Тони Блеър - очарованието на модерния хобит

Най-изнасяните британски продукти за миналата година - Хари Потър, Фродо Багинс и Тони Блеър - имат нещо общо помежду си. Обединяващият елемент е, разбира се, неувяхващата британска традиция, увита този път в ултрамодерна, технологична и кинематографска опаковка.

Във филма "Властелинът на пръстените" "графството" на Толкине фантастична идилия на английското село, отпреди 1914 г. Милиони зрители от цял свят, в началото на 21 век, бяха пренесени в селска обстановка в типичен английски стил от миналия век. Малкият и смел хобит Фродо Багинс е английски войник, отправил се на война срещу някакъв Кайзер (може би Хитлер или Сталин). Един елф ни обяснява, че неговите другари са подбрани измежду "свободните народи по света". Ценностите, които Толкин възхвалява във филма са честност, смелост, другарство, патриотизъм и жертвоготовност. Още по-особен е случаят с "Хари Потър и Философкият камък". Ако се абстрахираме от магията, ще видим един разказ за колежанския живот в едно частно училище. Става дума за неща като училищните униформи, правила, привилегии и т.н. И тук основни ценности са честността, смелостта, другарството и прочее.

Как се вписва британският премиер Тони Блеър в този стил? Въпреки облеклото му, което напомня индийския политик Джавахарлал Неру, въпреки излъскания образ и лъхащия прагматизъм, Тони Блеър си остава типичен, ужасно британски колежанин. Цялата му същност, език и жестове напомнят съвършения училищен директор. В своя реч, произнесена във Варшава, Блеър определя британците като "островна раса, горда и независима" (макар във вените ѝ да не тече съвсем европейска кръв). Островна раса! Оставаше само да възкликне: Напред хобити! (както героите от "Властелинът на пръстените")

Шегата настрана, но се забелязва, че във всички политически речи на Тони Блеър личи нескрит стремеж към лидерство. Великобритания, каза Блеър пред индийското общество в началото на тази година, загуби империя, но намери своята съвременна роля във външната политика. Тази реплика стана централна тема във всички изявления, засягащи Европа. "Защото Великобритания", обясни Блеър във Варшава, " има централна позиция в Европа и съставлява необходим елемент от световната власт".

Дали той говори за авторитет или това е просто проява на манията му за величие? Така или иначе, не може да се твърди, че става дума за напълно отрицателно явление. Щеше да бъде странно, ако един лидер не се стреми към най-доброто за собствената си страна. Независимо, че времената са други, ценностите, чийто изразители са Багинс, Блеър и Потър, са на почит и днес. Страстта към командването, свързано с моралната мотивация даде възможност на Блеър да действа по правилния начин на правилното място. Постъпи правилно като пое инициатива в Косово, беше прав в повечето случаи за Афганистан и добре направи, че посвети време и на проблемите на африканския континент, потискан от бедност и тежестта на дълговете си.

Подходът му обаче крие два риска. Първият се състои в това, че въпреки опитите да превърне страната си в символ на една нация в крак с времето, Великобритания ще продължи да изглежда доста ретро. Втората опасност е да бъде пренебрегнато основното поле на действие за упражняването на изкуството да управляваш. Блеър успява много добре да съчетае представата, която иска да изгради за Великобритания с националните интереси. В това няма нищо лошо, но не бива да забравяме, че бъдещото благополучие на всяка една страна (имам предвид в Европа) ще зависи от ангажимента и авторитета на силните държави на континента.

Европа всъщност ще се окаже външното предизвикателство, на което ще се закрепи или ще падне вторият мандат на Блеър. За съществяването на тази цел не е достатъчно да се постави на дневен ред един национален интерес, нито пък глобален приоритет, а преди всичко европейски интерес. Повечето европейски държави обаче нямат особени лични амбиции. Те се стремят просто да станат по-проспериращи, по-стабилни, цивилизовани и сигурни. А от един британски премиер се очаква да подскаже по какъв начин идеята за общата Европа може да им помогне в това начинание. Европейските държави не искат да чуват толкова за ролята на Великобритания в Европа, колкото за самата Европа.