Тактиката на Саддам: разделяй противника

Двойната оферта на Саддам Хюсеин към американския конгрес и ООН да изпратят инспекции по оръжията за масово поразяване е реминисценция на неговата тактика от навечерието на войната в Залива през 1991 г.

Тогава той се опита да подкопае волята на САЩ и съюзниците, като покани в Багдад посетители от всякакъв вид и направи разнообразни отстъпки малко преди тоталното си отстъпление от Кувейт.

Искрено предложение?

Сега той отговаря на настояванията на ООН за цялостно продължение на инспекционния режим, като прави нещо, което изглежда да е истинска оферта, но което, при по-внимателен прочит, едва ли отговаря напълно на изискванията на ООН.

Той имаше всички възможности да се съгласи с исканията на ООН при последните разговори на външния му министър с генералния секретар на ООН Кофи Анан.

Вместо това Саддам настоя, че ООН трябва предварително да се съгласи с него за това, което желае да види, вместо да приеме условията.

ООН прецени, че Саддам Хюсеин просто не желае повече външна намеса и разговорите бяха прекъснати.

Скептицизъм

Ако последното предложение представлява действително намерение за сътрудничество, то значително ще промени нещата.

Но, имайки пред вид опита със Саддам Хюсеин, преценките за неговите действия са по-скоро скептични.

Голямото неизвестно е дали той има нещо за криене. Ако има, неговата тактика на отлагане има очевиден мотив.

При всички случаи, предложението беше полезно за иракския лидер, разкривайки го в разумен план.

То подобри позициите на Ирак пред арабските съседи, много от които вече се противопоставиха на американската инвазия в Ирак. Освен това този му ход подсили позицията на критиците в западните страни, които вече трупат аргументи против американска намеса.

Американците, обаче, няма да бъдат разколебани в намерението си махнат Саддам, което в момента е различна политика от тази за обратното връщане на инспекторите.

На крачка назад

Президентът Буш е решен за мисията. След 11 септември той изтъкна, че не може да чака атака срещу Америка преди да е предприел действия за защита на Америка.

В неговите представи това означава действия срещу Саддам Хюсеин.

Саддам винаги е изглеждал на една крачка след играта.

След неговото нападение над Кувейт, той не успя да прецени силата на коалицията срещу него и направи отстъпки, но твърде бавно.

В навечерието на съюзническата атаката, която трябваше да го принуди да се изтегли от Кувейт, той започна отстъплението. Но беше безнадеждно късно.

Изглежда, сега Саддам върви по същия път. Ако беше се съгласил за връщането на оръжейните инспектори преди месец, той можеше да предотврати решението на САЩ да го махнат.

Докато на дневен ред все още са талибаните и Ал Каида, за САЩ проблемът с Ирак е само на линия.

Но Саддам не бива да бърка: решението на САЩ да не действа в момента, не означава, че Америка няма да действа срещу него въобще.