Стоте дни на световния съд

Казват, че вече нищо не е както преди. Не е точно така. 11 септември просто хвърли светлина върху онова, което набира скорост цели десет години. На коледния ден през 1991 г. от кулите на Кремъл свалиха червеното знаме на Съветския съюз и издигнаха руския трибагреник. Империята се самоуби. С краха на Червената империя се сложи край на стария световен ред. В продължение на 50 години той се крепеше на Вашингтон и Москва, които си бяха поделили властта.

Остана само една свръхсила, Америка. И шепа кандидати в лицето на Европа, Русия, Китай,възхождаща Индия и някогашният икономически гигант Япония.11 септември обаче разби засега илюзиите за многополюсен свят и равновесие на силите.Узурпатори на насилието в лицето на Ал Каида, безименни фигури като Мохамад Ата и Маруан ал Шехи отправиха предизвикателство към хегемона, а не държави, премиери или президенти,такава бе кърватата ирония на съдбата. Самозвани бойци на Аллах начело с Осама бин Ладен се опитаха да приложат стратегията "на слабите срещу силните". Ако игнорираме масовото убийство, те всъщност се провалиха. Държавите наложиха волята си.

"Последната свръхсила", Америка, създаде глобална коалиция и привлече в нея класически приятели като Англия, класически врагове като Русия и потенциални противници като Китай.На практика обаче САЩ сами водеха войната в Афганистан, с бомбардировачи, които излитаха от щата Мисури.Само ако си представим какво разстояние прелитат самолетите, ни стават ясни глобалните мащаби на демократичната империя. Коалицията бе просто полезно допълнение без решаващо значение.

Въпреки странния си състав коалицията даде недвусмислен сигнал, дори само поради факта, че бе създадена. В десетилетието след самоубийството на Съветския съюз като че ли се очертаваше друго разпределение на силите. Като че ли тенденцията не сочеше концентрация на сила и влияние, а разпръскването и разпределението им между концерни и банки, което наричаме глобализация. Налагаше се представата за началото на ера, в която капиталовите потоци и комуникациите, инвестиционните потоци и търговията ще подкопаят основите на националната държава.

Стоте дни след 11 септември показаха точно обратното. А именно че 500-годишната национална държава е жива и процъфтява. Вярно, че тероризмът на Ал Каида бе продукт на глобализацията. Оръжията му бяха самолети, които летят на големи разстояния, мобилни телефони и анонимни банкови преводи. Първите контраудари обаче показаха огромната сила, с която разполагат държавите срещу съвременните пирати. Техните компютри откриха паричните потоци, сателитите им локализираха терористичните лагери, силите им за сигурност разкриха организаторите. Тероризмът, който винаги напада от засада, никога няма да бъде унищожен докрай. Този тероризъм обаче, който все пак се нуждае от сигурно убежище, няма да може така скоро отново да покаже лицето си. Защото го няма апаратът за потисничество на талибаните - благодарение на американските бомби, руската помощ под формата на оръжие за Северния съюз, пакистанската подкрепа и китайското благоволение.

Участниците в коалицията инстинктивно усетиха, че глобалният характер на тероризма заплашва хегемонията на държавите, а оттам и тяхната амбиция да определят правилата на съжителството между народите. 100-те дни показаха също, че държавата не нанася удари само "надолу", но и "нагоре". Много скоро след 11 септември стана ясно, че уважавани международни институции като НАТО и ЕС минаха в отстъпление. НАТО наистина задейства член пети за колективната отбрана, изигра обаче епизодична роля в първата световна война на 21-я век. Тя бе зрител, но не и актьор. Действащите лица бяха държавите, и то големите: Америка, Англия, Франция и Германия.

Историята застигна съюза.Открай време тя учи, че съюзите умират, след като победят. НАТО победи преди 10 години, когато Москва капитулира в студената война. Мисиите в Босна и Косово вдъхнаха само привидно нов живот на съюза. Защото класическата, антисъветска организация НАТО е мъртва. Тя ще оцелее, ако изпълнява нова мисия, под формата на трансатлантически приятелски пакт на единомишленици, клуб на демокрации, който един ден може наистина да стига до Владивосток. Военната сила обаче ще бъде съсредоточена в ръцете на сменящи се коалиции между държави, това го доказа мисията на Балканите.

ЕС, най-смелият проект за общност между държави, осъзна през изминалите 100 дни ограничените си възможности. Думата имаха не еврократи като шефът на еврокомисията Проди или търговският пътник-дипломат Солана, а господата Блеър, Ширак и Шрьодер. Проблемите на живота и смъртта, война и мира, решават все още суверенните държави.

Разглеждана през призмата на 11 септември, 2001 бе ужасна година. Посред терора и развалините обаче западният човек успя да открие нещо много ценно, което приемаше досега като съвсем естествено: една култура, един начин на живот, който си струва да защити.

Бин Ладен е символ на нихилизма, който отрича всичко онова, което Западът извоюва след столетия кръвопролития в името на единствената религия, която може да спаси душата, единствената вярна идеология, в името на чистата раса. Бин Ладен е символ на нетърпимост, потисничество, фанатизъм и унищожение. Добре е да уважаваме различните от нас, още по-добре е обаче да имаме основен закон, който наистина ни гарантира свободата на словото и вероизповеданията и правото на протест.

Човек осъзнава цената на нещата, когато има опасност да ги загуби. Шокът от 11 септември бе целебен, противоударът също. Светът може отново да си поеме по-свободно дъх - нима това е лошо предзнаменование за 2002 година.

По БТА