Тошко Йорданов: Държавата трябва да рекламира в държавните медии, бизнесът в частните

Нова идея за финансиране на обществените и частните медии в България, чрез което те да станат по-независими и свободни, лансира в неделя председателят на комисията по култура и медии в парламента Тошко Йорданов от “Има такъв народ”. Замисълът му е обществените БНТ и БНР да бъдат извадени от рекламния пазар и да получават реклами предимно или изцяло от държавата. В същото време рекламата, идваща от бизнеса, да остане за частните медии, които би трябвало да се борят за нея с по-качествена продукция. Депутатът от ИТН посочи, че не се готви промяна в НК за търсене на наказателна отговорност от журналисти, а идеята е пресата и сайтовете да изписват задължително автора на съответната публикация и да са ясни главните им редактори. Така, при клевета засегната страна ще може да потърси правата си пред съда.

Как да се финансират медиите?

“Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар, защото стартират годината с държавен бюджет. Ето радиото(БНР), например с 52 млн. лв. бюджет напред, докато една частна радиостанция стартира с 0 лева напред”, посочи Йорданов.

Той добави, че БНТ стартира с 82 млн. лв. бюджет, докато за частните телевизии той е 0 лева.

На въпрос, че Законът за радио и телевизия поставя ограничения за рекламите в държавните медии в праймтайма, а за частните няма такова, Йорданов настоя, че постъпления пак се формират в тях от реклама.

"Има ограничения, но все пак има постъпления, които са чисто от комерсиална реклама", каза Тошко Иванов.

От думите му стана ясно, че реализирането на тази идея би намалило възможността държавата да влияе на редакционната политика на частни медии чрез отпускана реклама, например за популяризиране на европрограмите.

“Според мен по редно е парите от държавата, които се дават да бъдат насочени към обществените медии, а не към частните медии, защото там пък има обратния процес. Държавата през различни еврофондове и рекламиране на съответни европрограми насочва финансов ресурс към частни медии и по този начин ги хваща да не кажа за коя част на тялото и това е начинът на контрол”, каза той.

Йорданов каза, че лансираното от него финансиране за момента е само идея, по която тепърва ще се води дебат. Той допусна, че може да се въведат процентни квоти за реклама в държавни и частни медии, но идеята му е държавната реклама да отива предимно в държавните медии, а останалата да е за частните радиа, телевизии, сайтове и т.н.

“Може да се прецизира какъв процент да отива в частни медии и какъв процент да отива в държавни. Това мисля, че е хубаво да се направи, но дебатът е отворен с колегите”, каза той.

"Със сигурност, ако една частна медиа получава по-малко пари от държавата и е на свободния пазар, тя ще е много повече свободна, защото не зависи от управляващи, които и да са те. От друга страна обществената медиа, изваждайки я от рекламния пазар, където частните медии с качество се борят, ще има достатъчно финансиране и в крайна сметка тези неща изпълняват обществени функции”, заключи Йорданов.

СЕМ като “политическа бухалка”

Личното мнение на Йорданов е, че регулаторът в лицето на Съвета за електронни медии не трябва да съществува.

"Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган", каза Йорданов.

По повод дебата от преди няколко седмици, че управляващата коалиция готви наказателна отговорност за журналисти, Тошко Йорданов посочи, че депутатът от ПП Антония Йорданова не е била разбрана.

“Мисля, че тя не бе разбрана. Разговорът бе на тема жълти медии, в които може да прочетете, че сте изял баба си и след това, ако тръгнете да съдите някой по темата, най-много да стигнете неизвестен или малоимотен ром от някое гето”, каза Йорданов.

Той даде пример с БНР, където всяка една информация може да се проследи до автор и до редактор на съответното предаване.

“В жълтите сайтове това не може да се случи. Идеята е включително в печатните и онлайн изданията да бъде ясен авторът на съответната публикация или главния редактор, който е взел отговорност на публикуването на каквото и да е, а не само собственикът, който може да се окаже неизвестен ром от някое гето с две тухли на кръст като собственост”, каза още депутатът.

Йорданов добави, че не се готви промяна в Наказателния кодекс с цел отговорност от страна на журналисти.

“Аз съм журналист и сценарист. Естествено съм страдал от ограничаване на свободата на словото, че ние толкова бой сме яли в “Шоуто на Слави” заради СЕМ. Не става въпрос за преследване на журналисти, става дума за засегната страна, която бъде наклеветена да може да стигне до съответния автор и оттам нататък съдът решава дали е истина или не. Тук въобще не говорим за гонение. Визирам основно жълтите издания, защото в БНР, в БНТ, във всяка една телевизия там такива неща няма как да се случат, защото източникът, т.е. авторът е ясен”, каза той

Малкият бюджет за култура и за БАН

Тошко Йорданов заяви, че също както културните дейци смята, че увеличението на бюджета за култура в Бюджет 2022 със 100 млн. лв., които представляват 0.1%, е малко.

"Логично е да получим критики, особено предвид заявките, които направихме в началото на коалиционните преговори. Уверението, което имаме, е, че когато се предвижда актуализация на бюджета в средата на годината, ще бъде увеличен бюджетът на сектор "Култура“, тоест там да се получи още едно увеличение. Няма смисъл да лъжем хората. В момента има пари, колкото има", каза той.

Йорданов посочи, че малък е и бюджета на БАН за 2022 г.

"Хората от БАН са си прави да искат по-голямо финансиране за наука, то не е логично да се отделят толкова малко пари за наука", заяви Йорданов:

"Ние вече лобираме в полза на БАН. Професор Андрей Чорбанов, който работи в БАН, е точно от другата страна на барикадата и той активно лобира в тази посока. Знам, че е водил разговори с председателя на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански, знам, че там се работи по решение още сега. Не искам да се изказвам неподготвен в сфера, която не е моята, но знам, че активно се работи в тази посока и се надявам да не се стигне до протести", заключи той.