Свинаров да чака Жорж Ганчев и Ренета Инджова

След като в събота прие кандидат-президентската двойка на левицата Първанов- Марин, днес военният министър Николай Свинаров се срещна с кандидат-президентската двойка Бонев - Жезелзчев. Мотивът на кандидат-президентите да посещават Министерството на отбраната е, че президентът е върховен главнокомандващ.

Простата аритметика показва, че на министър Свинаров му предстои да откликне на поне още три кандидат-президентски двойки и нищо чудно в близките дни да видим как от трибуната на Министерството на отбраната се изказват Жорж Ганчев, Петър Берон и Ренета Инджова. Като действащ президент Петър Стоянов очевидно няма нужда от подобен форум.

Българската армия вече се очерта като водещ мотив в предизборната реторика. Най -малкото заради това, че всеки кандидат-президент се изживява и като върховен главнокомандващ; като човек, който подписва укази за назначаване и уволняване на висши военни, директори на специални служби и посланици и като национално отговорен политик, загрижен за сигурността и отбраната.

В предизборната кампания не би имало нищо лошо, стига да не се спекулира с проблемите на военнослужещите и да не дават подвеждащи сигнали за това, че реформата може да мине и по-леко, че съкращенията може да не са толкова сериозни и че кой знае откъде, ще се намери по-сериозно финансиране за армията.

Логично военнослужещите са подходяща целева група за предизборните цели на кандидат-президентите, които са приблизително 70 хиляди, а към се добавят техните семейства. Освен това общественото мнение остава чувствително към проблемите на войската и немалка част от хората са все още носталгично настроени към спомените за "силната и осигурена" армия от епохата на Варшавския договор.

Същевременно министърът на отбраната се чуди как да представи предстоящите съкращения в подходяща светлина и да се оправдава, че до края на годината такива не предстоят. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън заяви след срещата с българския премиер и с външния министър в Брюксел вчера, че най-трудната част от реформите предстои и че в НАТО не са удовлетворени от напредъка на България. Това е ясен сигнал, че всички политически сили и парламентът трябва да насърчат правителството към по-сериозни действия и да ограничат общите приказки за това как се изпълнява програмата, как има си има срокове и не е нужно да се създава напрежение.

Истината е, че напрежение има и то се генерира толкова повече, колкото по-неясни са перспективите и колкото повече двусмисленост се създава около бъдещето на реформата.

Ето защо, вместо да любезничи с кандидат-президентските двойки и да дава трибуна за предизборната им кампания, министърът е по-добре да пристъпи към действия. Правителството декларира, че целта му е през 2002 г. България да получи покана за членство в НАТО. За това е необходимо да се изпълнят редица условия. Те са ясни и едва ли върху тях може тепърва да се води национален дебат. Ако кандидат-президентите наистина желаят България да стане член на Северноатлантическия договор, най-добре е да не спекулират с реалните проблеми на военнослужещите.