Тежки критики в парламента към шефа на КЗП заради цените на телекомите

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев отнесе тежки критики в парламента в сряда заради недостатъчни мерки за защита на потребителите на телеком услугите. Той бе изслушан от депутатите в Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите заедно с омбудсмана Диана Ковачева и представители на мобилните оператори.

Практически всички парламентарни групи разкритикуваха Стоил Алипиев за некачествената работа на КЗП под негово ръководство. Депутатите бяха недоволни от липсата на становище, което да почива на анализ и от него да произтича позиция с конкретни намерения за действия.

В отговор Алипиев посочи, че има три подхода - т.нар. "мек подход", в който да се преговаря с операторите за прецизиране на клаузата и начина, по който се прилага, да се обяви за незаконосъобразна и да се атакува в съда, както и Народното събрание да реши да промени правилата на база на препоръки на КЗП, с които да ускори процеса и той да не зависи от съдебно решение.

Целият този увод беше определен като "безобразие" от председателя на парламентарната подкомисия Десислава Трифонова от ГЕРБ, която обвини Алипиев, че е трябвало да предложи подход, а не да чака народните представители да го ориентират как да постъпи. Сходна позиция защити и Румен Гечев от БСП, а обща критика за лошата работа на КЗП отправиха депутати от "Възраждане".

"Останах с впечатление, че КЗП защитава интересите на операторите, а не на потребителите", коментира депутатът от БСП Румен Гечев.

Председателят на комисията Десислава Трифонова директно обвини КЗП в бездействие и определи като възмутително желанието на Стоил Алипиев да се запознае с политическите нагласи, преди да действа. В същото време му обърна внимание, че мекият подход на договаряне се предприема, когато проблемът възникне, а не три години по-късно, какъвто е сегашният пример за трето поредно покачване на цените вследствие на клаузата за индексиране на цените с темпа на инфлацията.

Въпросната практика на телекомите да актуализират цените със средногодишната инфлация, ако не неравноправна по същността си, поне се прилага по неравноправен начин, каза омбудсманът Диана Ковачева. Според нея в случая става въпрос за злоупотреба с неравноправни клаузи в договорите.

"Клаузите не са уговорени индивидуално. Сключени са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност. Клаузата е неравноправна, защото не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Когато е част от общите условия, тя няма как да е индивидуално договорена, защото не може да се искат промени в нея", посочи Ковачева. По думите ѝ няма гаранция, че същата клауза ще се приложи и при дефлация, когато цените на мобилните услуги следва да намалеят.

Не става ясно при какви прагове на инфлация се активира клаузата. Няма насрещна възможност за понижение на цените на услугата, ако например има понижение на цените. За много пенсионери повишаването на цените вследствие на клаузата може да направи услугата ценово непоносима, коментира още Ковачева, и подчерта, че дори потребители с висока икономическа грамотност не могат да предвидят с колко биха се повишавали цените на потребяваната услуга и колко ще нараснат сметките им при евентуално активиране на клаузата.

В последвалата серия от уточняващи въпроси и отговори стана ясно, че все пак Стоил Алипиев намира клаузата за индексиране на цените на мобилните услуги с темпа на инфлацията за неравноправна. Той посочи още, че т.нар. "мек подход" за договаряне с мобилните оператори ще се приложи заради постъпило искане от страна на операторите за разговори относно клаузата. Ако не се стигне до съгласие за изменението ѝ, чак тогава ще се предложи обявяване на клаузата за неправомерна от самата Комисия за защита на потребителите, но за да се обяви като такава, трябва да се подготви правна обосновка, която да издържи и на последващата съдебна процедура.

В защита на клаузата се изказа Андреана Атанасова от Алианс на технологичната индустрия - неправителствена организация, обединяваща телекомите, технологични компании и университети. Клаузата за индексация е изключена от законодателството на Европейския съюз като елемент на договорите, който може да се разглежда като неравноправен, обясни Атанасова. "По настояване на КРС общите условия се публикуват в титулните уеб страници на операторите за да се виждат и по интернет", посочи тя, оспорвайки че те не се виждат за първи път при сключване на договорите набързо и "на крак" в магазините на телекомите. Доколкото индексацията следва стойност, определена от НСИ, тя е ясна и точна и не можем да я изменяме, защото инфлацията се посочва от НСИ", добави Андреана Атанасова.

Жанет Захариева, главен съветник на управителния съвет на "Виваком", посочи, че в годините трафиците на данни са нараснали неимоверно, променили са и посоките и операторите реагират с усилия да запазят качеството на услугите дори и при промяна на бизнес моделите към хоум офис, като например по време на ковид кризата. По думите ѝ има вноски, които не се индексират, като например лизинговите плащания за устройствата. 

В крайна сметка подкомисията изиска анализ от КЗП за това как се прилагат клаузите за индексация на по-развитите пазари, за да се сравни как те работят в сравнение с прилагането им в България.