Татяна Дончева предлага амнистия на “търговците” с досиета

В бъдещия специализиран закон за достъп до архивите на бившите служби може да се предвиди срок, в който да се върнат “изнесени” документи от архивите, без за това да се носи наказателна отговорност.

Това обясни в сряда председателят на подкомисията за контрол върху спецслужбите Татяна Дончева (БСП) след заседание на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което бяха представени резултатите от изслушванията на експерти.

По думите на Дончева в евентуален бъдещ закон трябва да бъде заложена наказателна отговорност при неправомерно огласяване на данни от архивите на бившите служби както от хората, които имат право да ги съобщават, така и от трети лица.

Според нея, обаче е добре да има някакъв срок, в който хората, които притежават папки, да могат да ги върнат.

Участници в изслушванията коментираха за Mediapool, че такава теза се обсъжда в обществото от доста време, както и че по време на дискусиите тя е била подкрепена както от политици, така и от представители на спецслужбите.

Според експерти, подобен “гратисен период” съществува и по отношение на незаконно притежаваното оръжие. По отношение на документацията, обаче, винаги има риск от фалшификация.

Остава и моралният проблем за своеобразната амнистия на хората, които през целия период след закриването на Държавна сигурност през 1990 г. са изнудвали чрез информацията в личните си сейфове.

По думите на Дончева, специализираната комисия не е взела решение за написването на закон, а само становище, че такъв трябва да има. Това е въпрос, който трябва да получи санкцията на Политическия съвет на коалицията.

Дончева уточни, че и експертите, и депутатите са се обединили около позицията, че е необходим специализиран закон, който трябва да третира тази материя. Остава обаче открит въпросът дали законът ще регламентира разсекретяване на всички архиви до 1990 г или ще се прави проверка за принадлежност само на определен кръг публични фигури.

Друг от въпросите, на който трябва да се намери решение, е къде да бъдат архивите – дали да се съберат на едно място, или да останат там, където са и в момента. Вторият подход е бил използван за архива на бившия ЦК на БКП, който е останал в предишните си помещения в бившия партиен дом, който сега е сграда на Народното събрание.

По време на дискусиите е станало ясно още, че всички бивши и настоящи шефове на спецслужби са настояли при разсекретяването на документи да се отчита и въпросът за националната сигурност.

Дончева обаче уточни, че по тази тема остава открит въпросът за активиране на бивши сътрудници на службите, които не желаят имената им да бъдат огласявани. Това е било начин за заобикаляне на закона и неогласяване по време на двете проверки – и през 1997 г и през 2001 г, уточни Татяна Дончева.

Тя обаче припомни, че преди 1990 г Държавна сигурност е имала задължението за деактивиране на агенти, които се издигат в йерархията. Остава открит моралният въпрос дали хора, които са на високи обществени длъжности, могат да бъдат и действащи агенти на настоящите служби, допълни Дончева. По думите ѝ, в такъв случай може да се зададе въпросът на кого се подчинява публичната личност – на обществения интерес или на водещия си агент.

След изслушванията е станало ясно още, че всички са се обединили около идеята, че трябва да има специализирана комисия, избрана от Народното събрание, коята да се отчита пред него. Специално членовете на комисията “Андреев” подчертаха, че при избора на представители в специализираната комисия трябва да се търси максимален консенсус, уточни още Татяна Дончева.

Въпросът, който трябва да бъде уреден от бъдещия закон, е и огласяването на имената на трети лица. Според резултатите от изслушванията, всички са се обединили около тезата, че това може да става само след изричното им съгласие. В противен случай в разсекретените документи ще има “заличени имена”, допълни Дончева.

Тя отказа да коментира дали левицата вече има ясна концепция по темата, с която да се яви на заседание на Политическия съвет на коалицията. Трябва да попитате ръководството, обясни тя.

Според източници на Mediapool, във вторник Изпълнителното бюро на БСП е одобрило концепция за закон за досиетата. В нея са заложени защитата на националната сигурност и защитата на неприкосновеността на личните данни. Както и до момента, всеки ще може да иска информация само за себе си. Социалистите предвиждат и публичност на информацията за обществени личности и отчитането на факта дали те с действията си са навредили на трети лица или не.