Трите сценария на Путин и рисковете за България

Обстановката и позиционирането

Кремъл - къде наистина, къде заради износ на свои вътрешнополитически проблеми - начерта червени линии. С тях не признава както правото на бъдещо самоопределение на Украйна, така и пълноправното членство на източноевропейските страни в НАТО. С тях отхвърля чл. 5 на Атлантическия съюз. Много му е нужно да отчете някакъв успех. Иначе кризата ще се върне като бумеранг и ще му нанесе вътрешнополитически удар.

В условията на провокирани от Москва рискове за своята сигурност Европейският съюз и особено Франция и Германия загубиха значителна част от своята външнополитическа тежест. Сключеното с тяхно участие и гаранции споразумение в Минск е неприложимо, защото всяка власт в Киев, която се опита да го изпълни, ще загуби доверието на мнозинството украинци. От друга страна то не удовлетворява и Кремъл, за когото споразумението е средство за постоянен натиск. Много европейски страни, с особено голяма тежест това важи за Германия, са силно зависими от руския внос на енергоресурси. Затова не са в състояние да отговорят, както трябва, на руското предизвикателство, опасявайки се от икономическа и социална криза.

Защо се намесват САЩ и Великобритания? Първо, защото е време да изпълнят гаранциите за териториалната цялост и суверенитет, които дадоха на Украйна, за да я принудят да се откаже от ядрените си оръжия. Впрочем, ако Москва не бе успяла да разоръжи Киев с помощта на Вашингтон и Лондон, не би посмяла да води днешната си агресивна политика. Второ, защото Балтийските страни, Полша и Румъния имат основателни опасения за своята сигурност - Русия нападна и завладя две значителни територии на Грузия, не се оттегля от Приднестровието на Молдова, анексира Крим и активно подкрепя отцепниците в Донбас. Това поведение те възприемат като заплаха срещу тяхната териториална цялост и суверенитет.

Рисковете за нас са с един повече, отколкото за останалите европейски страни. Влошаването на обстановката е в състояние да предизвика нова ескалация на политическата криза в България.

Три вероятни сценария на Путин

1. Удари на армията да бъдат така насочени върху инфраструктурата, че да предизвикат вътрешнополитическа криза в Киев, която да доведе до смяна на властта с послушна на Кремъл;

2. Успешна руска военна интервенция да засили преговорните позиции на Москва. Натискът върху ЕС ще се засили след въвеждането на обещаваните от НАТО санкции и руски контра санкции, а с това ще се увеличи отстъпчивостта на канцлера Шолц и на президента Макрон;

3. Ако сега не постигне удовлетворителен за себе си резултат, Москва вероятно ще екстремизира всички средства на хибридната война, която води от 2014 година срещу страните-членки на НАТО. Целта в този случай ще бъде изтощение и формиране на изгодно за Путин европейското обществено мнение чрез изнудване и заплахи.

Първите два варианта изглеждат откъснати от реалността. Украинските власти са предупредени и е малко вероятно да допуснат преврат. Още по-малко вероятно е, след като стане агресор пред очите на всички, Москва да засили преговорните си позиции и да получи търсените от нея отстъпки и ревизия на Северноатлантическия договор. След силната и предупредителна американска и европейска информационна кампания на Путин ще му бъде съвсем невъзможно да не изглежда като агресор, след като войските му нападнат Украйна.

По-вероятен изглежда третият. Колко ще издържи на такъв натиск всяка европейска страна зависи от качеството на нейната демокрация и от степента на независимост от руските енергийни доставки. Остава неясно, колко е в състояние да издържи на подобен натиск самата Украйна при положение, че няма да може да получи съществена помощ отвън.

Към рисковете за България

Съвсем ясно е, че дори при третия сценарий рисковете за България са особено високи заради нашата неконсолидирана демокрация, липсата на върховенство на закона и почти пълната ни зависимост от руски енергийни доставки. На фона на тази уязвимост за мен бе учудващо, че само в рамките на 10 дни оценката за руските заплахи за Украйна и за собствената ни национална сигурност се промениха диаметрално. Такава промяна не говори никак добре за прозорливостта на българските власти, а без прозорливост не може да се управляват рискове. Още по-малко може да се овладее външнополитическа криза.

Не е разумно, освен за успокояване на обществеността, позицията ни да бъде "за дипломатическо решение и преговори". Както се вижда преговори, съчетани с постоянно поддържане огнищата на конфронтация и заплахи, напълно се вписват в замисъла на президента Путин.

Крайно необходима е българска антикризисна стратегия и конкретни политики спрямо по-вероятния трети сценарий на Кремъл.