Тандемът Филчев - Петканов - изпитание за Новото време

"Аз съм жертва на комбинация, която само ченгетата могат да скалъпят", заяви вчера правосъдният министър Антон Станков. Няколко часа преди това той беше прочел в пресата подхвърлен от прокуратурата компромат с преразказ на свои подслушани телефонни разговори. Няколко часа по-късно пък колегата му Георги Петканов призна официално, че въпросната справка е изготвена от неговото ведомство и с неговото съгласие, преди да бъде дадена на прокуратурата.

Дори скандалът да се изчерпваше само с този единичен фрагмент, той е напълно достатъчен да предизвика криза в правителството. Проблемът обаче е много по-мащабен и той е свързан не само със съдбата на този кабинет, а на българската държавност въобще. От начина, по който ще се разреши конфликта, ще стане ясно

дали цялата държава ще остане в плен на комбинациите, скалъпени от ченгета, или все пак ще намери сили да се справи с тях.

Преди три седмици Едвин Сугарев предупреди, че прокуратурата действа със заплаха, шантаж и репресии срещу хора, които са готови да свидетелстват срещу главния прокурор Никола Филчев. Спецполицаят Живко Георгиев и шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов бяха арестувани веднага, след като Сугарев излезе с открито писмо до институциите, в което обвини Филчев в злоупотреба с власт и настоя да бъдат предприети действия за легалното му отстраняване от поста. Висшият съдебен съвет започна проверка по случая, след като неговият председател - правосъдният министър Станков, внесе писмото за разглеждане.

Филчев се опита да осуети проверката чрез изявлението си, че срещу Едвин Сугарев е образувано дело за набедяване. Юристи, сред които и шефът на парламента Огнян Герджиков обявиха, че няма правни основания за подобни действия.

Така или иначе обаче машината вече беше завъртяна. Чуха се гласове на прокурори, експерти и медии, че

този път институциите трябва да обърнат внимание на сигналите срещу главния прокурор

ако България е правова държава.

Междувременно страната получи покана за членство в НАТО и пет дни по-късно Съединените щати чрез своя посланик в София предупредиха, че престъпността в България е твърде организирана и твърде видима. Патронажът на организираната престъпност върху институциите и политиката е заплаха за държавата, каза още американският посланик.

Друга основна критика и на ЕС, и на НАТО, е по отношение на съдебната система в България, която е нереформирана, неефективна и корумпирана. Преди три месеца председателят на Американския комитет за разширяването на НАТО дори посочи директно проблема - безконтролността на главния прокурор и фигурата на главния прокурор.

Преди два дни премиерът Симеон Сакскобургготски заяви пред най-големия италиански всекидневник, че най-голямо изпитание за България е съдебната система и определи магистратите като хора със стари възгледи и стари политики, които не могат да бъдат помръднати.

На този фон в четвъртък гръмна скандалът с подхвърлената във в. "Труд" секретна стенограма от военно-апелативна прокуратура. По думите на зам.-главния прокурор Христо Манчев с тази справка, предоставена на Висшия съдебен съвет, се давал пълен отговор на отправените към началника му Никола Филчев обвинения.

Именно тази справка с преразказ на подслушани телефонни разговори трябваше да внуши, че министър Станков бил изнудван от Едвин Сугарев да внесе във ВСС папката с доказателствата срещу Никола Филчев.

Станков обаче каза, че не е изнудван и не се притеснява от разговорите си със следените от МВР лица. Той изтъкна, че цялата афера е скалъпена от ченгета и целта е вниманието да бъде отклонено от реформата в съдебната власт.

Малко по-късно вътрешният министър Георги Петканов призна, че подслушването е станало с негова благословия, но то било разпоредено не за колегата му Станков, а за следствения спецполицай Живко Георгиев. Петканов не обясни защо тогава МВР не е изчистило от записа Антон Станков, след като той със сигурност не се числи към криминалния контингент.

Така в крайна сметка

нещата станаха още по-сложни, но за сметка на това по-ясни

Операцията на Никола Филчев за неутрализиране на противниците му е логистично осигурена от вътрешния министър Георги Петканов. За изпълнение на тази си мисия очевидно Петканов не се спира пред нищо, доказателство за което е публичният шантаж срещу колегата му Антон Станков. От своя страна Никола Филчев отвръща с услуги на вътрешния министър, като образува дела срещу негови противници, какъвто беше случаят с възобновеното дело срещу бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов.

Оттук нататък

премиерът Сакскобургготски е изправен пред може би най-сериозното си изпитание.

Той знае, че всеки решителен ход срещу главния прокурор може да доведе до крах на кабинета, тъй като Филчев разполага с лостовете и механизмите, за да образува дела срещу министри, да спира приватизационни сделки и т.н. Но още по-опасното от тези открити и в крайна сметка законно оправдани форми на атака са шантажът, заплахите или общите интереси, с които главният прокурор държи част от хората на царя - и в правителството, и в парламента.

Ако Симеон обаче не предприеме действия, положението ще стане още по-тежко, защото всеки ход на управляващите по посока на НАТО ще бъде саботиран или осуетяван.

В тази ситуация от ключово значение ще е позицията на президента Георги Първанов, който поддържа отношения на доверие и близост именно с вътрешния министър Петканов и главния прокурор Филчев. Първанов се разграничи от казуса "Филчев", възникнал след откритото писмо на Сугарев. Тази му позиция на щраус със заровена глава в пясъка обаче не може да продължи дълго, защото характерът и мащабите на проблема изискват избор на ясна позиция по същество - каква държава е България.

Този отговор политиците и институциите трябва да дадат до една година, когато предстои ратификацията на договора за НАТО - "сертификат" за качеството на българската демокрация и върховенството на закона. Но ако решат да чакат цяла година, до ратификация може и да не се стигне.