Европа рискува маргинализация, ако не ограничи стратегическите си зависимости и е необходимо спешно да обърне внимание на Арктика като част от политиките за сигурност и икономическа устойчивост на Евросъюза. Това е един от изводите на анализ на Центъра за изследване на демокрацията "От арктическата изключителност към стратегическа конфронтация", публикуван преди дни.

В него се посочва, че геополитическият контекст на Арктика е коренно променен след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, а войната в Иран подчертава значимостта на ресурсите и транспортните маршрути на региона. Топенето на леда там действа като геополитически катализатор, отваряйки нови морски пътища между Азия и Европа, които съкращават търговските маршрути, но заобикалят традиционни стратегически точки като Суецкия канал или линията Гренландия–Исландия–Великобритания).

С отстъпването на ледената покривка значителни залежи от нефт, газ и минерали стават по-достъпни, включително критични суровини, жизненоважни за европейските стратегически индустрии и за зеления преход. Тези процеси могат както да укрепят, така и да подкопаят енергийната сигурност и индустриалните вериги за доставки на Европа, превръщайки Арктика в непосредствен стратегически приоритет за политическите решения, посочва се в доклада.

Стратегията на Кремъл в Арктика

В момента обаче Русия е доминиращата сила в Арктика по географски обхват, инфраструктура и военно присъствие и разглежда региона като основен стълб на националната си сигурност и икономическа устойчивост. След разпадането на отношенията с Европа Кремъл засили използването на Арктика като платформа за агресивна ядрена политика, генериране на енергийни приходи, заобикаляне на санкции и разширяване на стратегическото си влияние. По модела, който прилага и в Европа, Русия съчетава конвенционална военна мощ с икономически инструменти и действия в "сивата зона", за да затвърди позициите си в Далечния север.

Още по темата

The Spectator: Може ли Арктика да е ключът към края на войната в Украйна

11 август 2025 18:27

Засилването на военното присъствие на Русия в Арктика представлява едно от най-непосредствените предизвикателства за европейската сигурност след войната в Украйна. Москва превърна региона в укрепен бастион за своята морска ядрена мощ. Концентрирани около полуостров Кола, тези сили включват модерни системи за противовъздушна отбрана, брегови ракетни комплекси и съвременни подводници с крилати и балистични ракети, опериращи в Баренцово и Норвежко море. През 2023 г. Русия допълнително ескалира напрежението, като увеличи активността на Северния флот и разшири ядрената инфраструктура.

Кремъл провежда и мащабни военни учения, симулиращи защитата на нефтени платформи и морски комуникационни линии. Тази динамика усложнява стратегическата среда за НАТО в областта на сигурността и засилва необходимостта от по-добро наблюдение, противоподводни способности и механизми за управление на кризи в европейския Далечен север, смятат експертите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Според тях, на фона на смущенията в Близкия изток, които увеличават стратегическата стойност на алтернативни коридори извън Ормузкия проток и засилват натиска върху прилагането на санкциите, руските позиции в Арктика стават все по-рискови за пренебрегване от страна на Европа.

Ресурсите

Арктическите ресурси са не само значителни по обем, но и силно концентрирани географски. Приблизително 80% от добива на нефт и газ в региона се осъществява на руска територия. Арктическите находища формират около една пета от производството на нефт в Русия и още по-голям дял от бъдещия ѝ производствен потенциал. Руският арктически регион разполага с приблизително 35.7 трилиона кубически метра природен газ, което е почти 75% от доказаните газови резерви на страната и повече от ресурсите в останалата част на Арктика, взети заедно.

Още по темата

Кремъл разгръща своите подривни операции от Арктика до Африка

26 февруари 2024 16:27

Въпреки санкциите втечненият природен газ (ВПГ) от полуостров Ямал продължава да достига до купувачи в Азия и Европа, докато арктическият суров нефт все по-често се транспортира на изток през Мурманск и Северния морски път. От 1 януари 2027 г. ЕС планира да прекрати вноса на руски ВПГ, който в момента представлява около 5% от общия газов внос на Съюза. Това вероятно ще засили значението на Северния морски път, който съкращава трафика между Северна Европа и Азия почти наполовина в сравнение със Суецкия канал.

Русия използва арктическата си енергийна инфраструктура и като инструмент за задълбочаване на енергийното обвързване с Китай, особено чрез проекта за газопровод "Силата на Сибир 2", свързващ арктическите газови находища с китайските пазари. В съвкупност тези стратегии позволяват на Москва да поддържа бюджетните си приходи, да смекчава натиска на санкциите и да запазва влиянието си върху световните енергийни пазари, въпреки усилията на Европа за постепенно прекратяване на вноса на руски енергоносители.

Стратегията на Китай

Китай също се стреми да се утвърди като глобален фактор в Арктика, въпреки липсата на териториален излаз към региона. Страната инвестира в природни ресурси и инфраструктура и засили научната си дейност чрез изследователски експедиции, ледоразбивачи и изследователски станции в Далечния север.

Китайските държавни компании и инвестиционни фондове целенасочено придобиват дялове в арктически минни проекти, енергийна инфраструктура и транспортни коридори. Китай инвестира в енергийни мегапроекти в руската част на Арктика, най-известният от които е проектът "Ямал LNG" в Сибир, предприятие на стойност 27 млрд. долара, което започна да доставя газ през 2017 г. Пекин притежава 20% от проекта чрез CNPC и 9.,9% чрез китайския фонд "Silk Road Fund", като китайските банки осигуриха ключово финансиране.

Китайски компании се стремят да разширят присъствието си и в други руски енергийни проекти, но с променлив успех. Те притежават 20% от "Arctic LNG2" на "Новатек", който е блокиран от санкции, и проявяват интерес към свързана инфраструктура като нефтопровода "Източен Сибир – Тих океан" и газопровода "Силата на Сибир I", чието развитие се забавя поради разногласия относно цените и условията.

В Норвегия и Исландия китайски компании проучват възможности за инвестиции в пристанища и недвижими имоти по протежение на европейския Далечен север. В Исландия опит за придобиване на земя за туристически проект породи опасения за потенциални стратегически мотиви, а във Финландия планът за железопътна връзка от Рованиеми до
Баренцово море бе прекратен поради екологични и социални съображения. Не всички китайски планове се реализират, а европейските правителства стават по-предпазливи по отношение на рисковете от двойна употреба на китайски технологии в региона, особено в чувствителни зони като Свалбард, Гренландия и северните арктически територии на ЕС.

През 2014 г. Норвегия отхвърли предложението на Китай за изграждане на голяма радарна антена в Свалбард поради опасения, че тя може да бъде използвана за наблюдение на дейностите на НАТО в региона и в космоса. По сходен начин през 2016 г. Дания блокира придобиването от китайска компания на бивша военноморска база в Гренландия (Kangilinn guit), позовавайки се на съображения за национална сигурност и стратегическата близост на обекта до ключови морски маршрути.

Колко безгранично е партньорството на Китай с Русия?

Ролята на Китай в Арктика е тясно свързана с партньорството с Русия, но това сближаване далеч не е безусловно. Общи проекти, съвместни въздушни патрули в близост до зоната за въздушна отбрана на Аляска, операции в Берингово море на кораби на бреговата охрана на двете държави. Но под повърхността на "безграничното" партньорство между двете страни тлее напрежение. Русия търси суверенен контрол върху арктическите ресурси и корабоплаване, Китай е за споделено глобално управление и свободен достъп. Няколко мащабни съвместни арктически проекта не се реализираха въпреки заявените политически намерения. Китайски инвеститори не придобиха дялове в руското нефтено находище "Ванкор", а преговорите за газопровода "Силата на Сибир 2", който трябва да свърже арктическите находища с китайския пазар, остават в застой поради разногласия относно цените и условията.

Още по темата

Путин и Си не са договорили цената на газа по "Силата на Сибир 2"

7 октомври 2025 18:14

За Европа арктическата стратегия на Китай е нарастващо предизвикателство. Китайските инвестиции и научното сътрудничество могат да допринесат за развитие и напредък в климатичните изследвания, но същевременно създават риск от стратегическа зависимост и институционални уязвимости в регион, който Русия все по-ясно превръща в поле на военно противопоставяне. Без последователна стратегия за намаляване на риска Европа може постепенно да отстъпи влиянието си върху критична инфраструктура, ресурси и/или потоци от данни в собствения си Далечен север, смятат анализаторите на ЦИД.

Според тях ЕС трябва изрично да признае Арктика като неразделна част от своята сигурност, икономическа устойчивост и стратегическа автономност, но също така да затвори санкционните пролуки за руския нефт през северните морски маршрути. Те препоръчват Европа да има по-ефективно морско, въздушно и подводно наблюдение в региона, където има разположена комуникационна инфраструктура. Полагането на резервни подводни кабели или изграждането на сателитни резерви за комуникации със Свалбард, Гренландия, и арктическата част на Норвегия би допринесло за засилване на европейските позиции в региона.

Макар непосредствените приоритети на НАТО да остават подкрепата за Украйна и укрепването на източния фланг, част от ресурсите за отбрана трябва да бъдат насочени към Далечния север. Това включва развитие на способностите за действие в арктически условия, разузнавателните и наблюдателните средства, както и мерките за устойчивост трябва да бъдат интегрирани в по-широкото планиране на отбраната на Европа като средносрочен, но траен приоритет.

Назначаването на посланик или специален представител на ЕС за Арктика би могло да подобри координацията и да гарантира, че съюзът говори с един глас – в съответствие с необходимостта Европа да се утвърди като по-активен и стратегически уверен участник в арктическите процеси, смятат още авторите на доклада.