Търсят се пътища за преструктуриране на гръцкия дълг

Преструктурирането на гръцкия дълг се очертава като основна част от усилията да се предотврати Гърция да обяви неплатежоспособност, но ЕС е изправен пред голямо предизвикателство да убеди частните инвеститори да сътрудничат, пише Ройтерс във вторник.

Малко вероятно е Атина да възобнови заемането на средства от пазарите догодина, както се предвижда в плана за международна спасителна финансова помощ за Гърция, който е на стойност 110 милиарда евро. Така че ЕС подготвя нов спасителен пакет, който да покрие нуждите на Гърция през 2012 и 2013 година.

В замяна на това ЕС настоява Гърция да приеме нови мерки за икономии, повече икономически реформи и по-бързо продаване на държавните активи. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу се бори да спечели подкрепа в страната за тези стъпки.

Ако Гърция направи каквото ѝ е предписано, ЕС се изправя пред второ предизвикателство - да убеди частните инвеститори да подпомогнат спасяването на страната като продължат да държат гръцки държавни облигации.

Правителствата в страните донори, където общественото мнение е срещу допълнителни помощи за Гърция - като Германия и Финландия, трябва да покажат, че не само техните данъкоплатци плащат на Атина, но същото прави и частният сектор.

Една от възможностите е частните инвеститори да се съгласят доброволно да удължат срока на падежа на гръцките облигации. През последните дни обаче рейтинговите агенции дадоха да се разбере, че биха класифицирали подобни действия като неплатежоспособност на Гърция, което би довело до паника на пазарите и понижаване на рейтингите на други държави.

Централният въпрос е как да бъдат убедени частните инвеститори, които както се предполага в момента държат около две трети от държавните облигации на Гърция на стойност около 270 милиарда евро.

Гръцките банки държат около 50 милиарда евро в облигации според Ройтерс. Тъй като те зависят до голяма степен от подкрепата на Европейската централна банка, можесравнително лесно за бъдат накарани да се съгласят с едно преструктуриране.

Банките извън Гърция държат също 50 милиарда евро в облигации, 35 милиарда са в застрахователни компании и 55 милиарда са във фондове - пенсионни и взаимни. Те обаче могат да не се съгласят да задържат гръцките си облигации с несигурната надежда, че в бъдеще Атина ще излезе най-накрая от дълговите си проблеми.

ЕС се надява да постигне споразумение с Гърция по рамката на нов спасителен план до края на юни, но разговорите с банките за преструктуриране на дълга все още не са започнали, посочва източник от еврозоната, а те може да отнемат доста повече време.

Напускането на еврозоната – шанс за икономическо възстановяване

Същевременно зачестяват гласовете, които твърдят, че оцертаващият се според тях неизбежен фалит и драстичното намаляване на бюджетния дефицит, няма да са достатъчни, за да се гарантира, че дълговете на страната няма да започнат да отново да растат. Затова ще е необходимо тя да се справи и с хронично високия си търговски дефицит, което означава гръцките стоки и услуги станат по-конкурентноспособни. Това пък ще е трудно да се постигне при твърд валутен курс.

"Другите европейски страни трябва да окуражат Гърция да напусне еврозоната и да се върне към драхмата", пише, например, бившият министър на социалните въпроси на Холандия Вилем Верменд в коментар за вестник "Де Телеграаф", цитиран във вторник от "Фокус". "Напускайки еврозоната, Гърция ще бъде в по-добра позиция за икономическо възстановяване”, отбелязва той.

Нямало риск за гръцкия банков сектор

Няма риск за гръцкия банков сектор и гръцкото правителство иска да направи банките инструмент на растежа. Така пред български журналисти в Атина говорителят на гръцкото правителство Георгиос Петалотис, цитиран от БТА, коментира твърденията за евентуално прехвърляне на част от тежестта на гръцкия държавен дълг към частния сектор.

Петалотис припомни, че в страната има закон, който гарантира влоговете до 100 хиляди евро. Той подчерта, че подкрепата за банковия сектор се отнася и до дейността на гръцките банки в чужбина, включително и в България, както и за останалите гръцки дружества, които развиват дейност там.

По повод неуспеха на преговорите на гръцкото правителство с опозицията за постигане на съгласие по основните антикризисни мерки, Петалотис заяви, че предсрочни избори в страната са изключени, защото това би създало допълнителни проблеми в тази трудна ситуация, още повече, че правителството има стабилно мнозинство в парламента.

Според говорителя някои печелят от периодично разпространяваните слухове за предстоящ фалит на страната. Той определи като успех на Гърция това, че в Европа е създаден един тристранен механизъм за подкрепа, от който вече се възползват и други страни като Португалия и Ирландия. Като успех Петалотис изтъкна и това, че Гърция е успяла да свали бюджетния си дефицит с 5 процентни единици - нещо, което никоя друга страна не е успяла да направи.

Дори Гърция да среща някои трудности, то е, защото Европа е разединена, каза говорителят на правителството. Той обаче изрази увереност, че страната ще излезе от кризата, защото, по думите му, европейците знаят, че чрез Гърция преминават външни интереси, които чрез нея искат да ударят Европа.

Няма опасност за влоговете в гръцките банки въпреки атаките, на които е подложена икономиката на страната, довели до паническо теглене на пари от сметките, успокоява от своя страна гръцкият в. "Етнос". Масовото теглене на пари от банките в понеделник бе провокирано от слухове, че Гърция вероятно ще излезе от еврозоната и ще се върне към драхмата.

Бонусите на държавните служители намаляват, но не се премахват

Режат с десет на сто еднократните надбавки на държавните служители, пишат гръцките медии. Даваните еднократно надбавки са в размер на 4500 евро. В момента правителството търсело 1.7 млрд.. евро, за да изплати тези надбавки, тъй като фондът, от който се изплащат, е пред рухване.

39 хиляди души се внесли молби за тези надбавки, допълва в. "Та неа".

В. "Елефтерос типос" твърди, че в рамките на мерките за икономии орязани ще бъдат до 35 на сто от доходите на 800 хиляди служители в министерства и държавни предприятия.

Протестите продължават

За шести пореден ден многохиляден протестен митинг се събра в понеделник вечер пред парламента в гръцката столица. Протестиращите скандираха "Крадци" и "Не плащаме нищо" в отговор на призивите на правителството за жертви от всички за излизане от кризата.

Въпреки че участниците в протеста не бяха толкова многобройни, колкото през уикенда, площад "Синтагма" беше пълен с хора от всички възрасти, предава БТА. Имаше и много родители с деца.