Том Хенеган, Ройтерс

Едно по едно правителствата от Европейския съюз завиват на дясно - но не очаквайте да започнат да организират международни политически срещи и да демострарат народната любов към на ръководството, както направи преди няколко години левицата.

Тенденцията, която бе затвърдена от голямата победа на френските десноцентристки сили в неделя, трябва да засили натиска върху ЕС за действия по класически консервативни въпроси като престъпността и нелегалната имиграция - особено защото крайнодесните сили изкусно боравят с тях, както ни показа Жан-Мари льо Пен в неотдавнашната кампания. Но според анализатори общият на пръв поглед подход е твърде повърхностен и крие повече различия отколкото сходства.

Всяка страна завива на дясно по свой собствен начин. Сега изглежда дори още по-малко вероятно за единайсетте страни от ЕС с десни партии начело на правителствата или участващи в тях да работят заедно в Европа отколкото това бе възможно за левите партии, когато те бяха в 13 от 15-те правителства в ЕС, каза финландският анализатор Еско Антола. "Дори да искат да запазят силата на европейските институции, те ще трябва през цялото време да гледат надясно", каза професор от Университета Турку.

Подемът на крайнодесните сили, друга явна тенденция в Европа тези дни, оказва натиск върху новите консервативни правителства, но отново без каквато и да е координация. "Би било погрешно да заключим, че в Европа се появява "Международно популистко движение"", каза Жан Нестор, вицепрезидент на дружеството Нотр Юроп в Париж. То е основано от бившия председател на Европейската комисия, социалиста Жак Делор. "Това, което виждаме, е подем на сили, които се противопоставят на политиката на традиционните партии, особено що се отнася до Европа," каза той. "Те са по-слаби привърженици на интеграционната политика от предишните правителства." ПРОМЕНЕНА АТМОСФЕРА

Завиването на дясно започна през февруари 2000 г., когато консервативната Австрийска народна партия обедини сили с крайнодясната Партия на свободата на Йорг Хайдер, за да сложи край на една ляво-дясна коалиция. Оттогава левите правителства паднаха в Италия, Дания, Португалия и Холандия. Вотът в Германия и Швеция през септември, както и лявоцентристките им правителства са застрашени от десните сили. Това опрделено промени атмосферата от 90-те години насам, когато европейската левица бе в разцвета си. Тогава социлдемократи и социалисти свикваха семинари на високо ниво, за да обсъждат "Третия път", чийто поддръжник бе британският премиер, лейбъристът Тони Блеър. Лявата традиция на международно мислене предложи естествено поле за изява на лидери и "политически зубрачи" за координиране на усилията за създаване на работни места и подобряване на обществените услуги.

Традиционните християнски демократически партии играеха подобна дясна роля, но " сега се стопяват малко по малко в полза на една европейска десница, която е за по-свободни пазари и по-готова да защитава националните интереси," каза Нестор. "Социалдемократите слагат акцента върху икономическия растеж и работните места," каза той. "Тези десни павителства ще се съсредоточат повече върху либерализиране на пазарите, особено в сферата на обществените услуги." Престъпността и имиграцията - две области, в които натискът от крайнодесните създава нужда от широкомащабни действия на ЕС - могат също така да предизвикат общи призиви, криещи противоположни гледни точки.

"Очевидно има някакъв растящ консенсус за нуждата от борба с нелегалната имиграция, но членовете на ЕС са далеч от договарянето на подробна схема за имиграцията," каза Щефен Ангененд в германския Съвет по външни отношения. Външните министри от ЕС не успяха да постигнат съгласие в понеделник дали да въведат санкции срещу страните от Третия свят, които не са взели решителни мерки срещу икономическите преселници и трафикантите на хора. Консервативното правителство на Испания, подкрепено от лявоцентристката коалиция на Германия, оказа натиск за прокарването на тази идея, но новото дясноцентристко лидерство на Франция се потивопостави. БРИТАНСКИЯТ ПРОРОК

Нестор от Нотр Юроп отбеляза, че Великобритания стои настрана от десните тенденции кръстосващи континентална Европа. Той заяви, че политици от други страни-членки на ЕС могат да научат много от Блеър, който бе преизбран с широко мнозинство преди година. "Новите лейбъристи са много силни в обясняването на политиката на народа," каза той. "Те говорят конкретно и прагматично, а не с лирическото красноречие на политиците от континента." Питър Менделсон, съюзник на Блеър, даде пример за този подход в анализ на френските избори. Той писа до лондонския Таймс: "Трябва да адресираме въпроси, които смущават избирателите и да не оставяме вакантно място за десницата." Същото послание Менделсон отправи на сесия за "Третия път", която Блеър свика преди 10 дни с бившия американски президент, демократа Бил Клинтън. Целта бе да се анализира защо лявоцентриските сили губят толкова много избори в Европа. Подсетен, че критиците на Блеър отхвърлят публичните му отношения като чисто измамен "финт", Нестор добави: "Тони Блеър може да е по-добър пророк за Европа отколкото за Великобритания."

По БТА