Тревожно растат приетите за лечение в болница

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) е започнала да харчи все повече средства за болнична помощ, обяви на конференция в петък директорът на касата д-р Румяна Тодорова. Тя обясни, че в болниците се приемат основно пациенти с хронични заболявания. За тях здравната каса е отделила немалък ресурс в извънболничната помощ, което поставя въпроса дали това не са пари хвърлени на вятъра и дали изобщо е ефективен този вид помощ.

В началото на 2006 година за лечение в болница са приети около 1.1 млн. души, а през 2007 година – 1.6 млн. души. Чужди експерти на конференцията изразиха становище, че ако тази тенденция продължи, според него, България ще има най-високата хоспитализация в света.

Въпреки че е нараснал броят на пациентите, които постъпват за лечение в болниците, легловата база не е преструктурирана в съответствие с тенденциите и търсенето на болнични услуги в страната.

Според Тодорова законодателната и нормативната уредба в здравеопазването не отговарят на потребностите. Шефката на НЗОК смята, че има дисбаланс във финансирането на отделните подсистеми, а резултатът от това е хроничното недофинансиране на болничната помощ. Според Тодорова и без друго ограничените ресурси на касата се харчат неефективно.

По думите ѝ законодателните промени са нужни, за да се елиминират тенденциите за заплащане и доплащане на дейности в обхвата на основния здравен пакет, който се поема от НЗОК. От касата предлагат да се разработят финансови планове за работата на лечебните заведения, които да са съгласувани със собствениците и финансиращия орган.

Друга необходима законодателна инициатива е въвеждане на критерии за договаряне на НЗОК с лечебни заведения за болнична помощ чрез Национална здравна карта, определяне на критериите за договаряне, въвеждане на критерии за качество при договарянето и изпълнението на договорите.

Според Тодорова трябва да се прецизират критериите за регистрация на нови структури или нови лечебни заведения, както и критериите за насочване на пациент към хоспитализация. Необходимо е още нормативно определяне на методиката, обема и цените на медицинските дейности в рамките на бюджетните параметри за съответната година. Директорът на НЗОК добави, че е необходимо да бъде завършена и приета Националната здравна карта. Необходимо е да се направи и анализ и преструктуриране на легловата база.

Наблюдава спад в качеството на здравното обслужване, наличие на двойно финансиране в определени области на здравните услуги и остава нерешен въпросът в областта на спешната помощ, каза още Тодорова.

Разходите за здравеопазване на човек от населението за периода 1999-2007 година са нараснали от 114 лв. на 288 лв. Очаква се тази сума да стане 396 лв. през тази година.

Делът на разходите на здравната каса за болнична помощ през последните осем години нараства постепенно до 55 на сто. През 2001 година е имало 30 клинични пътеки, за които касата е отделила от бюджета си над 10 млн. лв. През 2008 г. те са 298 и се очаква разходите за тях да бъдат на стойност 920 млн. лв.

За 2008 година бюджетът на НЗОК е 1 680 670 700 лева. От тях през месец януари са изразходвани 75,9 млн. лева, или 4,5 на сто от годишния план. Основните разходи в бюджета са за здравно-осигурителни плащания, които за тази година са в размер на 1 480 609 000 лева. От тях през месец януари са изразходвани 73,9 млн. лева, или 5 на сто от годишния план. Разходваните средства са 99,9 на сто от всички плащания на институцията. Отчетените към 31 януари разходи за здравно-осигурителни плащания са с 904 600 лева повече в сравнение със същия отчетен период на 2007 година.

Сключените договори по клинични пътеки с лечебни заведения за болнична помощ за 2008 година са 16 472. С лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ са сключени 4288 договора, а в специализираната помощ– 3340 договора.

Сключените договори за първична дентална помощ са 5407, за специализирана дентална помощ – 67, а броят на лабораториите, отговорили на критериите за работа с НЗОК, е 600.

През тази година средствата за общопрактикуващите лекари, които работят в неблагоприятни условия, са увеличени два пъти. От тази година и общопрактикуващите лекари, които обслужват настанените в домове за социални грижи, ще получават заплащане съгласно утвърдените критерии за практики в неблагоприятни условия.

Зачестили са молбите за планово лечение в чужбина, става ясно още от данните на НЗОК. През последните две-три седмици касата е разписала няколко подобни искания. Тодорова заяви, че НЗОК ще засили контрола в това направление и че възможност за лечение в чужбина ще се предоставя само на лица, които не могат да получат необходимата им здравна помощ в България.

Остава нерешен въпросът със спешната помощ. Има недостиг на специалисти в определени специалности като клинична патология, микробиология, анестезиология, ендокринология, неонатология, алергология и др. Наблюдава се концентрация в първичната помощ в големите градове, а по-малките населени места остават без лекари.