма да имаме. Точно това казвам, че ако ние днес не решим в рамките на 4-5 дена въпроса, казвам Ви го като професионалист, ние няма да имаме реколта 1997 г. Казвам го най-отговорно пред всички.

ЖАН ВИДЕНОВ: Техните прогнози са други. Биха могли да изработят официален доклад и да го разпространят.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Г-н Президент, аз смятам, че всичко това е много важно, но според мен ние имаме проблеми с утрешния ден. И по-добре е да се концентрираме върху утрешния ден, от който ще зависи по-нататък какво ще стане през следващите седмици.
Въпросът за хляба е много дискутиран и трябва да бъде дискутиран, но според мен това, което трябва да решим днес и да препоръчаме, е свързано с утрешния ден. Ако утрешния ден не бъде такъв, какъвто трябва да бъде, може би няма да има нужда от хляб по-нататък. Така че смятам, че е много сериозно да разговаряме за утрешния ден.
По отношение на осигуряването с хляб има и други резерви, свързани с наличието на голямо количество на неизкупена царевица. Знам, че около 100 хиляди тона царевица би могла да се продаде, да се замени с друго зърно, с което може да се изхрани населението, а по отношение на наторяването на посевите - вчера трябваше да дойдат всички директори на заводи за торове, но не можаха да дойдат поради затруднения с транспорта. Днес министърът на земеделието ги събира на друго място, за да се осигури това наторяване и това нещо трябва да стане, разбира се, при едно нормално ръководство на страната.
Доколкото знам, проф. Стоянов, има още няколко седмици, в които може да се извърши това наторяване. Не е толкова до ден или два. Но мен ме тревожи утрешния ден и аз смятам, че трябва да концентрираме вниманието си върху него.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, благодаря Ви, г-н Председател. Аз пък намерих съвсем основателни причини да поискам да знам на какъв хал сме и за какво става въпрос, защото в много голяма степен политическите решения, които ..., разбира се, тук решения не можем да вземем, но все пак тезисите, върху които можем да стъпим, се опират и на това. Ние трябва да знаем до каква степен сме притиснати от икономическата ситуация в страната. Това е положението, горе-долу го разбрахме, чухме и проф. Христо Стоянов. Ако искате, можем да минем и на основното, за което сме се събрали.
Аз ви моля, в предисловие в разискванията и в изказванията, които ще правим тук, да се стремим да въвеждаме колкото може по-малко конфронтационни елементи и да търсим колкото е възможно повече национално отговорния вариант за излизане от кризата.
Аз зная, че една част от присъстващите със сигурност вменяват във вина и ОДС, и в частност може би и на мен за това, което се чува отвън. Но, просто ви моля да прескочим тази тема. Абсолютно безмислено е да нищим въпроса защо и как са тук тези хора. Основната причина мисля, че всички я знаем. По-важен е фактът, че тези хора са тук и въпросът е какъв е начинът те да бъдат прибрани. Без прибирането на тези хора по домовете им нито едно правителство и никой няма да е в състояние да мръдне даже и сантиметър напред.
Ако се солидализираме около това, а мисля, че това е съвършено безспорно, си струва да започнем веднага дискусията за това какво ще правим утре. Досега доста безплодни усилия се изхабиха - кой е виновен, защо е виновен, кой експлоатира народното недоволство, кой спекулира, кой трябва да си иде, кой не трябва... Аз мисля, че днес не си струва да говорим на тази тема. Въпросът е как тези хора удовлетворително да се приберат, за да може все пак животът в България да се нормализира.
Аз знам какво ще ми каже министърът на вътрешните работи в оставка, и може би ще е прав обективно, че тези хора не са огромната част от населението, че те са младежи, които задръстват улици и т.н. Съгласен съм да речем и с това, но тези хора, за да бъдат прибрани, има две възможности: едната възможност е политическо решение на кризата, и те си тръгват доброволно, и втората възможност е...

НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Приложение на закона.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Аз съм привърженик на легалистките методи по принцип, но тук да се каже приложение на закона е много ефемистично. Истински израз на това е да излезе полицията и да се пролее кръв. Не ми се ще даже да обмислям тази хипотеза. Знам какво казва законът, знам и средствата- и вертолети могат да бъдат изкарани, които с вода отгоре да ги разпръснат, знам ги средствата, които законът им дава възможност да използват, но лично аз мисля, че е крайно неуместно дори да обсъждаме тази тема. Това значи България да бъде въвлечена в, може би гражданска война е силна дума, но България ще бъде въвлечена в изключително опасна ситуация, която никой не може да предвиди и никой тук не може да даде гаранция докъде можем да стигнем и как може да бъде спряна. Длъжен съм да мисля, че онези изходи, които в началото на тази криза изглеждаха разумни и които биха се приели дори от хората навън, днес вече изглеждат според мен невъзможни. Това се дължи на психологията, ако щете, на множеството хора, събрани на вън, но тези искания ескалират от ден на ден. Има може би един механизъм на самонавиване у хората, които протестират. Те са вече 27 дни навън на студа и редица други фактори ги правят да бъдат все по-неотстъпчиви. Не искам да коментирам това ли е най-правилното поведение или не, но ние сме изправени обаче пред него в една обективна степен.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Уважаеми г-н Президент, уважаеми колеги, взех думата, за да тръгне разговора и да не губим излишно време. Съгласен съм, че е от изключителна важност ние да намерим начин да приберем хората от улицата. Но не смятам, че с това трябва да ограничаваме темата на настоящия съвет, защото за мен по-важно е какво правим след това, т.е. как реално и действително решаваме политическата криза в България.
Обстановката наистина е драматична. Тя не е просто сложна, както я охарактеризира деликатно ген. Ламбов. Тя е взривоопасна. И аз също не смятам, че трябва да влизаме в дълбочина, за да не изостряме обстановката тук на настоящото обсъждане, но съм длъжен да отбележа, че сме свидетели на серия от антизаконни действия, които реално представляват заплаха за гражданския мир. И мисля, че тук всеки трябва да поеме своята отговорност за това. По-важно е, разбира се, в случая да мислим какви спасителни действия да приемем. Нека това не звучи прекалено силно, защото мисля, че това е реалността. Най-доброто е, както ни посъветваха и някои наши приятели от чужбина, да се постигне съгласие между политическите сили.
Позицията на демократичната левица през тези 30-40 дни беше насочена тъкмо към това със серия от многобройни компромиси, за които стана дума и тук на тази маса, и аз няма да ги повтарям. Да, наистина бързите избори са един възможен изход, или по-скоро една необходима стъпка към изход от политическата криза. Но пак казвам - за мен това е само първата възможна стъпка.
Ние формулирахме няколко варианти и аз ще ги поставя тук с надеждата, че те ще бъдат сериозно обсъдени, защото наистина времето изтича. Не изтича обаче само времето, което ни е предоставено по закона за изпълнение на мандата, на нашето конституционно задължение. Оттук нататък след нашето заседание вероятно ще паднат голяма част от възможните варианти за решаването на политическата криза. Ние имаме готовност да представим, както вече беше обявено в печата, съставът на новия кабинет на Демократичната левица. Длъжен съм тук откровено да кажа - добре съзнаваме, че това не е доброто решение, не е добрият изход от кризата. За нас най-доброто решение е формирането на временно, на преходно правителство на широка коалиционна основа, което правителство да работи от порядъка на 90-100 дни, правителство, което да има в тила си един работещ парламент, който да приеме и Закона за бюджета, и да направи необходимото за въвеждане на валутния борд, и да приеме някои други належащи закони, за които аз не бих искал да говоря. В крайна сметка да стигнем и до въпроса за самия избирателен закон.
Обратното, и с това приключвам - ако ние днес върнем мандата и се отиде форсирано към незабавни предсрочни избори, означава да не свършим цялата тази работа, която стои пред нас. Но ние сме готови да обсъждаме и такъв вариант - какво става, ако днес бъде обявено, че се отива форсирано към предсрочни избори? Тоест, тогава вече вие трябва да поемете ангажимента за формирането на служебно правителство и насрочване датата на предсрочните избори. Но ще помоля, и тук вече е ролята и на другите представители от изпълнителната власт, разбира се, и на колегите от парламентарните групи, да си представим ясно какво ни чака в следващите 2 месеца при един такъв вариант. Завърших, благодаря!

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви! Очертах вариантите като три, за да е по-лесно при обсъждането:
Първи - съставяне на нов кабинет изцяло на левицата.
Втори - временно правителство на широка основа - 90-100 дни.
Трети - връщане на мандата.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Към втория би прибавил - избори в началото на юни.

ИВАН КОСТОВ: Г-н Президент, ние имахме много пъти възможност да казваме на нашите колеги от ръководството на левицата, че нямаме контрол върху протестиращите, или имаме частичен контрол, че нямаме контрол върху ескалацията на техните искания и на тяхната непримиримост. От тази гледна точка вторият вариант, който беше много възможен на 19 декември, или дори по-рано, в момента няма да бъде разбран по никакъв начин от протестиращите навън. Нещо по-лошо - тогава и опозицията ще бъде възприета като противник на улицата, като някой, който сключва сделки зад гърба на студентите, зад гърба на всички тези хора и това ще даде опасен тласък недоволството, протестите, съпротивата, гражданското неподчинение да излезе извън политическите си искания.
Когато ние се съгласяваме тук, че обстановката е драматична, най-драматично е, ако тези искания напуснат политическите си граници и се превърнат в някакъв друг вид искания, примерно да се разрушават магазините, да се нападат сгради, да се малтретират хора, да се бият и т.н., един Господ знае накъде могат да се изплеснат такива неконтролируеми и провокирани действия на протестиращите. Нашите усещания са, че една част, особено младите, се радикализират много бързо. Не само усещанията са ни такива, но виждаме по поведението им, че не могат да разберат едно такова решение, и не само те. Ето защо дори да има желание опозицията да приеме варианта, който на практика се имаше предвид на 19 декември, ние сега със съжаление трябва да констатираме, че това време е изтекло, и то за нас прави невъзможно приемането на този вариант, още повече, че има огромни съмнения в свойствата на парламента да приема необходимите закони.
Парламентът е в много тежка политическа криза. В него има един дух на диструктивност, на остър конфликт, който няма да даде възможност да се направи нещо добро за България. Ще започнат, дори в случай на предварително споразумение за определени закони и решения, обструкции, ще започнат вътре съпротиви от всяка страна - не казвам само от демократичната левица. Напълно е възможно от различни места да изникнат такива съпротиви на, примерно, разумни, да ги кажем, закони. Ето защо ние и не виждаме сериозно политическо предимство от това да се опитва този парламент да прави още усилия при положение, че той е схващан от обществото като една от причините за състоянието, в което се намира. Ето защо ние виждаме като единствено възможен третия вариант, както ги изброи г-н Първанов, съзнавайки, че той съдържа много критични моменти, но гледаме на него с надежда, че той е в състояние да разреши радикално политическата криза. Ние се поставяме изцяло в услугата на президента в случай, че БСП приеме да вървим по този вариант. И каквото поиска президентът от нас, в рамките разбира се на едно много кратко време - 3-4 дни, примерно, нещо, което той счита за крайно необходимо да се приеме в избирателния закон. Доколкото разбирам там трябва да се направят 3-4 технически поправки, но наистина технически неща, за които хората са убедени, че не се прави политика. От този вид неща ние сме съгласни веднага да се върнем в парвамента и да ги свършим.
Освен това, ние сме напълно готови, макар това да ни струва все повече съпротива в нашите политически органи, а и вероятно на улицата, да потърсим широко национално съгласие за ролята на служебното правителство. Тази тема не бива да се подценява. Може да се дадат правомощия на служебното правителство или на президента да сключва заеми и да търси помощи. Може да се дадат правомощия да се подготвят споразуменията с международните финансови институции при положение, че ние всичките гарантираме, че който и да дойде на власт след това, ще продължи започнатото от служебното правителство. Съгласни сме да подпишем дори една харта за реформата, така че да изключим най-критичните точки от структурната реформа от политическа критика, просто да не бъдат обект на политическа конфронтация - примерно това, което сегашното правителство дълго време не може да направи: напредък в структурната реформа, ликвидацията на няколко десетки предприятия, явната, прозрачната приватизация и т.н. - всичко, по което ние виждаме, че и в БСП има съгласие. Ние бихме могли да подготвим в много кратки срокове една такава харта или една такава декларация за реформите, от която да е ясно, че кризата не е завършила с победители и победени, а е завършила с национално съгласие, завършила е с отваряне на една врата, която ще даде възможност на България да се спаси.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, г-н Костов. Мисля, че това развитие на позицията е много добро.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз смятам, че много е важна стъпката, която ще направим утре. От това, което аз наблюдавам, ако утре тръгнем към избиране на ново правителство на левицата, аз се съмнявам първо, дали то ще бъде гласувано, дали ще има кворум отначало, още повече, че се създават и физически затруднения за народните представители да дойдат. При провал на едно гласуване утре вече се завърта шайбата и ние отиваме към незабавни избори с едно служебно правителство.
Г-н Президент, аз имах възможност да Ви кажа и в личната ни среща преди няколко дни, че се страхувам най-много за това, че в тези 2-3 месеца Вие можете да изгубите. Може би най-солидната политическа инвестиция, която имаме сега, е президентството, независимо от това кой Ви обича и кой не Ви обича, но това е факт - национален и международен. Това е една инвестиция в нашата стабилност, и ако ние загубим и тази инвестиция, по-нататък нещата могат много да се усложнят. Аз се страхувам, че ако утре ролетката се завърти при пропадане на този избор, което е напълно вероятно, ако не намерим някакъв друг изход, Вие поемате цялата отговорност за ръководството на страната, а виждате какво е състоянието. Това означава, че нищо повече в Народното събрание не може да се направи, тъй като при една такава ситуация, не само няма да дойдат народните представители, а днес в нашата група казаха, че и те ще напуснат Народното събрание. Тоест, НС няма да може да събере никакъв кворум, т.е. ще имаме Народно събрание, което не работи, Вие ще го разпуснете, поемате цялата отговорност и оттук нататък сме в страшно трудно положение.
Всичко това, което казва г-н Костов, с много от нещата аз съм напълно съгласен, най-вече с това да се намери изход, в който да бъде ясно, че няма победители и победени. Ако ние стигнем до това, аз смятам, че по-хубаво от това не може да има, защото ако ние излезем от тук с думите: на тези им смачкахме фасона, ние победихме, и т.н., конфронтацията няма да бъде преодоляна.
От какво се безпокоя? Безпокоя се от неконтролираното приключване на процедурите без възможност да се коригират. Ако утре ние приключим с този опит, а много вероятно е да приключим неуспешно, ако решим да го провеждаме, без да имаме друг вариант, нещата вече излизат от контрол. Според мен вариантът за едно преходно правителство за месец или два би могло да стане и след връщане на мандата на нашата левица, ако Вие успеете на друг мандат да съставите такова правителство. Едно такова правителство трябва да има подкрепата от двете страни, може би на не повече от 55-60%, но да има такава подкрепа с разбирането, че това ще бъде едно правителство, което само ще подготви тези закони, които са необходими, за да не падне върху Вас цялата отговорност за всички неща, за да може да се подготвят закони и приемане на решения, които ще осигурят по-нататък служебното правителство. И това преходно правителство би трябвало да бъде така конструирано, че да може голяма част от него да продължи като служебно правителство. Ако се намери такава възможност за разбирателство, като нещата се формулират така, че нито едните са загубили, нито другите са загубили борбата, а са се договорили в името на България, аз смятам, че това ще бъде едно положително решение. Колкото и да е лош този парламент, това е парламентът на България. И аз вярвам в доброто у хората и смятам, че могат да се намерят сили, защото всички тези закони, които са свързани с валутния борд, те са продиктувани от икономическата необходимост и там особено политически съображения не могат да се очакват. А ако ние затворим парламента утре, аз просто се страхувам за Вашето бъдеще. Страхувам се за най-силната политическа инвестиция, която ние имаме сега в момента, която може, както е казано, да изгори за 3 месеца, защото след 2 месеца ще дойдат тук да викат не на нас, защото сме вътре, а защото Вие сте вътре. А знаете, че това е ставало в България с предишния президент и много лесно се обръщат нещата. Аз вярвам на това, което казва Иван Костов, че не могат да контролират нещата, а Вие съвсем няма да можете да ги контролирате, защото улицата се обръща за един ден.
Затова, според мен, национално отговорно е днес да имаме ясна представа за това какво ще правим утре, тъй като, ако утре отидем на избор на ново правителство, възможно е, първо, да няма кворум, след което аз ще обявя, че Демократичната левица губи своя мандат. Аз не мога да събирам още един път парламента. Това го казах днес на нашето заседание. Ако утре демократичната левица не може да събере кворум, аз ще обявя, че процесът свърши, защото не са се явили тези, които трябва да защитят своето правителство. Но това може да стане и при гласуването, ако не се получат необходимите гласове, а такова настроение има у много членове на демократичната левица. Тогава какво правим? Ако нямаме предварителна договореност, как ще вървим нататък? Аз се безпокоя от това, че ние много пъти вървим и мислим една крачка напред само, и след като тази крачка е погрешна...

ИВАН КОСТОВ: Г-н Сендов, Вие ми давате възможност да допълня това, което изказахте. Извинявам се на останалите колеги.
Ние споделяме опасението, което Вие изразихте, че президентът ще попадне в изключително трудна ситуация.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Нали затова съм ви събрал тук, уважаеми господа, това е целта на събирането.

ИВАН КОСТОВ: Напълно го споделяме. Аз даже ще го засиля, защото това е така, което ще кажа - не за един ден, а за няколко минути настроението на протестиращите от вън може да се измени на 180 градуса. Това е факт. Просто те много лесно могат да се обърнат в другата посока. Това е съвсем така, както го казвате. И точно заради това ние поставяме особен акцент на обстоятелството, че се поставяме в услуга на това, което президентът ще поиска от нас, за да направим максимално решима задачата, която по принцип е изключително трудно решима, която стои пред него.
В този смисъл, според мен трябва да се разменят наистина откровени мнения - дали ние сме готови да заявим, че има широко национално съгласие за това какво трябва да се прави оттук нататък от политиците, а не от един или от друг, и да кажем: ето, президентът ще започне да го прави с неговото служебно правителство? Колкото и да е трудна задачата, тя ще бъде по-лесно решима, ако президентът разполага с национално съгласие за правителството, ако той не е атакуван за това, което неминуемо ще трябва да направи.
Що се от нас до това, което Вие разкривате като вариант - според нашето мнение едно такова демонстриране на политическо безсилие, каквото би се получило във вашия лош вариант - парламентът не се събира, ако щете дори и поради трудности депутатите да влязат и т.н., това е такава демонстрация на пълна слабост и банкрут на държавните институции, каквато най-добре е, ако ние сме политици, да направим всичко възможно да икономисаме това на България.
В тази връзка искам да кажа, че ние ви призоваваме да не се стига до там, защото това Народно събрание, в края на крайщата, ако банкрутира по такъв начин, това наистина ще бъде изключително силен удар върху институционализма в държавата, върху това, което си представяме, че е демокрация. Това ще бъде доказателство, че демократичната система не работи в България. Затова не е добре да се стига до там, въпреки че погледнато егоистично, като че ли това е най-добрият резултат за СДС. Аз искам да ви кажа, че макар да изглежда на пръв поглед добър такъв резултат, защото това ще е наистина едно голямо поражение за БСП, по-добре е това нещо да не се случва. Да намерим политическо решение е по-добре.

ЙОРДАН СОКОЛОВ: Г-н Президент, уважаеми дами и господа,
Най-добрият вариант е кризата да приключи наистина без да има победители и победени. Това може да стане единствено, ако ние стигнем до решения, които са в интерес на България, а не на една или друга политическа сила.
Положението наистина е драматично. То е драматично не с тази непрекъснато увеличаваща се ескалация на протестите на хората. То е драматично преди всичко като икономически резултат. Аз не смятам, че най-големите черногледци между нас са си представяли, че в началото на февруари 1997 година доларът ще бъде 3 000 лв., че една пенсия ще бъде 1 или 2 долара, една средна заплата ще бъде 5 или 6 долара. Това го казвам затова, защото трябва да сме наясно, че каквото и правителство да дойде, в резултат на каквото и да дойде, ще бъде изправено пред огромни трудности. И ако оттук нататък ние не постигнем консенсус да се помага на това правителство в името на хората и на България, нищо не сме направили.
Нямаме спор за това, че ще има предсрочни избори. Конституцията повелява, че преди предсрочните избори трябва да бъде съставено служебно правителство. Единственото различие основно като че ли се свежда до това - кога да бъдат предсрочните избори и в интервала дали да има някакво преходно, програмно, експертно правителство. Тезата на Демократичната левица е, че предсрочните избори трябва да се забавят, за да може да работи парламента, защото в момента, когато се назначи служебно правителство, това означава, че той вече е разпуснат и няма парламент. Но нека сме реалисти за това.
Първо, в състояние ли е парламентът да работи дълго време, от порядъка на няколко месеца и то ефективно?
Второ, необходимо ли е?
Ние така малко по инерция казваме: да, има да се приемат закони. Вие г-н Президент бяхте предложили 10 дни. За някои това се стори много кратък срок, за други много дълъг срок.

Първо, Законът за държавния бюджет спокойно може да не бъде приет преди разпускане на парламента, с изключение на една година, ако се върнем в годините назад - април, май, даже след май мисля имаше една година, когато се прие Законът за държавния бюджет.
Второ, прословутите закони за въвеждане на паричния борд.
Оказва се, че ние сега почти никакъв такъв закон не можем да приемем. Паричният борд ще бъде нещо, което тепърва ще се договаря с Международния валутен фонд. Има редица варианти на паричен борд.
С г-н председателя Сендов, при нашето посещение в Израел, когато бяхме приети от управителя на тяхната национална банка, който, ако не се лъжа, доскоро е бил един от заместниците на МВФ, той даде тази идея: искайте няколко варианта от МВФ за паричен борд, а вие да си изберете кой ще бъде най-добрия за България. Това е един въпрос, по който всяка национално отговорна политическа сила трябва да се стреми за консенсус затова, защото трябва да се избере вариантът, който е най-добър за България. При това положение много по-важно е ние да имаме едно правителство, което да води преговорите, да придвижи нещата, а един закон или пакет от няколко закона за валутния борд просто в разстояние на дни от един нов парламент може да бъде гласуван. И аз поставям въпроса: кое е по-добре - след като ще има предсрочни избори, след като ще има служебен кабинет, не е ли най-добрата алтернатива този служебен кабинет именно да бъде приет с консенсус и с консенсус политическите сили да определят функциите и задачите, които ще изпълнява, а вече съставът му е правомощие на президента, макар че ние сме заявявали, че той има пълната свобода, ако поиска от нас някакво съдействие, ние сме готови да му го окажем. Аз не допускам, ако президентът се обърне за помощ и за лица в състава на този кабинет към Демократичната левица, че тя ще откаже да му съдейства.
И сега, за да приключа - утрешният ден. Вариантите са главно два:
Първо, или няма да има кворум и това ще е страшен удар върху демократичната институция, върху най-важната демократична институция Народното събрание, защото в края на краищата ние сме си парламентарна и ще си останем парламентарна република, и
Второ, или ще има кворум и ще се стигне до гласуване.
Добре, какви могат да бъдат резултатите при гласуване? Избира се второ правителство с мандата на БСП в един състав, който няма какво да се лъжем, хората няма да го приемат - един състав, който почти преповтаря в 2/3 старото правителство с попълнения, които също не са като че ли по наше мнение най-удачните, и това само ще засили напрежението, хората няма да се приберат, стачката ще продължи, гражданското неподчинение ще продължи.
Другият вариант - не се успява да се състави правителство.
Аз да си призная, досега никога не съм могъл да разбера, ако съществува такава логика в средите на демократичната левица, че е по-хубаво така да приключи мандата с провал, с бламиране, независимо дали е бламиране само на кандидата за премиер, или от вчера вече масмедиите така разиграват един подвариант - да мине премиерът, пък да не мине съставът на правителството. Това си е бламиране на демократичната левица. Е, добре, това ли е добрият или по-добрият вариант, или наистина едно връщане на мандата в резултат на постигнат консенсус, че никой няма да използва мандата. И тогава вече ще се състави служебно правителство в резултат на консенсус с функции и задачи, определени също с консенсус, и вече един консенсус наистина по отношение на това тази процедура, която е в правомощията на президента, по време да я скъси или да я разтегли, разбира се, с наша помощ, след като ще има консенсус, кога да кажем ние, или някоя друга парламентарна група, ако трябва да върне един мандат, дали да се забави връщането или това веднага да стане, да се определи колко време наистина полезно, реално трябва да работи Народното събрание. И наистина това ще означава изход от кризата, прибиране на хората, сваляне на напрежението и всички да седнем да работим вече за чисто икономическите проблеми, които са толкова драстични. Аз отново ще кажа: може би много от нас все още като че ли не можем да си представим какво значи с една пенсия да купиш 2 или 3 кг. ориз и да не можеш да си осигуриш дори един хляб на ден без никаква друга храна. Това са нещата, които чакат да бъдат решени. Те могат да бъдат решени само с консенсус, само с еднопосочни усилия, а не след това някой, който ще се заеме с управлението, да прави едно, някой друг да му пречи, независимо кой управлява и независимо кой е в опозиция. Ние спокойно можем да постигнем консенсус за реформите. Има реформи или части от икономическите реформи, които и в програмата на БСП съществуват, и в нашата, и в тази програма на г-н кандидата за премиер, с които ние сме съгласни, и едно по едно да започнем да отхвърляме и да видим има ли разлики, какви са разликите, преодолими ли са. Според мен, ако ние тръгнем по този път, тогава само няма да има победител и победен, ще има изход от кризата, постигнат с чувство за национална отговорност и с един национален консенсус, който ще бъде единствено и само полезен преди всичко за България.
Благодаря!

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, г-н Соколов.
Ще ме извините, но аз трябва за около 10 минути да ви напусна, за да стисна десницата на г-н Бабурин и да не го лиша от възможността да се ръкува с един истински приятел на Русия. Независимо от тежката ситуация, в която сме, мисля, че трябва да го направя. Имаме две възможности - да дадем една негласна почивка, неформална, за да си кажете по няколко думи, изпушвате по една цигара и това май е най-добрата възможност. Благодаря ви за разбирането.

/почивката бе обявена в 16.50 ч./

/след почивката/

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Г-н Президент, искам да предложа на моите колеги 4 принципа, по които да се води в следващото време разговора.
Първият - ние излизаме от Вашия кабинет тук, без да се договорим. Това е политическа катастрофа за всички политически партии, че не могат да намерят в себе си сили в един такъв момент да потърсят решение.
Вторият - нито капка кръв.
Третият - не желая в никакъв случай нито г-н Иван Костов, нито г-н Николай Добрев да станат предатели.
Четвъртият - спасителният изход от това положение, г-н Президент, е да го потърсим чрез Вас. Ние, политическите партии, загубихме с разтакаването, което имахме по проблемите от 7 години, да не говоря и за тези 3 месеца, които загубихме, но те са загубени. Днес въобще тях да не ги коментираме, защото и друг път съм казвал - просто на нас днес не ни трябва сила, а ни трябва мъдрост. А мъдростта е само тогава, когато можем за миг да забравим дните до днес. Затова аз предлагам тези 4 основни принципа, върху които ще коментираме по-нататък. Не може да се намери друга политическа гаранция, освен чрез Вас. И затова разбирам, че от страна на представителството на обединената опозиция в лицето на Иван Костов, и от страна на левицата в ли