Стинг - Песни от лабиринта

Ветеран на музикалната сцена, Стинг продължава да изненадва почитателите си и непознаващите го (има ли такива?) с уникални и комплексни произведения. Следящи четвъртвековната кариера на бившия гимназиален учител предричаха появяването на албум, който ще надмине и най-крайните очаквания.

Времето като чаровен басист и вокалист на пънк-бандата Полис до новия си албум Стинг премина през десетки експериментални албуми и концерти със собствени композиции, в които изобилието от елементи от различни музикални жанрове се превърна в негов особен творчески почерк.

До униката “Songs From The Labyrinth”, излязъл през октомври. За Деня на реформацията, шегуват се от прес-офиса на най-престижната компания в света за класическа музика - немската "Дойче грамофон", издала това наистина уникално творение, с което рок-легендата стана номер едно в чартовете за класическа музика.

Това е първият албум в кариерата на Стинг, в който нито една композиция не е негова. В тази разлика се крие силата и магията на проекта.

Стинг се запознава с Един Карамазов - босненският виртуоз на класическа китара и лютня, големият интерпретатор на Йохан Себастиан Бах и предкласическите европейски майстори, който влиза в ролята на истински съвременен трубадур.

Ценители са свикнали да свързват понятието трубадурно в рок-музиката само с арт-рока на Джетро Тъл. Разбира се, Стинг също отдавна се занимава с трубадурни аранжименти,  като композициите “The Soul Cages” и “Ten Summoner's Tales” насочиха вниманието и на критиците на класическа музика към себе си.

Но в новия албум двамата с Карамазов откриват за първи път пред широката публика света на един автентичен, придворен английски трубадур Джон Доулънд - любимия музикант на крал Джеймс I. За тези, които познават и обичат музиката на Доулънд и Стинг, изненадата е двойна и двойно по-приятна. При първото прослушване на 23 композиции удоволстието е наистина голямо. При второто то нараства в състояние на удовлетворение. 

Само за две седмици след пускането на пазара, албумът вече бе номер едно в чартовете за класическа музика във Великобритания и номер двадесет по продажби в общата класация на континента. Но, разбира се, както всеки друг албум на Стинг и този прескочи границите на Острова, седмица по-късно “Songs From The Labyrinth” оглави таблиците за класическа музика в САЩ, Франция и Германия, а през голяма част от миналата седмица бе и най-продаваният албум в света за октомври чрез Amazon.com.

Когато в началото на годината музикантът обяви, че възнамерява да запише проект с мелодии от епохата на кралица Елизабет I, това звучеше като истинска сензация.

Доулънд не бе споменат, но повечето прогнози отиваха в тази посока. Други критици спекулираха, че може изненада публиката с непознати минесонгс и трубадурни композиции по стихове на Чосър или Шекспир. След това настъпи няколкомесечно затишие и само фенове чакаха албума напрегнато. Сензацията е успешна - сензация са автентичните аранжименти и изборът на Карамазов.

Сензация за непознаващите английската музикална школа и особено за по-малдите слушатели е Джон Доулънд. Всъщност той смело може да се нарече един от първите певци-композитори, каквито познаваме в модерно време, пояснява Стинг. "Той е поп певец на своето време. Неговите песни ме преследваха деликатно повече от 20 години", признава певецът.

Началото на албума полага песента-посвещение на Уолсингъм. Този Уолсингъм, който пази Елизабет I, големият шпионин, бащата на британското разузнаване. Обучил като професионални разузнавачи дори зет си, както и големия британски поет и драматург Сидни и не по-малко известния лирик Марлоу.

Уолсингъм преследва Джон Доулънд, който е католик и по време на управлението на Елизабет I е заподозрян в нелоялност към протестантската кралица и принуден да напусне  в изгнание кралството. Той скита из Европа и композира. Така се превръща наистина в странстващ музикант и придворен певец, но в дворовете на европейските графове и крале.

Доулънд никога не осъществява мечтата си – да бъде придворен лютенист на кралица Елизабет I, която цени и на която не успява да докаже верността си. Тези житейски и професионални удари оставят белези в творчеството на Доулънд - произведенията му са проникновено тъжни, носталгични. Дълбоки меланхолични откровения. По време на пътешествията си той пише отчаяно писмо до кралския секретар сър Робърт Съсил, но без положителен резултат. Части от него Стинг интегрира в настоящия албум.

Стинг признава, че се запознава с произведенията на Доулънд за първи път през есента на 1982 г. Години по-късно неговият приятел Доминик Милър го среща с един от най-известните музиканти на лютня в Европа - босненеца Един Карамазов. Така се ражда идеята за съвместния проект на двамата, а някои произведения са композирани за "дует" на лютни, така че в албума и Стинг свири на този инструмент. В албума има изпълнения на пет инструментала, единадесет парчета с вокални изпълнения, а седем интегрират части от писмото на Доулънд до кралския секретар.

”Songs From The Labyrinth” може да предизвика две реакции. Да отблъсне неподготвените за такъв албум, неразбиращи концепцията, неоткриващи я за себе си. Или да спечели с мистичното звучене на XVI век, което Стинг пресъздава със своя богат, чувствен и експресивен глас.

Английската реч по времето на кралица Елизабет  е запазена – това прави албумът забележителен. Прекрасни са миниатюрите "Flow My Tears" и "Clear Or Cloudy",  полифоничните "Fine knacks for ladies", "Battle Galliard" и "Forlorn Hope Fancy". Може би скептиците трябва да чуят най-напред тях. Албумът може да се купи и в България - издаден на българския пазар от Вирджиния рекърдс.

*Повече материали от същата авторка може да намерите в www. point-of-view.org