След публични протести срещу намеренията две известни ирански журналистки да бъдат изпратени в затвора, правителството изрази подкрепа за тях, предаде ДПА.

"Министърът на правосъдието и аз лично придвижихме искането на адвокатите за амнистия за двете журналистки към ръководителя на съдебната власт", заяви министърът на културата Абас Салехи, който отговаря за пресата в ислямската република. Както неговото ведомство, така и другите министри от кабинета ще проследят делото до неговото приключване, добави министърът, цитиран от новинарската агенция ИСНА.

Протестите в страната бяха предизвикани от съдебно решение против амнистията на двете известни и печелили награди за работата си журналистки Елахе Мохамади и Нилофар Хамеди. Неотдавна съдът реши, че те трябва да започнат да излежават петгодишните си присъди.

Журналистките бяха едни от първите в страната, съобщили за ареста и по-късно за смъртта на младата иранка от кюрдски произход Махса Амини през есента на 2022 година. Смъртта на Амини предизвика сериозни протести в цялата страна срещу репресивната политика на ислямистките управляващи и в частност срещу задължителното пълно покриване на косата на жените.

Съдебната система настояваше двете жени да бъдат изпратени в затвора, отчасти защото те продължават да не се подчиняват на закона за забрадките и по този начин се противопоставят на ислямските ценности в страната, твърдят колеги на журналистките.

Семействата на журналистките и медиите очакваха, че те ще бъдат освободени, особено след като през лятото за президент бе избран умереният Масуд Пезешкиан и след това за министър на културата беше назначен реформаторът Салехи, отбелязва ДПА.

След като съдебните власти се произнесоха, че журналистките трябва да започнат да излежават затворническите си присъди, адвокатите им разгласиха това решение публично и това предизвика протести в цялата страна. Говорителката на правителството Фатеме Мохаджерани след това също изрази солидарност с двете жени. Иранската съдебна власт е доминирана предимно от твърдолинейни служители, които се опитват да налагат политика на нулева толерантност към критики от страна на медиите.