Толкова мащабни арести на партийни функционери, каквито се извършват при сегашния председател на КНР Си Цзинпин, не е имало в Китай от времето на Мао Цзедун. Нещо повече – колкото по-дълго Си остава на власт, толкова по-мащабни стават чистките.

Под предлог за борба с корупцията и нарушенията на партийната дисциплина през третия мандат на Си, започнал през 2023 г., са образувани 14 пъти повече наказателни дела, отколкото през втория му петгодишен мандат, пише Financial Times. Експерти предупреждават, че разпространяващият се сред партийната номенклатура страх лишава ръководството на страната от способността да оценява адекватно ситуацията.

През 11 от общо 13-те години управление на Си, за които има налични данни, около 628 000 партийни функционери са били привлечени към наказателна отговорност и вероятно са получили присъди лишаване от свобода. Това е оценката на Минсин Пей, професор по публична администрация в американския колеж "Клермонт Маккена" в Калифорния.

По данни за 2024 г. в китайските затвори са се намирали 1,69 милиона души. Това означава, че хората, засегнати от чистките на Си, съставляват значителен дял от всички лишени от свобода.

Според изчисленията на Пей около 7,2 милиона членове на Китайската комунистическа партия (ККП) са били подложени на различни форми на политически, административни или съдебни наказания.

Сред тях има най-малко 632 души от категорията "тигри" – така в Китай наричат високопоставените чиновници, заемащи длъжности от заместник-министър или заместник-губернатор на провинция нагоре.

Заместник-секретарят на Централната комисия за проверка на дисциплината на ККП и заместник-ръководител на Държавния надзорен комитет на КНР Джан Фухай посочи още по-високи цифри, съобщава агенция "Синхуа".

От 18-ия конгрес на ККП през 2012 г., когато Си беше утвърден за лидер на страната, дисциплинарните и надзорните органи в цялата държава са образували 8,105 милиона дела и са привлекли към отговорност 7,922 милиона души. Сред тях има 963 длъжностни лица, които са под прекия контрол и надзор на Централния комитет на ККП.

Това съобщи Джан преди седмица, след приключването на петия пленум на Централния комитет на ККП.

Си принадлежи към петото поколение китайски лидери, което се оказа и последното засега. След смъртта на Мао беше взето решение ръководството на ККП и държавата да се сменя на всеки десет години, след два петгодишни мандата.

Си обаче не посочи свои наследници и осигури преизбирането си за трети мандат. През есента на 2027 г. ще се проведе поредният конгрес на партията, на който се очаква той да бъде преизбран за четвърти път.

На неотдавнашния пленум, на който отсъстваше приблизително една четвърт от делегатите (броят на участниците, станали обект на преследване, беше рекорден), Си прокара резолюция за засилване на партийния контрол. Това съвсем не е случайно – той го направи една година преди следващия конгрес на ККП, който трябва да го утвърди за още пет години начело на страната, коментира Пей.

Броят на хората, подложени на дисциплинарни наказания, също е нараснал рязко.

По време на втория мандат на Ху Цзинтао, предшественика на Си, средно по 145 800 партийни функционери годишно са били подлагани на дисциплинарни наказания, а около 5460 са били привличани към наказателна отговорност.

През третия мандат на Си средно над 800 000 души годишно са подлагани на дисциплинарни наказания, като през 2025 г. броят им достига рекордните 983 000 души.

Всяка година около 75 000 представители на партийната номенклатура вече стават обект на наказателно преследване.

Нищо подобно не е наблюдавано в Китай от времето на управлението на Мао. Междувременно над 99% от наказателните дела в страната обикновено завършват с осъдителна присъда.

Си обяснява засилването на контрола с борбата срещу корупцията и срещу "сериозните скрити заплахи вътре в партията, държавата и въоръжените сили", както се посочва в заключителното комюнике на пленума.

В документа на партийните кадри е заявено също, че те имат само един избор: пълно подчинение на ръководството или най-малкото изключване от ККП.

Борбата с корупцията и нейните последици

Антикорупционната кампания завърши с "съкрушителна победа", заяви Джан Фухай след пленума.

Той изтъкна успехите в "изкореняването на злото" и "решителното ликвидиране на вирусите, разяждащи здравия организъм на партията", както и призова към нулева толерантност към корупцията.

Експертите на Transparency International обаче не отчитат особени успехи в тази борба.

От 2012 г. насам Китай се е изкачил само с четири позиции в индекса за възприемане на корупцията, изготвян от организацията – от 39-о на 43-о място. Резултат под 50 точки показва наличието на сериозни проблеми в тази област.

На пленума беше предложено институциите да бъдат реформирани с цел отстраняване на недисциплинираните кадри. Подобна стъпка обаче беше предприета и преди пет години, отбелязва специалистът по китайска политическа икономия Виктор Ши, професор в Калифорнийския университет в Сан Диего.

"Очевидно това не е дало резултат, след като все повече чиновници биват обвинявани в корупция и отстранявани от длъжност", посочва той.

Освен това масовите чистки заплашват да доведат до различни негативни последици за системата на управление, допълва Ши:

"Ако бъде обявена нулева толерантност, чиновниците ще започнат ожесточено да се конкурират помежду си, като предоставят доказателства за нарушенията на своите колеги, за да се отърват от съперниците си в надпреварата за по-високи постове."

Местните власти също могат да бъдат парализирани от страх, а чиновниците да започнат да се боят от реализирането на мащабни проекти.

"Всеки път, когато се опитвате да осъществите нещо голямо, ще трябва да привличате множество изпълнители, милиарди юани ще преминават от едни ръце в други и така ще станете уязвими за обвинения в корупция", казва Ши.

Според старшия икономист в Oxford Economics Шейна Юе заплахата от наказателно преследване може да влезе в противоречие с икономическите цели на Пекин и да доведе до допълнително влошаване на икономическата ситуация.

Китайската икономика и без това на практика се намира в стагнация, предизвикана от значителния свръхкапацитет в промишлеността, слабото потребителско търсене и продължаващата вече пет години криза на пазара на недвижими имоти.

Страната не успява да преодолее и дефлацията, която възпрепятства икономическото развитие.

"Местните чиновници могат да започнат да поставят политическата лоялност над икономическите експерименти", пише Юе.

С тази политика Си и правителството създават и засилват ефекта на "ехокамерата" – ситуация, при която подчинените докладват на ръководството единствено онова, което то иска да чуе, като прикриват реалните социални и икономически проблеми.

Според Стив Цанг, директор на Института за Китай към Лондонския университет SOAS, висшето ръководство на страната вече живее в подобна информационна изолация.

Той е убеден, че желязната хватка на Си ще продължи да се затяга:

"Пленумът на практика беше изцяло посветен на въпросите за лоялността, дисциплината и контрола."