Трудно е да се прогнозира какъв ефект ще има тунизийската "зараза"

Арабите, опиянени от народния кипеж в Тунис, се чудят дали бързото сваляне на един здраво вкопчил се във властта лидер би могло да бъде последвано от подобно развитие на други места в Северна Африка и извън нея.

Но като се има предвид натрупалия се гняв заради икономическите страдания и политическите репресии, който се усеща в целия арабски свят с изключение на най-богатите кътчета, полицейските държави в региона показват забележителна издръжливост и умение да задушават натиска за реформи.

Арабите, които копнеят гласът им да бъде чут, са сред тези, които се надяват, че това ще се промени. Същевременно ислямистите посочват Тунис като пример за това, което очаква други арабски управници, чиято антидемократична репутация е пренебрегвана от Запада, доколкото те могат да възпират радикалния ислям и да се борят с Ал Каида.

"Хората са по-силни от тираните", каза тържествуващ ревностният иракски антиамерикански шиитски духовник Муктада ал Садр.

"Хората в Тунис обърнаха една черна страница със собствени сили, без окупация или външна намеса", заяви той.

Все пак едва ли някой е очаквал, че външно стабилният, сравнително проспериращ Тунис ще бъде първата страна, в която народът ще свали властващ от десетилетия авторитарен арабски управник.

Така че се изисква предпазливост, когато се преценява дали недемократичните системи, преобладаващи в Северна Африка и останалия арабски свят без Ирак и Ливан, може да се окажат толкова крехки, колкото тази на бившия президент Зин ал Абидин Бен Али.

Засега Алжир, където от седмици има насилствени протести заради безработицата, недостига на жилища и значителното повишаване на цените на храните, удържа положението отчасти благодарение на намаляването на цената на захарта и олиото.

Предварителни мерки

Няколко арабски страни, сред които Либия, обуздават цените, като намаляват данъците и замразяват или отменят съкращаването на субсидиите в опит да успокоят народния гняв заради икономическите трудности.

"Ако не приемете промяната, тя ще ви бъде наложена - това е посланието на Тунис към арабските лидери", каза базираният в Лондон алжирски адвокат и политически анализатор Саад Джебар.

Той заяви, че правителствата на Алжир, Мароко и Египет имат по-широка властова база от Бен Али, но че населението в тези страни страда от същите проблеми, особено липса на работа и жилища.

"Разбира се, алжирците трябва да се вслушат, но най-важната страна в това отношение е Египет", каза Джебар, като настоя, че сега ще бъде по-трудно за президента Хосни Мубарак да се стреми към нов мандат или за сина му Гамал да го наследи.

82-годишният Мубарак е на власт от почти 30 години и мнозина очакват той да се кандидатира отново на изборите през септември.

Неговият външен министър Ахмед Абул Гейт отхвърли като "празни приказки" идеята, че може да има разпространение на бунтове като тези в Тунис.

Лидерът на египетското "Мюсюлманско братство" Хамди Хасан каза, че страната му, подобно на Тунис, страда от потисническо правителство, фалшифициране на избори, непотизъм, корупция и безработица.

"Кога ще избухне експлозията? Бог знае", заяви той, като добави, че сега всеки арабски лидер "приготвя своя самолет или банковите си сметки" и затяга сигурността, за да укрепи позициите си.

Още не е ясно каква роля вероятно е изиграла тунизийската армия в заключителната част от падането на Бен Али, но в крайна сметка той или не желаеше, или не можеше да смаже враговете си с груба сила.

Изглежда малко вероятно Египет и Алжир, чиито сили за сигурност потушиха страховити въстания на ислямистки бойци през 90-те години на 20 век, да се сгромолясат толкова лесно, изправени пред протести на невъоръжени тълпи.

А и самите демонстрации няма непременно да последват на други места - след спорните президентски избори в Иран през 2009 г. имаше огромни протести, които бяха потушени от силите за сигурност и ислямистките милиции, готови да умират и да убиват за управляващата система.

Имунизирана ли е Либия?

Пожелал анонимност бивш либийски ислямистки боец каза, че с изключение на размирния район Бенгази страната му е имунизирана от тунизийската зараза.

Това се дължи главно на мрежата от племенни съюзи, укрепваща управлението на Муамар Кадафи, държавното петролно богатство, географската разпръснатост на населението и съзнанието за готовността на държавата да използва насилие срещу политическите противници и арестанти.

Въпреки това на арабските лидери може да им се наложи внимателно да преценят дали да продължат да потискат несъгласието или да започнат внимателно подготвен процес на реформи, за да избегнат експлозия като тази в Тунис.

"Вярно е, че правителствата на Египет и Алжир в частност имат значителен опит в справянето с подобни размирици", заяви специалистът по Северна Африка в Оксфордския университет Майкъл Уилис.

"Но това ще направи арабите по-непочтителни към властта. Арабите навсякъде ще добият кураж. Ако арабските правителства са разумни, те ще започнат реформи. Тунис беше толкова плътно затворен, че най-малкото открехване означаваше освобождаване на напрежението", каза той.

В много арабски страни има потенциал за размирици, но само в Тунис напрежението отдолу свали държавен глава.

Директорката на програмата на фондация "Карнеги" за Близкия изток Марина Отауей каза, че е трудно да се определи точката, при която "хроничното недоволство прераства в напълно развит бунт", особено в страни, където няма организирани опозиционни движения.

"Определено това не може да се изключи, особено в Северна Африка, Египет и вероятно Йордания. Фактът, че президентът на Тунис се предаде, предоставя стимул за други страни, но не означава, че това ще се случи", каза тя.

По БТА