Свръхпопулярност и свръхочаквания към новия кабинет

След убедителната победа на НДСВ на парламентарните избори и ангажирането на Симеон Сакскобургготски с личната политическа отговорност, която постът министър-председател изисква, високата обществена подкрепа за старта на новото правителство не е изненадваща. В началото на август 25% от българите изразяват "изцяло положително" отношение към кабинета, а още 56% - "по-скоро положително". По принцип практиката от последните десет години показва, че не стартът, а финалът е кризисният проблем пред българските правителства. Като правило те започват дейността си с висок рейтинг, но ерозията на обществено доверие в края на мандата им, независимо от неговата продължителност, значително надхвърля границите на една стабилно функционираща демократична система. Поради това, логично е да се предположи, че моделът, пътищата и социалните причини за шеметното изхабяване на политическите елити ще бъде по-внимателно анализирани от настоящото правителство, ако то не иска да повтори съдбата на предшествениците си.

Към момента конфигурацията на положителното отношение към новата власт има следните опорни пунктове:

Първо, висок личен рейтинг на премиера (76%). Доверието към него е не само изключително силно като стартова позиция, но и надхвърля това на президента - феномен, който не се е наблюдавал до този момент в българския политически живот, където като по-консенсусна фигура винаги се е възприемал държавния глава.

Второ, липса на негативизъм по отношение на ключовите министри в новия кабинет. Силните медийни прожектори, които осветяваха всяка стъпка от съставянето на правителството и публичното лансиране на скандални фигури от близкото минало, не са попречили окончателният състав на правителството да изглежда приемлив в очите на общественото мнение. Най-популярни са младите икономически министри Николай Василев и Милен Велчев, следвани от външния министър Соломон Паси. Вицепремиерът Лидия Шулева, както и бившите кметове Костадин Паскалев и Димитър Калчев се ползват с около 37-38% доверие. Все още обаче между 45 и 60% от хората не са в състояние да дадат оценка за лицата от новия кабинет. Ето защо засега може да се говори по-скоро за липса на негативизъм към министрите, отколкото за техен реален позитивен рейтинг. Отношението на над половината от гражданите към тях тепърва ще се формира.

Трето, успешно преодоляване (към момента на провеждане на изследването) на едни от най-опасните подводни камъни в съставянето на новия кабинет - участието на ДПС и БСП в управлението. Добре известно е, че още в предизборния период най-отрицателните обществени реакции бяха свързани с евентуалното участие на ДПС във властта. БСП, от своя страна, по принцип не се разглеждаше като реална управленска алтернатива. В началото на август обаче 49% от хората заявяват, че се отнасят "положително към участието на ДПС във властта". Одобрение към присъствието на близки до БСП кметове в състава на правителството изказват 55% от анкетираните. С ясно изразен негативизъм продължава да бъде съпроводено единствено решението за номиниране на областен управител на София от страна на ДПС (23% положителни оценки срещу 60 на сто - отрицателни).

Най-интересният социален отзвук от началното интегриране на ДПС във властта е реабилитацията на силно ерозиралото през последните години доверие към него. По принцип обществените настроения в тази плоскост са твърде променливи, но дори и този ефект да е временен и за него да няма по-дълбочинни основания от споделянето на принципа "приятелите на нашите приятели са и наши приятели", факт е, че нито веднъж през последните четири години ДПС не е имало толкова висок рейтинг (37%). Нито толкова благоприятни възможности за налагане в общественото съзнание на нови политически фигури, с които да бъдат преодолени част от негативните асоциации към образа му.

В електорален аспект кръга на политическата подкрепа за управляващите се очертава основно от симпатизантите на НДСВ, Коалиция за България, ДПС и коалиция Гергьовден-ВМРО.

В инструментариума на социологическата експертиза не влизат нито благо-, нито зловещанията за съдбата на държавните институции. Затова пък здравословната критическа реакция към едно натоварено със свръхочаквания правителство неизбежно включва въпроса за евентуалните разминавания на управлението с обществените очаквания и за възможните източници на разочарование.

Към момента три фактора - заетостта, покупателната способност на доходите и личният морал и принципност на заемащите властови позиции, определят най-невралгичните пунктове на общественото съзнание.

Ако СДС в първите две години на своя мандат успя да наложи тезата, за необходимостта от финансова стабилизация на макро равнище и висока цена на реформите - на микро, то такава отсрочка на НДСВ няма да бъде дадена. Изградилата се трайна обществена представа, че заплащаната от обикновените хора цена се трансформира в лично благосъстояние на близки до властта кръгове, работеше не само срещу доверието към предишния кабинет. Пребивавайки в латентно състояние, тя може бързо да бъде задействана и при сегашния.

Допълнително върху нея ще се надстройва нетърпящото отлагане изискване за промяна в условията и качеството на живот на гражданите (а не само на гражданите-политици). И въпреки че темата за доходите и тук е централна, не трябва да се мисли, че тя е заредена единствено и само спопулистки привкус. Дори в характерната за България неблагоприятна социална структура, 31% от хората са на мнение, че върху подобряването на материалното им положение най-голямо влияние оказва собствената им работа и активност и едва след това - политиката на правителството. Активните социални групи започват да разглеждат последната не като заместваща, а като съдействаща или не на личната предприемчивост. За тях основни критерии на оценка се превръщат начина на промяна на правните норми, на икономическите стимули (например, регулирането на (дис)пропорциите при заплащането на различните видове труд) и ограничаването на личните зависимости (например, подчиняването на властта на личния икономически интерес).

Много заблуди могат да бъдат избегнати, ако се съобразяваме с обстоятелството, че новият кабинет, също както и предишните, не може да отиде много по-далеч от онова, което сложилите се преди него социални дадености му позволяват. Обществената подкрепа в началото на едно управление сама по себе си не е гаранция за бъдещ положителен социален ефект. Тя не определя нито резултатите от него, нито осъществяването на надеждите на хората. При условие обаче, че се разглежда по същество, а не като гарнитура към "истинската", достъпна за малцина посветени политика, тя има важен коригиращ и стимулиращ ефект. Разбирането, според което основният критерий за правилността на предприеманите действия е вътрешната убеденост на управляващите, че са прави, е една от съществените причини за главоломното изхабяване на българските политически елити. То поражда онова отчуждено и радикализирано отношение на гражданите към политиката, което приема само крайности - или цялата власт, или никаква власт, или "осанна, или разпни го", връщащо се впоследствие като бумеранг върху същите тези елити.

Използваните в статията данни са от национално представително проучване на социологическа агенция Алфа рисърч, публикувано на 21. 08. 2001 г.