"Това е война." САЩ няма да пречат на украински удари по руска територия

Администрацията на президента на САЩ вече не се страхува, че оръжейната помощ за Украйна и прехвърлянето на военните действия на руска територия ще принудят Москва да ескалира и да привлече войските на САЩ и НАТО в конфронтацията. Напротив, пише The New York Times (NYT) с позоваване на американски официални лица, сега Кремъл не иска войната да се разпространи в други страни от страх, че това ще засили военната позиция на Украйна и ще принуди Вашингтон да ѝ даде видовете оръжия, които досега е отказвала да предостави.

През първата година от войната високопоставени представители на САЩ многократно и публично предупредиха Киев да не атакува руска територия, особено с американско оръжие. Само обекти в Крим бяха посочени във Вашингтон като законни цели, тъй като това е украински регион, анексиран от Русия. „Ние не насърчаваме и не помагаме на Украйна да нанася удари извън нейните граници“, написа президентът Джо Байдън в статия от май 2022 г.

Въпреки това граничните райони на Русия са обстрелвани от седмици, безпилотни самолети атакуваха не само петролни депа, военни летища и електрически съоръжения, но и Кремъл и именията на елита на Путин на Рубльовка, а руски диверсанти, подкрепяни от украинското военно разузнаване, нахлуха в Белгородска област за втори път.

Но във Вашингтон това не е проблем. „Няма да разследваме това“, каза говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби миналата седмица, когато го попитаха дали Украйна е замесена в атаките срещу Москва. „Ние не им казваме (на украинците) къде да нанасят удари и къде да не нанасят удари, как да извършват своите операции.“

Един от ръководителите на Пентагона казал пред NYT: „Вижте, това е война. Това се случва на война.”

Американски служители разглеждат операциите на руска територия като подготовка за разгръщащо се контранастъпление, което ще се състои от различни фази.

Руската армия не успя да постигне значителен успех и предаде много от териториите, завладени в началния етап на войната. Тя е загубила повече от 10 500 единици военно оборудване; използваха около две трети от ракетния си арсенал; руският военно-промишлен комплекс не е в състояние да произвежда оръжия с необходимите темпове, особено предвид липсата на западна електроника; тя трябваше да вземе танкове от складовете от 50-те години на миналия век, да купи дронове от Иран и да върне оръжия, продадени преди това на Мианма и Индия.

Разрастването на конфликта чрез въвличане в него на САЩ и страните от НАТО може допълнително да усложни позицията на руската армия. А опасенията, че Москва може да използва ядрени оръжия, донякъде намаляха. Въпреки това, американски служители предупреждават, че това може да се промени, ако Владимир Путин се почувства притиснат в ъгъла.

Руските власти не успяха да противопоставят нищо на разширяването на НАТО чрез присъединяването на Финландия към алианса (в резултат границата на Русия с алианса се удвои) и предстоящото влизане на Швеция. Нито Путин, нито други ръководители на страната и въоръжените сили реагират публично на факта, че войната вече се води в Белгородска област, откъдето се евакуира населението, а Руското опълчение твърди, че е окупирало Нова Таволжанка , селище с 5000 жители.

„Мисля, че администрацията (на САЩ) наистина промени решението си, осъзнавайки, че Русия губи тази война не само стратегически, но най-вероятно и военно“, казва Евелин Фаркас, изпълнителен директор на Института Маккейн, който беше водещ консултант по Русия и Украйна при администрацията на Обама.

От военна гледна точка е безсмислено да оставате в отбрана през цялото време и да не се опитвате да накарате врага да почувства, че също има какво да губи, казва пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командир на американските сили в Европа: „Ако сте във война, не можете просто да седнете и да дадете инициативата на врага.”

Според устава на ООН всяка страна има право да се защитава, така че нанасянето на максимални щети на Русия е изключително важно за Украйна както от правна, така и от военна гледна точка, казва Ходжис пред NYT.

Нахлуването в Русия на проукраински диверсанти и нападенията с дронове срещу Москва наистина отбелязват началото на планирана контраофанзива, според настоящи и бивши висши американски, европейски и украински служители. Подобни действия имат за цел да осуетят военните планове на руското командване, да го принудят да премести войски от фронтовата линия и да подкопаят доверието на руските граждани в тяхната армия, казват те.