“Таймс”: Мощта на българската престъпност най-сетне започва да тревожи ЕС

Мощта на организираната престъпност в България най-сетне започва да тревожи Европейския съюз само седем месеца преди присъединяването на бившата комунистическа страна и съседката ѝ Румъния, пише в петък британският в. “Таймс”. От 2001 насам посред бял ден са убити 150 човека в София, включително и топ банкер на България, управител на футболен клуб и един от най-големите вносители.

Дни преди публикуването на мониторинговия доклад на Европейската комисия за готовността на двете страни за членство, вестникът припомня и последното убийство – на свързания със СИК бизнесмен Иво Марков.

Въпреки вълната от поръчкови убийства, всяко от които струва 30 хил. евро, няма арестувани. Масово се смята, че правителството си затваря очите за организираната престъпност, която има власт над политическия елит в страната, бизнеса и правосъдната система. Въпреки че Европейската комисия ще вземе тези неща предвид в препоръката си за дата за членство на страната следващата седмица, по политически причини е малко вероятно да бъде предложено отлагане дори и с една година на България, пише “Таймс” и отбелязва, че според много лидери на ЕС отлагането на България е най-добрият начин за окуражаване на реформите.

Според високопоставен дипломат от ЕС: “Там има общество на злото. Тези банди са навсякъде и контролират всичко – частния сектор, общинските ръководства, членовете на парламента, всичко”. Приватизацията след епохата на комунизма и контрабандата по време на войните в бивша Югославия родиха група извънредно богати олигарси, чиито бизнес лъкатуши между законното и престъпното. Все по-често те навлизат в законни сфери на икономиката като туризъм, минна индустрия, пристанища и строителство, но стилът им на работа остава същия, пише “Таймс”.

Вестникът цитира изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), според което случите на подкупи, давани от българи са нараснали от 80 хил. месечно през 2004 г. до 130 хил. месечно за миналата година. “Почти всички високопоставени политици са корумпирани. Границата е в небето”, е цитиран да казва експерт от института.

Джон Мензайъс, управител на канадската фирма “EurOmax”, научил за организираната престъпност, когато подразнил български конкурент като спечелил лиценз за добив на злато. Конкурентът организирал и финансирал ожесточени протести. Съоръженията на “EurOmax” се оказват окупирани и саботирани пред очите на местната полиция. На американския бизнесмен било казано, че ще бъде пребит до смърт с чукове. “Това е невероятно конфликтно общество”, смята той. Сега той предупреждава международните инвеститори да внимават. “Това е рисковано място за чужди инвестиции. Всеки чуждестранен инвеститор има един и същ лош опит - той е универсален”, казва още Мензайъс. Правителството настоява, че успява да се пребори с престъпността.

Външният министър Ивайло Калфин заяви: “Имаме проблем, но това не е проблем, който отличава България от другите държави от ЕС. Борим се с него”, пише в. “Таймс”.

Изданието цитира и нашумелия у нас немски евроексперт Клаус Янсен, който се завърнал шокиран от самодоволството на правителството. "Те смятат, че могат да влязат в ЕС както и да е, а самият аз се натъкнах на отношение тип ‘целуни ме отзад’”, казва Янсен, който по-рано този месец разказа впечатленията си и пред други западни издания, с което си навлече гнева на българския вътрешен министър Румен Петков.

Иронията е, че членството в ЕС може да увеличи българската корупция вместо да се пребори се нея. Брюксел ще отпусне на страната с осем милиона души население общо 10 млрд. лири за фондове за развитие в периода 2007-2013, продължава в. “Таймс”.

Бойко Тодоров от ЦИД смята: “През първите две години парите ще бъдат изцяло загубени – ще влязат в джобове на политици и техните компании – клиенти”.

В статията на британския всекидневник се припомня и взривът в дома на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов, който казва, че не вярва полицията да разкрие извършителите.

В германските медии също се забелязва рязко повишен интерес към

българската проблематика. Седмичникът "Ди Цайт" пише в последния си брой, че България изостава от Румъния по всички направления. Страната е критикувана за лениво правосъдие, корупция, организирана престъпност. Във външното министерство, пред което едно светлинно табло отброява дните, оставащи до евентуалното членство в ЕС на 1 януари идната година, се долавя нервност.

Авторът на статията разказва за срещата си с министъра по европейските въпроси Меглена Кунева и за нетърпението ѝ, когато за кой ли път вече отново ѝ се налага да изслуша въпроса за корупцията в България. "Чувствам се много неудобно, когато стане дума за това. Аз съм българка, политик и не съм корумпирана", казва Кунева и добавя: "Просто не инвестирайте у нас. Накажете ни или пък ни покажете доказателства, защото приказките за корупцията са контрапродуктивни."

Чувството на обида е понятно, пише "Ди Цайт", цитиран от радио Дойче веле, тъй като България, която само допреди 15 години се водеше за 16-ата съветска република, наистина е постигнала забележителни успехи.

От 1998 година насам тази история на успеха на ниско равнище, по израза на вестника, регистрира ежегоден стопански растеж от 4 до 6 процента. Броят на евроентусиастите надхвърля 60 процента.

Впрочем управляващите отразяват манталитета на своя народ, чийто основни характеристики според местните коментатори са добродушният прагматизъм и склонността по-скоро да се реагира, отколкото да се действа. София твърде често се вторачва в Брюксел, очаквайки указания, което създава впечатление за безпомощност.

В статията на германския седмичник се изброяват взетите през последните месеци мерки в сферата на съдебната реформа, но се посочва, че остават проблемите в борбата с корупцията, достигала чак до върха на държавната пирамида, без досега да е имало нито един показен национален съдебен процес.

Корупцията спада към културното наследство от 500-годишното Османско робство, което бе доизпипано през годините на комунистическата диктатура. Организираната престъпност в България води началото си от социалистическото време, когато започна злоупотребата с партийната и държавната собственост, пише вестникът.

В статията се обобщава познатата история със създаването на престъпни мрежи от бившите ченгета и основаването на съмнителни охранителни фирми от бившите борци.