Трънливият път на България към НАТО

Под заглавие "Поканата за НАТО ще е краят на дълъг път за България", вестник "Вашингтон Пост" представя авторската статия на Робърт Кайзер за ситуацията у нас в навечерието на срещата на върха в Прага.
Трансформацията на България от най-верен сателит на Съветския съюз през катастрофално неуспешна нова демокрация до перспективен член на НАТО показва колко бързо се развива историята - особено след 11 септември 2001 г.

Това съвсем не означава, че поканата за НАТО е случайност, се казва в статията. Авторът посочва външния министър Соломон Паси като един от българите, които през последните години са работили сериозно, за да стане България достоен кандидат за НАТО, макар до тази година да липсваха ясни сигнали, че усилията им ще се увенчаят с успех.

Паси обяснява, че България действа водена от разбирането "ако искаш да си член на НАТО, действай като член на НАТО". Страната бързо предложи на САЩ всякаква подкрепа, която можеше, след терористичните удари в САЩ. Американски самолети-цистерни зареждаха военните самолети с гориво по време на кампанията в Афганистан, като използваха черноморското летище Бургас за своя база в продължение на два месеца. Това беше оценено от САЩ като реален принос на България във войната, се казва в публикацията.

Администрацията на Буш беше благодарна. "Ние осъзнахме, че се нуждаем от възможно най-много съюзници", казва високопоставен представител на американската администрация. Заедно с Румъния, която предостави батальон за Афганистан, България бързо се оказа много вероятен кандидат за НАТО.

По-нататък Вашингтон пост припомня, че България е била смятана за неблагонадеждна заради мъчителния си преход от комунизъм към демокрация и пазарно стопанство, като в по - голямата част от изтеклото десетилетие този преход е бил и непродуктивен.

В началото на 1997 г. България беше на ръба на икономически колапс; инфлацията през февруари същата година беше 243 процента месечно; производството се срина и българите не можеха да си набавят дори хляб. Бившите функционери на БКП бяха довели страната до дъното, припомня Вашингтон пост.

Избраното през април 1997 г. правителство най-после постави началото на стабилизацията. Беше въведен валутен борд, който контролира инфлацията. Новото ръководство на страната започна радикална реформа във въоръжените сили, като пенсионира наследените от съветската епоха висши военни.

С това обаче проблемите на страната не бяха решени, продължава статията. Много хора са тотално обезверени от ниския жизнен стандарт и високата безработица. Политиката на страната остава доста непредвидима, корупцията и организираната престъпност са нещо обичайно, а призраците на комунизма са все още живи. Запитани дали гледат на бъдещето си с надежда или отчаяние, 65 на сто от българите отговарят второто, според последните социологически допитвания.

Един от символите на необичайната ситуация в България днес е последният цар Симеон Втори, който в момента е министър-председател, именуващ се Симеон Сакскобургготски. Той е единственият бивш монарх, успял чрез победа в парламентарни избори да стане министър-председател на страната си.

По-нататък авторът Робърт Кайзер разказва накратко историята на бившия цар.

В статията се казва, че след падането на комунистическото правителство Симеон беше все по-често привличан от идеята да се връща в България. В края на 90-те той реши да се кандидатира за президент ( в България тази институция е повече церемониална) - нещо като избран цар. Висок и слаб, с внимателно поддържана лека брада, той беше изключително популярен. Когато си идваше в България жени му целуваха ръка и го наричаха "Ваше Величество", макар че, по всичко личи, той не е имал предвид точно това.

Конституционният съд обаче блокира възможността на Симеон да се кандидатира за президент, тъй като изискването за поста е кандидатите да са живели постоянно поне 5 години в страната, докато той е пребивавал само няколко седмици, продължава Вашингтон пост.

Така 65 годишният Симеон основа нова политическа партия и се яви на изборите през 2001 г. Той набързо събра кандидати за депутатските листи, сред които имаше някои доказани фигури, като тази на сегашния външен министър Паси. Имаше обаче и немалко странни избраници, като приятелки на бизнесмени със спорна репутация и манекенки.

Симеон избра най-подходящият момент за политическия си дебют, продължава статията.

Правителството на СДС беше спасило държавата от икономическия крах от 1997-ма, но към 2000 -та година вече беше изключително непопулярно. Жизненият стандарт остана нисък, корупцията беше сериозна, а премиерът Иван Костов беше смятан за арогантен.

Симеон се яви на изборите с абстрактна популистка кампания, като обеща да излекува страната за 800 дни. Едва три месеца откакто беше създадена, неговата партия спечели повече от половината места в парламента. Внезапно България се оказа с нов министър-председател - от Испания, човек, "който няма никаква идея как функционира българското общество", според член на бившето правителство. Дори неговият български трудно може да бъде цитиран.

Симеон няма нищо от традиционните политически умения. Той чете със затруднение политическите си речи и избягва да отговаря на въпроси. Когато е издебнат от репортери, той обикновено отвръща: "Ще отговоря по-късно".

Правителството на Симеон се придържа към икономическата и външната политика на предишния кабинет, за облекчение на САЩ и останалите страни от НАТО. Според политици и чужди дипломати Симеон не изглежда щастлив от това, че е премиер. "Той все се оплаква колко е изморен", казва един журналист.

След като повече от половината от обещаните 800 дни отминаха и много от проблемите на страната останаха нерешени, Симеон загуби половината от подкрепата, която имаше през юни 2001 г.

Бившият цар е тема номер едно в София, но в провинцията хората почти не го споменават, продължава статията на Вашингтон пост. Ако отидете до Перник, промишлен град на югоизток от столицата, ще намерите съвсем друга реалност, казва авторът.

По-нататък той разказва, как обикновени хора от Перник се оплакват от затворените промишлени предприятия и достигащата 60 процента безработица. Безработни мъже седят в заведенията пред своите питиета водка и вино.

"Дори не искам да говоря за страната си", казва пред журналиста от Вашингтон пост събеседника му, назовал се като Петров, който стои пред своя магазин небръснат и мрачен. Петров е посъветвал дъщеря си като се дипломира да замине в чужбина, както вече са направили близо милион млади българи.

Същото безверие демонстрира 73 годишният фермер Раденко от село Трудовец, който гледал оранжерии. Той е отглеждал зеленчуци за руския пазар, но оранжерията му вече е счупена и от години в нея не расте нищо. Държавното селско стопанство фалира, защото няма пазари и младите хора не искат да работят на полето, обяснява Раденко.

"Синьото зло разруши всичко", продължава той, визирайки предишното управление на СДС. Раденко допълва, че всички политици са измамници и си спомня с умиление за живота по времето на комунистическия диктатор Тодор Живков, управлявал България 35 години до 1989 г. "Живков се грижеше за всичко, сега няма правителство, което да се грижи за хората", казва още Раденко от Трудовец.

Недалеч оттам е Правец, родното място на Живков. Негов нов паметник беше открит там съвсем наскоро, а министерството на отбраната изпрати почетна рота за честването. Това събитие разгневи антикомунистическия Съюз на демократичните сили.

Филип Димитров, бивш премиер и посланик във Вашингтон, критикува Симеон заради това, че насърчава бившите комунисти и не споменава и една критична дума за 40-те години комунистически режим.

Други упрекват бившия цар за поддържането на контакти с някои фигури от сенчестия бизнес, бивши комунисти и сътрудници на бившите тайни служби.

Макар че много българи възлагат надежди за членството в НАТО и след това в ЕС, повечето гледат мрачно на бъдещето. "Безнадеждността е голям психологически проблем", казва Филип Димитров.

Накрая в статията е цитиран директорът на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев. Изследване на института му показва, че едва 20 на сто от българите могат да бъдат сложени в категорията "спечелили" от реформите, от гледна точка на своите доходи, мобилност, потребление и други фактори.

Едва 5 процента от запитаните обаче сами се назовават като спечелили. Това разминаване идва от обстоятелството, че повечето българи смятат, че човек може да успее само ако е престъпник.

Може би поканата за НАТО ще подтикне повечето хора към преоценка на ситуацията, смята Иван Кръстев. Според него за страната ще е голям проблем, ако през следващите пет години не бъде пречупен цикъла на песимизма и цинизма.

*Публикуваме със съкращения статията на Вашингтон пост "Поканата за НАТО е краят на един дълъг път за България"