Свинаров да каже каква експертиза за ракетите даде неговото ведомство

За унищожаването на ракетите на полигона край село Змейово е избран най- безопасния метод, чрез бавно изгаряне”, заяви министърът на отбраната Николай Свинаров на 21 юни т.г. във военния клуб в София, пред представители на местната власт в Стара Загора. Тогава той посочи като евентуален риск детонациите, но побърза да успокои, че “те във всички случаи ще бъдат по-малки от тези, които вече са извършвани на полигона "Змейово" при други случаи”. На 21 юни министърът предложи “другата седмица да бъде направена демонстрация по унищожаване на една бойна единица в присъствието на депутати, експерти и представители на местната власт”.

Днес всичко това звучи нелепо, но е интересно на базата на какви оценки министър Свинаров се ангажира публично със становище, което впоследствие бе опровергано от независими експерти.

Според тогавашните позовавания на министъра, оценката е била дадена от Министерството на отбраната и Генералния щаб. Представителите на екоминистерството чуха за пръв път в края на юни, че от тях се иска експертиза за унищожаването на ракетните комплекси СС-23, Скъд и Фрог и признаха, че нямат методика за изготвяне на подобна експертиза. В същото време напрежението в Стара Загора растеше, помпано от активисти на БСП и мълчанието на централната власт.

Пряка отговорност

за изготвянето на техническите параметри по меморандума със САЩ за унищожаването на ракетите и по договора с американската CDI за изпълнение на конверсията носи полк. Кирил Стойчев и неговата дирекция “Политика по въоръженията” в Министерството на отбраната, според източници от ведомството.

“Нашата дирекция не е участвала в работата по меморандума и даже не сме го виждали с очите си”, заяви плок. Стойчев пред Mediapool. Той отказа да назове кой точно в министерството или генералния щаб е подготвил техническата част на меморандума и споразумението с фирмата-изпълнител CDI. Полк. Стойчев също така не каза има ли друг експертен орган в министерството извън дирекция “Политика по въоръженията”, натоварен с експертиза по ракетите.

Генералният щаб също сне отговорността от себе си, след като началникът на ГЩ Никола Колев нееднократно обяви, че становище от генералния щаб не е било търсено.

Забележителен е и фактът, че дирекция “Политика по въоръженията” има подписан четиригодишен договор с Българската академия на науките (БАН) за сътрудничество в областта на военни технологии, модернизация, производствен потенциал и т.н. Както е известно, обаче,

експертиза от БАН не беше потърсена

до края на юли, когато под натиска на общественото недоволство министър Свинаров се ангажира да поиска такава.

Открит остава е въпросът кой ще понесе отговорност за провала на военното министерство и правителството да се справят по нормален начин и в срок с поети от държавата ангажименти още в края на миналата година. В момента сме свидетели на страхотно бързане, граничещо с хаос, за да може всички компоненти на ракетите СС-23, Съкд и Фрог да бъдат унищожени до 30 октомври. Хората от цялата страна са настръхнали – къде заради неинформираност, къде заради целенасочена пропаганда от БСП и други леви организации. Но истината е, че военното министерство и правителството пристъпиха крайно неподготвени към може би най-важната си мисия за тази година, чието неизпълнение би провалило поканата в НАТО.

На практика подготовката за унищожаването на ракетите не приключи с гласуването на меморандума от Народното събрание в началото юни, а едва тогава започна. И както става ясно, унесени в салюти и суперлативи покрай приключването на мандата на бившия шеф на ГЩ Михо Михов и встъпването на неговия приемник ген. Никола Колев, военното министерство и Генералния щаб попретупаха въпроса с ракетите. Този проблем беше адресиран адекватно само на политическо равнище, като се декларира воля за неговото решаване в срок. След това обаче

проблемът с ракетите беше компрометиран и политически,

когато започнаха съмненията дали ще има екологичен риск и можем ли да осигурим организация и технология за безопасно унищожаване.
Както е известно, конверсията на ракетите се финансира от държавния департамент на САЩ. Оттам отпускат толкова средства, колкото са нужни за определената от българските власти технология. Американската фирма CDI, определена за изпълнител, не може да бъде винена за каквото и да е, след като тя е наета само да изпълни определени операции, съгласно параметрите, които ѝ задава военното министерство. Ако военното министерство е имало някакви претенции и проблеми с нея, това е могло да бъде уточнено на далеч по-ранен етап и да бъде поискана друга фирма. Подобно нещо обаче не се случи.

Така че въпросът отново опира до конкретната отговорност на определени хора и структури, които трябваше да осигурят изпълнението на един държавен приоритет.

Днес звучат смехотворно оправданията за секретност, липса на информация за състава на ракетите и невъзможността да се осигурят контакти научни центрове в Русия, САЩ и други страни по света, където вече са унищожени такъв тип оръжия. Създателят на СС-23 даде интервюта пред българските медии, докато министър Арсенова се вайкаше, че нейното ведомство не може да осъществи контакт с него. А докато “бащата” на ракетите СС-23 обясняваше колко секретен е съставът на тези оръжия, учените от БАН и ХТМУ успяха да намерят пространна информация по всички проблеми от САЩ и други държави, които са унищожавали ракети СС-23, Скъд и Фрог. Независимата експертна комисия бе съставена в края на юли и успя да изготви първоначалния си доклад в рамките на 2-3 седмици.

Отделен е въпросът как са се почувствали

учените, призовани в последния момент от държавното ръководство едва ли не да “подпечатат” с авторитета си вече взети решения. Хубавото в случая е, че у нас все още има системи, които работят. Те са извън държавните институции и институциите се сещат за тях само в краен случай.

Сега текат усилени консултации за избор на нов метод и технология за унищожаването на твърдогоривните двигатели на СС- 23. Днес шефът на ГЩ Никола Колев и зам. военният министър Иво Иванов са уверили американския посланик Джеймс Пардю, че процесът на унищожаване ще върви по график и ще приключи в предварително определения срок 30 октомври 2002. Най –вероятно този ангажимент ще бъде спазен.

Но след всички катаклизми – управленски, политически и социални, които се породиха около изпълнението на този ангажимент, някой трябва да поеме отговорност и да каже поради каква причина един рутинен технически проблем прерасна в обществена криза с политически последствия.

Кои са факторите, които правят българската управленска система ненадеждна, реактивна и в крайна сметка – безотговорна. Ако отговорите не бъдат дадени достатъчно бързо и по достатъчно убедителен начин, не само у нас, но и сред западните ни партньори ще се утаи съмнението, че проблемите са “най-горе” и те са политически.