Търси се кой да глобява висшите държавници за конфликт на интереси

Народните представители са изправени пред сложната задача кой да следи и санкционира висшите държавници за конфликт на интереси. Този възлов въпрос възникна в сряда, когато на първото си за тази сесия заседание парламентарната комисия по държавна администрация започна второто четене на приоритетния законопроект за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Законът, лансиран лично от премиера Сергей Станишев (БСП) в навечерието на юлския критичен доклад на Еврокомисията за България и който имаше за цел да го смекчи, е с доста широк обхват. Той засяга президента, вицепрезидента, конституционните съдии, депутатите, премиера, заместниците му, министрите, кметовете, областните управители и техните заместници, висши магистрати и много други.

Именно кой да ги санкционира, ако не са декларирали конфликт на интереси или са го укрили умишлено, е сложната задача, която депутатите трябва да решат до следващата седмица. На заседанието на комисията председателят ѝ Веселин Методиев (ДСБ) обясни, че засега няма някакво ясно решение на казуса, като са предложени няколко варианта. Единият бил Сметната палата, която проверява имотните декларации на публичните личности, да се нагърби и със задачата да санкционира за конфликт на интереси. От палатата обаче отклониха това с аргумента, че не са разследващ орган и не могат да налагат глоби на висшите държавници.

Втората възможност, по думите на Методиев, била или антикорупционната комисия в НС, или нарочна, да следи за нарушенията и да санкционира. Христо Бисеров (ДПС) коментира, че "такава сериозна работа" за санкциониране на президента и премиера "не може да се оставя в ръцете на депутатите". Според него органът трябва да е Сметната палата, тъй като вече имал опит в подобна дейност.

Сред обсъжданите варианти бил и този Народното събрание като най-висшия орган със свое решение да глобява нарушителите.

Предлаганата санкция за лице, което заема публична длъжност и не подаде декларация в 7-дневен срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3 000 до 5 000 лв. Санкцията за този, който наруши другите разпоредби на закона, са от 5 000 до 7 000 лв. При повторно нарушение тя е до 10 000 лв.

Приетите от водещата комисия по държавна администрация текстове на второ четене са свързани с формулирането на това какво е конфликт на интереси – "възниква, когато лице заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му и задълженията му по служба", както и "частен интерес е всяка облага от материален и нематериален характер, получена от лице, заемащо публична длъжност или свързани с него лица, включително всяко поето задължение".

Одобрени са вече и текстове, които се отнасят до забрани при изпълнение на публична длъжност, както и за деклариране на несъвместимост и частни интереси.

Депутати от левицата изразиха опасения, че заради широкия обхват на закона местната администрация ще изпитва множество затруднения при прилагането му.

Правосъдният министър Миглена Тачева (НДСВ), чието ведомство бе изработило първоначалния вариант на проекта, заяви пред депутатите в сряда, че техният проект е "по-либерален". Тя дори предложи преди окончателното му приемане от НС, законът да се изпрати на съгласуване с ЕС.