Три месеца можем да издържим на "ограничен режим"

На втория ден, след като потокът на руския газ секна, България бе залята от отприщилия се поток от политически приказки, които още повече затвърдиха впечатлението за безизходица и безпомощност в кризисната ситуация. Кулминация на безплодното политическо говорене по медии, заседания и пресконференции, естествено, стана Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), след който стана ясно, че в близко бъдеще не може да се направи нищо за облекчаване на ситуацията освен да се чака краят на спора между Русия и Украйна.

Управляващите демонстрират активност

В многобройните си изявления представители на управляващите, главно от БСП, се опитаха да демонстрират активност. А непрекъснатите им напомняния, че кризата ни е сполетяла отвън, сякаш трябваше да подскажат, че самите те нямат никаква отговорност, за да стане тази криза възможна.

Още преди началото на заседанието на КСНС Изпълнителното бюро на БСП предложи на председателя на Народното събрание Георги Пирински заради газовата криза да свика извънредно парламента в понеделник и такова бе насрочено. Така близо едномесечната ваканция, която депутатите си дадоха, се съкращава само с ден и половина, като не естана ясно защо Народното събрание не бе събрано веднага.

По време на заседанието на КСНС президентът Георги Първанов пък загърби авангардното си предложение от вторник за рестартиране на трети блок на АЕЦ "Козлодуй" и прегърна също така безполезната от гледна точка на кризата идея, че "без съмнение България трябва да търси своите права и компенсации, включително и по съдебен ред".

Първанов, а малко преди него и Изпълнителното бюро на БСП оцениха високо, с едни и същи думи реакцията на българските институции като "своевременни и адекватни".

"Случващото се наистина е безпрецедентно нарушение на действащите договори за доставка и на европейските директиви в тази област", каза Първанов. Преди него Изпълнителното бюро на БСП, а по-късно и премиерът Сергей Станишев също представиха България като заложник на търговския, икономическия и политическия спор между Русия и Украйна. Никой от тях обаче не обясни, защо други страни, за които доставките на руски газ бяха също напълно прекратени, не изпаднаха в същата кризисна ситуация.

Какво не е направено своевременно

Първият очевиден отговор на този въпрос е в липсата на какъвто и да било алтернативен път за доставки и в пълната едностранна енергийна зависимост на страната. В сряда обаче стана ясно, че за предотвратяване на лесно предвидимата кризисна ситуация не са предприети и необходимите съвсем реалистични като време и средства действия за пълноценно използване на наличните газови резерви.

От изявления на експерти в медиите се разбра, че единственото ни газово хранилище в Чирен разполага с около 700 милиона кубически метра природен газ. При наличните технически възможности обаче дневно могат да бъдат изтегляни само по 4,5 милиона кубически метра. Ако своевременно бяха направени инвестиции за увеличаване на дневния капацитет на хранилището до около 10 милиона кубически метра, то търсенето на природен газ в страната в почти нормалния му обем би могло да бъде задоволено без проблеми за поне два - два месеца и половина.

Това обаче не е направено и сега не остава нищо друго освен, по думите на Първанов, "в ограничен режим" държавата да изчака края на кризата.

След края на заседанието на КСНС Първанов обяви, че е "направено необходимото по мобилизацията на ресурсите - преди всичко хранилището в Чирен и добива от Галата, за да може да се подава природен газ в порядъка около 4 милиона кубически метра всекидневно".

"Това означава, че ние бихме могли да издържим в порядъка на 90-100 дни при ограничен режим и при положение, че няма разрешение на кризата", посочи Първанов.

"Ще вземе всички мерки, за да облекчим последствията от кризата. Сега са най-тежките дни за хората докато топлофикациите преминат на мазут", каза министър-председателят Сергей Станишев.

Всички по-конкретни идеи от заседанието на КСНС са отдавна известни и са ориентирани към бъдещето – изграждане на отклонение от газопровода Турция-Гърция до България в отсечката Комотини-Хасково, използване на терминал за втечнен газ на гръцка територия.

По-късно в телефонен разговор със Станишев премиерът на Чехия, която в момента председателства Европейския съюз, Мирек Тополанек съобщил, че България ще получи част от отделените 5 милиарда евро за борба са финансовата криза за свързването на българската газопреносна мрежа с мрежите на Гърция и Румъния. В съобщението на правителствената пресслужба не се посочва размерът на помощта.

Опозицията била конструктивна, но предложенията ѝ не се приемат

Премиерът Станишев заяви, че всички участници в заседанието на КСНС са проявили конструктивизъм, а пък президентът Първанов определи заседанието като най-конструктивната сбирка на този орган досега. Въпреки това предложенията на представителите на опозицията, по думите на лидера на ДСБ Иван Костов, "не са били възприети".

Самият Костов е предложил да се запорират всички активи и финансови сметки на Газпром в България като гаранция за бъдещи искове за нанесени щети. "Загубите се дължат от Газпром, защото в крайна сметка тази компания не доставя газ и не изпълнява договора си. Трябва да се разбере, че в една демократична страна и пазарна икономика не може безнаказано да се причиняват щети на предприятия и граждани", каза Костов.

Според него България трябва да предложи по най-активния начин на Европейския съюз да договори с Русия единна базисна цена и единна такса за транзит за 1000 куб. м. газ от всички фирми, които транзитират по газопроводите и те  да бъдат валидни за всички нови договори, сключвани от фирмите от ЕС и Украйна от 1 януари тази година. Костов смята, че по този начин Русия ще продължи да подава газ, цените ще ѝ бъдат гарантирани, ще бъдат договорени, но ще ѝ се отнеме възможността да изнудва поотделно страните и да налага специални условия.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров призова за извънредно заседание на Народното събрание, на което министър Петър Димитров да представи всички договори с "Газпром". "Атака" иска и оставката на вицепремиера и министър на извънредните ситуации Емел Етем, която по закон е отговорна за осигуряването на запаси от гориво. По думите на Сидеров за запасите са отпуснати средства от бюджета и прокуратурата трябва да провери къде са отишли. Междувременно евродепутатът от "Атака" Десислав Чуколов е внесъл в Европарламента петиция с искане да бъде подкрепено новото отваряне на реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и ЕП да призове ЕК да даде своето разрешение за това.