Татяна Дончева: Няма изход с мандата на НДСВ

Г-жо Дончева, къде бяха допуснати грешки в отношенията между НДСВ и БСП?

Един практичен въпрос – можеш ли да се споразумееш с някой, който не иска да се споразумее?

Ето, те сега искат да се споразумеят.

Ама как те сега искат? Ти си политически участник, проваляш едни преговори един месец, след което правиш в парламента това, което правиха те и сега ми кажи на какво да се крепи това доверие? Защо който и да е ще трябва да се отнася с НДСВ като към политически субект, който, като направи някакви ходове, е наясно какво ще последва от тях?

На каква парламентарна подкрепа разчиташе Коалиция за България за първия си мандат?

Ако си на мястото на БСП, какво можеше да се направи? Може би беше по-добър ход да се обяви, че това е правителство на малцинството и да се поиска мълчалива подкрепа от някоя от десните сили.

Тогава за какво се сърди БСП?

Тук не става дума за сърдене. Ти преговаряш един месец с НДСВ. За какво?

За правителство. Но с един доста добър анализ какви са моите изборни резултати и с какъв капитал тръгвам към тия преговори.

Пак казвам – първо, защо ще решиш, че тия хора (от НДСВ) преговорят и знаят какво искат от едни преговори? Какво според тебе те искаха от първите преговори?

Равнопоставеност, най-вероятно, принципно договаряне модел за взимане на решения...

Да започнем едно по едно. БСП им казва министър-председател Сергей Станишев, те не казват – за нас е неприемлив Сергей Станишев, защото смятаме, че не е възможно, ако е лидерът на другата партия, ние да бъдем гарантирани, че решенията в правителството ще се вземат с уважение на нашето мнение. Един нормален преговарящ би казал:”Дай да видим друга приемлива фигура”. Тук такова действие нямаше...

Доколкото стана ясно, изобщо не е бил поставян въпросът, така че те да казват открито “да, съгласни сме със Станишев”. Едната версия е, че БСП си издига Станишев, НДСВ не казва нито да, нито не...

Прекрасно, те не казват нито да, нито не, но тикат преговорите три седмици. Но въпросът за министър-председателя е наистина важен, ако преговаряш да постигнеш съгласие. Значи, не можеш да се избягаш от отговора да или не по въпроса за Станишев. Втората тема – равнопоставено третиране. На анонса на БСП Станишев министър-председател, Пламен Панайотов казва в преговорите: Добре, тогава НДСВ ще има 10 от 19 министри. Ти ако преговаряш с тях, това за какво ще го считаш? Не за абсолютно приемане на Сергей Станишев, разбира се, но за това, че се разсъждава...

Така се стига до шестте министерства. Като ги погледнеш министерствата, де факто накрая бяха постигнали споразумение, при което имаше правителство на НДСВ с мандата на БСП...Какво значение има фигурата на министър-председателя? Да е заложник на правителството, на носач на основната отговорност, без да може да контролира процесите? Аз не обсъждам дали Станишев има капацитета да се справи с функцията, но който и да докараш, Тони Блеър да докараш в такава ситуация...

Стигаме до начина на взимане на решенията чрез консенсус. Чувал ли си за правителство по света да взима решения с консенсус?....Самата технология на работа изключва управление с консенсус. Разбира се, че трябва да имаш гаранции, че интересите на всички членки на коалицията ще бъдат защитени. Но това не може да става в ущърб на механизма за нормално функциониране. Ако поставяш като ключов въпрос пълния блокаж на правителството, значи се пита какво точно искаш.

Те казват така: Вие сте започнали да преговаряте с ДПС, което е погрешно, трябваше да започнете с нас. Това е така, абсолютно уважавам тяхната гледна точка, независимо, че може да има и друга. Но ако това е решаващ аргумент, защо изобщо влизат в преговорите, след като този аргумент е изначално даден...

И така, тикаме нещата и един ден преди края на мандата казваме: “Ние няма да участваме в коалицията” и пускаме БСП и ДПС.

Какво стана в парламента? Обстоятелството, че Даниел Вълчев водеше щурмоваците от Атака от началото до край как би го тълкувал?

Съвпадение на тактически интерес, предполагам...

Значи, ако Иванкостовците водят тия от Атака, аз ще го приема за нормално и ще кажа: Тези хора са специалисти по извънпарламентани действия. Ние с тях няма да ставаме партньори.

Ще се върна на още няколко подробности от преговорите по първия мандат. Те (НДСВ) тръгват с две ключови условия, преди които няма преговори – Милен Велчев да е министър на финансите и Бойко Борисов да е главен секретар на МВР. Не министерството на финансите за НДСВ – което за мен е нормален ход, търсиш си пространство, търсиш влияние. Но те искат Милен Велчев. Значи какво – за бизнеса на Милен Велчев и принца (Кирил –б.р.) ще направим търговско дружество в правителството ли? И в името на държавата БСП ще стои да крепи това. Защо? За националните интереси? За интересите на своите членове и симпатизанти? В интерес на дългосрочните планове на България? Или на какво?

Сега как изглежда възможността за правителство...

Отивам нататък. Те правят това с Атака и всички останали абсолютно да прецакват мандата. Те имаха друга игра. Да гласуват просто “против”, макар че не можеш да отговориш на въпроса какво правиш след това. Защото, ако БСП има огромни проблеми със съставяне на правителство, защото има само 82 мандата, ти имаш още по-големи с твоите 53. Добре, какво правиш след тази нощ, когато с цената на дърпане, ръчкане, бой и т.н. постигаш това да не стигнат гласовете за първия мандат. Какво правим на втория?

Консенсус

И какво казваш? Сергей Станишев да е министър-председател, същото споразумение за политиките и същото споразумение с консенсуса, което блъфира правителството.

Да, но то е прехвърлено към Съвета та коалицията, не се отнася до правителството.

Чакай сега, ти като ми извадиш извън прерогативите на Министерския съвет ключовите решения по половината дейности на правителството, то с какво ще се занимава? Мисля, че първо, към10 ноември 1989 -та изживяхме икономическите, стопански и прочие държавни решения да се взимат първо от Политбюрото и тогава от правителството. Минахме през този етап и поради това (и много други причини) дойде 10 ноември.

Второ, смятам, че стабилизирането на политическата система на България е държавен въпрос, а не вътрешнопартиен.

Трето, смятам, че всякакво анонсиране на коалиция от целия парламент, към което се стреми Симеон, е вредно за България в стратегически и тактически план, защото той всъщност следва собствената си линия – България без политически партии, без политическа система.

Четвърто, смятам за монархическите му амбиции за неприемливи, както и това да го правим зорлем национален обединител.

Пето, смятам за голяма тъпота на всяка партия да залага на политическа сила, която не може да си направи сметката от днес за утре.

Изход има ли от тази ситуация?

Не може да бъде с мандат на НДСВ.

*С незначителни съкращения