Три стандарта ще определят цената на рибата от догодина

От догодина цената на рибата ще зависи от размера ѝ и от това кога е уловена. Въвеждат се три стандарта за качеството на рибния улов - Екстра, А и Б.

Тези изисквания са част от тоталната реформа на рибния пазар у нас, която предстои до края на тази година заради влизането ни в Европейския съюз. Въвеждат се нови правила за търговията и за качеството на стоката, за да може да стигне тя до крайния потребител, каза за Mediapool Румен Стойков, експерт в Дирекция "Интеграционна политика" в Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Очаква се до дни Колегиумът на агроведомството да одобри Наредба за условията и реда за търговията с риба, която въвежда евродирективите за стандартизация на този вид продукти. Документът обаче ще влезе в сила едва след като парламентът одобри промените в Закона за рибарството и авкакултурите, поясни Снежана Благоева, юрист в МЗГ.

Наредбата, която е възможно да се приеме още във вторник, предвижда уловената от рибарите стока да може да се продава само в специализирани първични центрове за търговия с риба или да се спазари с регистриран купувач, който ще играе ролята на посредник и ще осъществява връзката с магазините, обясни Благоева.

Оценители решават колко ще струва на едро стоката

В първия вариант рибарите ще носят улова си на своеобразни борси, които ще се създават на възлови места по морето, река Дунав и вероятно големите водоизточници във вътрешността на страната. Там специално обучени оценители, които ще притежават документи от браншовите организации на рибопроизводителите или от Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, ще категоризират предлаганата стока в три класа - Екстра, А и Б. По външните белези на рибата те ще преценяват нейната свежест. Според сложената им категория ще е и цената, която купувачите ще дават на рибарите. Най-скъпа ще е стоката клас Екстра.

В наредбата е предвидено да не се приема за изкупуване и риба под точно определено за всеки вид тегло. Това се прави, за да не се ловят дребните екземпляри, а да връщат малките рибки обратно и да се пази популацията на различните видове, каза Румен Стойков.

От пункта за първична продажба рибата ще поема към магазините с етикет, в който ще пише кога и къде точно е хваната тя. Когато е развъждана в изкуствени водоеми или плантации, това също ще се отбелязва в документацията, съпътстваща стоката до крайния купувач и която трябва да е и върху етикета за продажба в магазина, обясни Благоева. Това изискване е задължително, независимо дали е рибата е жива, прясна или охладена.

Контролът върху спазването на това изискване ще се осъществява от Националната ветеринарно медицинска служба и органите на ХЕИ.

Тъй като изграждането на първичните рибни борси е доста скъпо, у нас по-вероятно ще заработи вторият вариант - с регистриран в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури купувач, коментира юристът. Тези прекупвачи ще могат да работят заедно с оценител и с превоз да обикалят местата, където акостират рибарските лодки с улова. Така на място ще се извършва категоризацията и сключването на сделката. Хора от бранша обаче коментираха, че е много вероятно посредникът да си слага комисионна и пак да се получават големи разлики в пазарната цена.

Всяка сделка се докладва в ЕК

Независимо дали сделката е сключена от регистриран купувач или от първичен пункт, данните за поелите към пазара количества риба и аквакултури ше се подават в Европейската комисия, допълва Румен Стойков. Информацията е нужна, за да се следи как България спазва определената ѝ национална годишна квота за улов. Така ще може да се контролира и спазването на разпределените между нашите риболовни съдове разрешени количества.

След 2007 г. в морето или в реката ще бъдат допускани само съдове, които имат и система за идентификация и водят отчетност за претоварването на други съдове и разтоварването на уловите, обясни евродирективите Румен Стойков. Той допълни, че в ЕС съществува система за сателитно наблюдение на риболовните кораби с дължина над 24 м, а бази данни позволяват кръстосано засичане на информацията за уловите.

Ако производителите на риба и аквакултури се сдружат в организация, ще могат да ползват безвъзмездни държавни помощи за период от 5 години. С парите те ще планират производството и реализацията на продукцията си според одобрените годишни улови.

При драстично поевтиняване стоката се изкупува от Интервенционната агенция

Когато на пазара се получи свръхпредлагане на риба и цената ѝ спадне под минималния размер, определен от организациите на проезводителите, ше се намесва Интервенционната агенция, която ще играе по същия начина и на пазара на селскостопанските продукти. Тогава рибарите ще получават парична компенсация в размер на 75 на сто от определената интервенционна цена, а иззетата стока ще отива за благотворителни нужди или за храна на животни. Така ще са защитени интересите на производителите, коментира експертът.

Финансова помощ ще се отпуска и за замразяване, сушене и консервиране на продуктите, които са в повече, заради неравномерния характер на риболова. Субсидия ще има и при пастьоризация на продуктите и съхранението им за последващо пускане на пазара, но за срок не по-кратък от пет дни.

Рибарски еврофонд ще финансира корабно оборудване, щадящо морето

От 2007 г. ще започне да функционира Европейски фонд за рибарството. Той ще предоставя помощ за рибари и корабособственици, засегнати от мерки по многогодишни планове за възстановяване на застрашени рибни запаси. На финансово подпомагане ще подлежи и използването на риболовно оборудване и методи, щадящи морската среда. Рибарският фонд ще дава помощи за подобряване безопасността на труда и хигиенните условия на борда на риболовните съдове.

Европейският фонд за рибарството ще оказва финансова подкрепа и на мидни ферми, които поради непредвидени обстоятелства не могат да приберат временно продукцията си. Ще се подпомагат парично и проекти за модернизация на риболовните пристанища.