Терористичен акт по палестински образец

Едно сравнение на предишните терористични нападения на въоръжените бойци с московския ще покаже, че разликата е основно в специфичния облик на извършителите. Шамил Басаев беше луд естествено, но не и религиозен фанатик - човек със съветско минало и някакви допирни точки със своите заложници. Докато Мовсар Бараев още от юноша цял живот е бил на война . Сигурно там е попил дълбоко някои елементи от идеологията на шахидите, включително омраза към всичко руско и никога не е познавал мирния живот.

И може би той е религиозен фанатик, решил да избере съдбата на шахид от палестински тип, готов да се жертва за вярата. С други думи - имаме работа с луд от по-високо ниво в сравнение с всички предишни чеченски терористи. Този път атаката явно е добре обмислена и подготвена, вероятно с участието на Масхадов или поне на Басаев.

Втора забележителна черта на този удар е неговата демонстративност. Не е извършен някъде си, а в центъра на Москва. Тутакси привлече всички медии и придоби глобален мащаб, съпоставим дори с 11 септември 2001 година. Веднага се вписа в структурата на неотдавнашните терористични нападения в Йемен и на остров Бали.

Трето - времето за атаката бе избрано сполучливо. Някога властта се държа твърдо, сменяйки политиката на колонизация с политика на чеченизация и обратно. Сега обаче властите се разколебаха и захванаха да мислят за диалог с Масхадов. И въпреки че според Ястржембски преговори с чеченските бойци са недопустими, ясно е, че властите почват да мислят за нещо подобно. И в такъв момент от гледна точка на терористите е логично да се повтори Будьоновск в новите условия.

Има обаче принципна отлика между Будьоновск и Москва. През 1995 г. в обществото имаше пацифистки настроения и будьоновският атентат само подтикна властите и общественото мнение към споразумение. Напротив, Путин стана президент като един вид военен вожд - обеща да трепе терористите в нужника, и ако действа с тактика ала Черномирдин, би отрекъл собствения си имидж.

Вероятно на Путин щеше да му е по-лесно да употреби сила, да реагира твърдо и непримиримо, ако атаката не бе в Москва. Терористите обаче са взели предвид и това. Ударът е в центъра на Москва, това е удар по средната класа, максимално демонстративен - и мащабен. Това доста усложнява въпроса за силовия подход. И още - сградата е минирана и заложниците са повече откогато и да било.

Освен това в най-близко време ще се задейства и друг ефект - заложниците ще се персонифицират. Вече знаем, че сред тях е продуцентът на "Норд-Ост" - известният бизнесмен Василиев и други още известни личности. Много по-сложно е даже мислено да допуснем гибелта на хора, които познаваме добре.

От друга страна има си и "златни правила" за общуване с терористи - никакви отстъпки, иначе злият дух на тероризма, излязъл от шишето, ще се разпространи все по-нашироко. Най-вероятно е да изберем перуанския сценарий и заложниците ще трябва да прекарат дълги седмици в заводския Дом на културата.

Разликата е там, че терористите в Перу си падаха малко нещо идеалисти - готови бяха да се жертват, а не да убиват. А чеченските откачалки, както личи, няма да се замислят твърде за цената на човешкия живот. Пък и нашите специални служби - друга отлика - по традиция са неспособни да проведат антитерористична операция стегнато и без жертви.

Ясно е как ще се развива общественото мнение. Първата реакция в подобни случаи е жажда за отмъщение - по принципа "око за око". С течение на времето обаче конфронтацията ще накара заложниците все повече да се идентифицират с терористите, общественото мнение ще се умори да чака и ще започне да скланя към мирно решение на конфликта.

Е, общественото мнение може да приеме и силово решение - ако операцията мине бързо и без страшни жертви. Ако се пролеят обаче реки от кръв, не бих могъл да изключа връщането на пацифистките настроения, които доминираха в Русия през първата чеченска война.

По БТА