Тринадесетата годишнина на седесарите

Преди тринадесет години в някакво подземие едни хора измислиха три магически букви. Тези хора бяха най-различни, сред тях имаше и стари белокоси политици, и мъченици от лагерите, имаше и смели млади идеалисти, имаше и доста ченгета на средна възраст. Нека да не чоплим днес кои са били повече. Това е работа на историците.

Създаването на ръководството на СДС беше като филм, пуснат наобратно. Първо се появиха лидерите, те си направиха коалиция, а след това регистрираха партии, за да има от какво да се състои коалицията и чак след това тръгнаха да събират членове за своите партии.

Междувременно хората, които първи повярваха, че идва истинската човешка свобода, не напираха да се записват в новите структури или в старите възстановени партии. Те нямаха нужда от партийни членски карти. Те следваха естествения път. На тях им стигаше да закачат на ревера кръгла значка с усмихнато лъвче, да провесят от прозореца си парче син плат и да пишат по стените със синя боя трите магически букви - СДС.

Така се раждаха седесарите, първите истински свободни хора във все още полузаспалата България. Те извикаха първи "Долу БКП!", докато минаваха един зимен ден край непристъпния Партиен дом. Те си поискаха обратно земята и частната собственост. Те започнаха заедно със синьото знаме на СДС да носят по митингите и онова другото синьо знаме, с дванадесетте звезди, защото искаха да се чувстват европейци. Те стояха под проливния дъжд и градушката, за да поздравят американския вицепрезидент, застанал на стълбите на храма, и да заявят желанието си да принадлежат към тази атлантическа общност.

Междувременно лидерите им преговаряха с комунистите на кръглата маса, после признаха първите избори за честни, после седнаха в парламента, после изтъргуваха президентско място и коалиционно правителство, а повечето от тези лидери накрая сложиха и подписа си под една сбъркана конституция.

После лидерите се разцепиха и се скараха и си направиха седесета с тирета.

Седесарите, обаче, не се разцепиха, останаха си заедно със своята вяра в демокрацията, частната собственост, антикомунизма, Европа и Щатите и изхвърлиха тиретата на боклука. И спечелиха изборите, за да дадат възможност да управляват тези лидери, които останаха с тях. И дариха с любовта си тези лидери.

После и тези лидери се разцепиха, някои се продадоха и станаха инициатори и поддържници на една власт без лице, без посока и без вяра.

Седесарите и този път не се подведоха. Не се объркаха и когато в трагичната есен на 1994 година лидерите им пак се изпокараха и се опитаха да разделят седесарите на хардлайнери и други демократи. С това лидерите просто загубиха изборите, а седесарите пак останаха заедно.

После с комунистическото си безумие жанвиденовото управление даваше ежедневно нови аргументи на седесарите в борбата им за демокрацията, за пазарната икономика, за приватизацията, а Европа и НАТО започнаха да се възприемат като реални цели, а не като далечни мечти на хоризонта.

Рухването на държавата през зимата на хиперинфлацията предопредели победата на седесарите в тържествуващата пролет на 97ма година. Тази очаквана победа изтика на преден план нови лидери. И пак тези лидери бяха с различен произход и с различни цели. Едните имаха нужда от властта, за да дадат на седесарите най-после това, за което заедно бяха мечтали и се борили толкова години - демокрацията, пазарната икономика, частната собственост, правовата държава, европейския и атлантическия път. Другите имаха нужда от властта, за да спечелят пари, влияние, могъщество и най-вече още власт.

Твърде шумни и нахални станаха за четири години вторите, а първите имаха твърде много друга работа, за да отделят сили и да могат да им попречат. Затова седесарите след четири години седесарско управление пак останаха малцинство, а властта беше поднесена на тепсия на един, който жонглираше с думите свобода, демокрация, морал и пазарна икономика по особено изтънчен аристократичен начин.

Но седесарите си останаха пак истинските, автентичните гаранти на демократичното, пазарното, европейското и атлантическото бъдеще на България. Те са хората, които не са искали и не искат служби и привилегии от властта. Те са онези демократи по призвание и по душа, които желаят да бъдат оставени свободно да работят, свободно да пътуват, свободно да печелят, да учат, да говорят, да пишат, да живеят в една държава, в която човешките им права, собствеността им, трудът им, бизнесът им ще бъдат уважавани, а крадците, лъжците и бандитите ще бъдат не само в затвора, но ще бъдат презряни от обществото.

Затова днес, на тринадесетия рожден ден на крилатата синя идея, на трите вълшебни букви, на тринадесетия рожден ден на седесарите, техните нови лидери вече трябва да застанат с лице към хората, с открито и честно лице, да им покажат, че знаят точно какво трябва да бъде изречено, че знаят точно какво трябва да се направи, че са способни да начертаят пътя на България за следващите тринадесет години и най-вече, че само заедно със седесарите ще могат да извървят този път успешно.

Време е тази среща да се състои. Защото седесарите имат нужда от лидерите си, за да има на кого да дадат подкрепа, а лидерите имат нужда от седесарите, за да повярват в себе си.

Честит рожден ден!