Стогодишната ВЕЦ "Бояна" и днес работи с оригиналното си оборудване

Сто години след пускането си в експлоатация една от най-старите водноелектрически централи у нас – ВЕЦ "Бояна", продължава да работи безотказно, при това с оригиналното си оборудване, стана ясно при честването на юбилея ѝ в петък.

В него се включиха министърът на енергетиката Румен Радев, заместникът му Николай Николов, Мартин Георгиев - директор на "Националната електрическа компания" (НЕК), чиято е хидромощността, председателят на борда на собственика на самата НЕК - "Българския енергиен холдинг", Веселина Бучкова, ветерани и служители на НЕК.

"За мен е удоволствие да съм тук. За колегите е огромна отговорност да поддържат централата във функционално състояние и заслужават адмирации за отличната си работа", каза енергийният министър Румен Радев в своето приветствие.

Работи и днес и пази артефакти от преди сто години

"Книжата на дежурния, които видях, са невероятни артефакти и ни напомнят, че за да стигнем донякъде, много преди нас някой е започнал, друг е развил идеята, трети я е надградил. Всички те са били професионалисти, отстоявали са идеите си и в крайна сметка са успели", допълни той.

По думите му ВЕЦ "Бояна" е не само най-старият пълноценно функциониращ актив на НЕК, но и една от първите водноелектрически централи в страната за обществено ползване.

Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев подчерта ключовата роля на централата за българската столица в исторически план. Въведена в експлоатация на 13 декември 1923 г. ВЕЦ "Бояна" допринася за модерния облик на града. Огромно за времето си строително постижение, централата внедрява водещи европейски технологии и създава икономически и социални ползи за обществото.

Оборудването и днес работи безотказно, сн. НЕК

"В НЕК се гордеем с факта, че централата функционира безотказно и до днес с автентични хидрогенератори и оборудване, като едновременно с това допринася и за производството на чиста екологична електроенергия", допълни той.

В сградата на хидроцентралата се пазят архивните книжа на диспечерите, датирани от 30-те години на миналия век, налице са системите за комуникация и турбините, произведени през 1918 г.

Централата е деривационна и първоначалният ѝ източник за захранване е река Боянска. Тя има две турбини тип "Пелтон", хоризонтални, с мощност 1.24 МВ. Средногодишното производство на централата е 1.8 ГВтч.

Проектът се задвижва още след Освобождението

С избирането на София за столица на България през 1879 г. въпросът за електрифицирането и изграждането на градска трамвайна мрежа в града е поставен на дневен ред. ВЕЦ "Бояна" е трябвало да осигури електрическо осветление на столицата. Стартират консултации с инвеститори и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за строеж и започва процедура по отчуждаване на имотите.

Обявеният от общината търг за строежа на мощността е спечелен през 1891 г. от фирмата "Ганц и Сие". Тя започва изграждането година по-късно, но не успява да спази двугодишния срок за завършването му, поради недостатъчни средства и невъзможност за достигне исканата мощност.

Проблеми с водосбора спират строежа

Допълнителни измервания показват четири пъти по-малък от очаквания воден отток от реките Боянска и Владайска. Строежът спира при завършени сграда и част от напорния тръбопровод, без да са започнати събирателните канали и изравнителя. През 1895 г. договорът с фирмата е прекратен официално.

Растящите нужди за електрификация през новия век вкарват отново проекта в дневния ред. Австрийски инженери изчисляват, че ако се изгради водохващане на по-голяма височина, високото налягане ще компенсира дебита на вода. Поради това е започнато изграждането на водохващане в основата на витошкото плато, познато и до днес, като "Каменното здание", което е с 989 м по-високо от централата.

Трасето обхваща 3,87 км труден стръмен терен, което е наложило изграждането на въздушна въжена транспортна линия. Строежът на напорния тръбопровод продължава дълго, с периоди на спиране и подновяване. Напорният водопровод е изграден подземно, без открити части, от две успоредни безшевни тръби с диаметър 200 мм и дебелина 32 мм.

През 1913 г е направена поръчка до австрийската компания "Фойт" за производството на три броя водни турбини и три броя центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните съоръжения. Проектът първоначално е да се задвижват три броя генератори с мощност от 378 kW. Генераторите, както и основното оборудване за тях, са поръчани от германската електрическа копания "Сименс Шукер". Производството им се забавя.

Румънци унищожават шлепове с оборудването през Първата световна война

Първите доставки на съоръженията, транспортирани с шлепове по река Дунав, започват през 1916 година в разгара на Първата световна война. Транспортът е бил забелязан от румънска страна и е унищожен с артилерия от брега, мислейки, че това са артилерийски съоръжения на австрийската армия. До края на Първата световна война проектът "ВЕЦ Бояна" отново е замразен. Възобновен е веднага след края на войната с корекция в поръчката – вместо три генератора с мощност по 378 kW са поръчани два с турбини тип "Пелтон" на хоризонтална ос, с обща инсталирана мощност 1400 kW. С оглед възможностите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни дейности продължават до 1923 г.

Първо включване за трамваи и улични лампи на 13 декември 1923 г.

Генераторите и хидросъоръженията са транспортирани отново с шлепове по река Дунав до Видин, а от там с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За нуждите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е изградено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко неуспешни включвания, на 13 декември 1923 година, ВЕЦ "Бояна" влиза в редовна експлоатация към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването присъстват лично цар Борис ІІІ и кметът на София Иван Площаков.

От началото на 1927 г. електроцентралата захранва с напрежение 7.3 kV и честота 53 Hz първата българска токоизправителна станция Павлово, която електрифицира трамвайната линия Княжево - площад Македония. Собствените нужди на централата са с напрежение 110 V. Като жест към жителите на село Бояна, където е изградена централата, в селището е изградено безплатно улично осветление.

Двете хидрогрупи разполагат с втори комплект работни дюзи и игли с по-голям диаметър, които биват монтирани всяка година преди пълноводието. На този етап електроцентралата е била със статут на национален обект, в който са работили много хора на четири смени в денонощието по 6 часа всяка. Екипът се състои от началник смяна, двама оператори на генератори, двама турбинисти, четирима масльонкаджии, четирима дежурни монтьори и един телефонист. В района на електроцентралата работят също чистачи, градинари и общи работници, разказват от НЕК.
.
На този етап електропреносната мрежа не включва други мощности и централата работи на район. Поради липса на автоматични регулатори на напрежение (АРН) и каквато и да е автоматика, смените са много тежки, операторите на генератори стоят непрекъснато до волана на реостата на възбудителите. Районът на централата е охраняван от българската жандармерия с много строг пропускателен режим.

След пускането в експлоатация през 30-те години на ХХ век на ВЕЦ "Симеоново", ВЕЦ "Мала Църква" и ТЕЦ "Корило", започва да се изгражда обща преносна мрежа с номинално напрежение 15 kV. За тази цел е закупен силов трансформатор 2500 kVА, чешко производство, изградена е нова въздушна линия. Добавена е нова шинна система с напрежение15 kV. Монтирани са и два броя АРН, с което е облекчена работата на операторите. Постепенно персоналът в електроцентралата започва да намалява.

ПВО охрана през Втората Световна война

През Втората Световна Война по време на бомбардировките над София се разбира, че съюзниците са взели ВЕЦ "Бояна" за стратегическа цел. Около централата е разположена противовъздушна отбрана, а сградата е пребоядисана за една нощ във военни камуфлажни цветове. Работниците и живущите в сградата са инструктирани да слагат плътни завеси на прозорците нощем при обявяване на въздушна тревога. Войници са разположени в бившите общежития, предназначени за работниците, участващи в строежа на централата. ВЕЦ "Бояна" оцелява при всички бомбардировки, без никакви щети.

След Втората световна война в България започват да се създават нови електроцентрали с голяма мощност. Въпреки това ВЕЦ "Бояна" остава от голямо значение за електрозахранването на квартал "Бояна". В края на 60-те години във водноелектрическата централа е монтирана допълнителна автоматика и сигнализация. През 70-те години са монтирани моторни задвижки на дюзите с автоматично регулиране на дебита в зависимост от нивото на водата в горния изравнител.

Днес тя продължава да работи безотказно с автентичното си оборудване.