Страхът от сгромолясване

Световните финансови пазари са в шок - независимо от понижаването на лихвите и апелите на политиците към спокойствие и сдържаност, расте опасността от продължителна рецесия. Възможно е по-нататъшно понижаването на курсовете на акции, а оттук и закриване на милиони работни места.

В началото бяха "патриотичните инвеститори", както сами се нарекоха дребни вложители като Чип Ууд от Мичиган или Пол Шрайдер. Те се появиха на живо в едно телевизионно предаване и посъветваха зрителите "да вложат всеки спестен цент в акции, без значение какво става на борсата".

Бързо се появиха съответните статистически данни, които доказаха, че Ууд и Шрайдер не са единствените. 99% от американците, които притежават акции, държат да запазят ценните си книжа именно заради терористичните атаки, съобщи институтът за пазарни проучвания Harris Interactive след блицанкета сред 4600 инвеститори. "Да се борим с враговете си с оръжията на пазара, да поръчваме акции, докато телефоните загреят", настоя главният редактор на CBS-Marketwatch.

Накрая цялата страна сякаш заговори в един глас. Впечатляващ брой инвестиционни банки и големи предприемачи, сред които производителят на чипове Intel, многонационалната компания за напитки Pepsi и концернът Disney, оповестиха, че ще изкупят обратно собствени акции за милиарди долари. Дори спекуланти като Уорън Бъфет, който знаеше как да направи удар при всяка криза, заявиха публично, че ще устоят на изкушението и няма да продадат дори една единствена акция.

Подновяването на работата на Нюйоркската фондова борса бе тест за дееспособността на американския финансов център. Техниката наистина издържа изпитанието. Провали се обаче опитът да се предпази капитализмът, защото, макар и временно, правилата му престанаха да се спазват.

До края на седмицата след отварянето на Уолстрийт загубите от спада на курсовете на акциите в САЩ надхвърлиха един милиард долара. Днес никой не се наема да изчисли дори и приблизително икономическите загуби от терористичните атаки от 11 септември.

По-нататъшното развитие зависи в голяма степен от военните действия на американците и от евентуалните контраудари на терористите.

Специалистите добре знаят, че американската икономика забави своето темпо още преди удара срещу Световния търговски център. Икономическият растеж се забавяше с всеки изминат месец, през второто тримесечие на т.г. конюнктурата на САЩ нарасна едва с 0,17% по данни на търговското министерство. "Дали ще използваме думата рецесия или не, е само въпрос на семантика", бе мнението на нобелиста Милтън Фридмън.

И останалите две икономически зони, Азия и Европа, които регистрират спад, не биха могли да поемат ролята на икономически двигател, ако САЩ бъдат принудени да се откажат от нея. "През последните 12 месеца промишлено развитите страни отбелязват за пръв път от началото на 80-те години почти синхронен икономически спад", констатираха икономистите от МВФ в последния си доклад.

И тъй като никой не иска да бъде смятан за черноглед, дори отявлени песимисти започнаха да смекчават мрачните си икономически прогнози и вместо за рецесия предпочитат да говорят за "анемия". "Мисля, че с основание можем да приемем, че с известно закъснение икономиката ще възвърне предишната си мощ", каза Кристин Кали, главната анализаторка на инвестиционната банка Merrill Lynch.

Европейците също демонстрират оптимизъм. "Световната икономика не е заплашена от рецесия, още по-малко пък Германия", заяви канцлерът Герхард Шрьодер на международното автомобилно изложение във Франкфурт.

"Терористичните атаки не повлияха на фундаменталната сила на американската икономика", гласи становището на Министерството на финансите, изложено пред Икономическата комисия на Бундестага. Според становището няма признаци за промени в потребителското поведение на американците.

Оптимизмът сам по себе си обаче не е достатъчен. Налице са все повече доказателства, които оборват твърденията, че терористичните атентати не са повлияли на икономиката на САЩ: - повече от 50 големи американски компании бяха принудени да коригират прогнозите за очакваните си печалби, сред тях бе дори General Electric, най-голямата фирма в света от гледна точка на борсовата си стойност, а също и автомобилостроителната фирма Ford;

- пропуснатите ползи на авиокомпаниите възлизат на 300 млн. долара дневно. Спешната програма на президента Буш на стойност 8 млрд. долара цели да предпази от неплатежоспособност поне големите авиокомпании;

- отказът на американските телевизионни канали да излъчват реклами в дните след катастрофата им струваше 320 млн. марки, които съставляват близо 1% от средния рекламен бюджет за година;

- големи загуби прогнозира и развлекателната промишленост и най-вече киноиндустрията в Холивуд. Премиерите на много скъпи екшъни бяха отложени за неопределено време.

Германия също няма да бъде пощадена от онова, което икономистите наричат забавяне. Експертите от Министерството на финансите в Берлин подготвят нова прогноза за растежа, според която германската икономика ще отбележи през тази година ръст от 1% или двойно по-нисък, отколкото сочеше предишната официална прогноза.

От американските потребители зависи докога ще продължи низходящото движение в САЩ и докога безработицата ще се задържи на сегашното си сравнително ниско равнище от 4,9%. Защото потребителите осигуряват не само две трети от растежа, а и дават тласък на конюктурата в Европа и Азия.

Тяхното настроение влияе върху почти всичко, от пазарите на ценни книжа и инвестиционните решения на предприятията до лихвената политика на Алън Грийнспън. Ето защо не е чудно, че десетки институти за пазарни проучвания и правителствени служби проверяват едва ли не седмично пулса на потребителите в САЩ.

Като им задават въпроси от типа: Тревожите ли се за работното си място? Как преценявате общите икономически перспективи? Колко пари заделяте за трудни дни?

Последните статистики не обещават нищо добро. Досега средностатистическият американски потребител бе смятан за удивително издържливо същество, с такава стръв за пазаруване, която почти не се влияеше от неприятните вести от света на икономиката. През август обаче състоянието му видимо се влоши, а доверието му в бъдещето чувствително спадна.

Проектите за нови данъчни облекчения на хората с малки и средни доходи доказват, че правителството на САЩ гледа сериозно на опасността "пестене на пари, продиктувано от страх", както икономистите наричат първата реакция на хората във времена на кризи.

Икономическите експерти залагат големи надежди на Фонда за спешни случаи от 40 млрд. долара, който Конгресът на САЩ одобри почти без дебати. 10 млрд. долара от него ще отидат за възстановяването на Ню Йорк и Вашингтон. Мерките естествено се съпровождат с ново настъпление на оптимизма, при това не само в САЩ. "Няма да позволим на никого да ни диктува как да се държим, най-малкото на терористи", каза във Франкфурт канцлерът Шрьодер и призова към по-активно потребление.

Фирмата за търговия с компютри PC Spezialist, която разпрати покани за фирмения си юбилей в края на октомври, направи само една малка корекция. Тържество ще има, оповести компанията, променя се само мотото, под което то ще се състои. Досега то гласеше "Манхатън на живо в Германия".