Трупа се критична маса, която може да ни провали за НАТО

В навечерието на осъществяването на основния национален приоритет - членството в НАТО, сред българския политически елит цари подозрително единодушие, че със сигурност през ноември в Прага България ще получи покана. Всички се държат така, сякаш държат в джоба си "квитанция" от западни приятели за окончателно положително решение на въпроса. Как се отразява това в поведението на основните играчи?

Правителството в лицето на царя верва, че и пръста си да не мръдне, наесен ще ни поканят в НАТО. А ако не ни поканят, "имаме резервни схеми", заяви наскоро Сакскобургготски и обеща да каже какви едва след евентуален провал в Прага.

Отделни негови

министри се държат като ракети, загубили управление,

без да е ясно към каква цел са се устремили.

Външният продължава да смята, че фойерверките са напълно достатъчни. В ушите му вече звучат аплаузи и бомбастични рейтинги след получаване на поканата в Прага. По-високи дори от тези на Бойко Борисов, т.е. и на царя. Затова и подгрява общественото мнение със странни социологически допитвания кой е най-добрият български външен министър на всички времена. За беля, изследването показало, че все пак Надежда Михайлова е по-успешна.

Притиснат от униформени хардлайнери, министърът на отбраната очевидно не знае какво да прави - както с ракетите, така и с останалите изисквания, които трябва да станат факт до срещата в Прага. И залива публичното пространство с взаимно противоречащи си тези - унищожаването на ракетите е опасно, унищожаването на ракетите няма да е опасно; ще го извършим в срок, но може и да не го направим в срок; срокът е важен, но се преиграва с твърденията, че ако не го спазим, покана няма да има; има кампания сред населението против конверсията, но не била дело на бивши ченгета и свързани с чужди интереси политически кръгове и т.н. Капак на всичко беше прозрението, че в България нямало стабилен консенсус за НАТО.

Министърът на екологията Долорес Арсенова "захлупи" всички, като внезапно пое политическата отговорност да спре рязането на ракетите, ако екологичните експертизи покажат, че то ще е опасно. Това се случи след продължително мълчание от страна на ведомството и отказ да се разговаря с хората от Стара Загора.

Президентът наблюдава безучастно

кампанията на бившите си съпартийци срещу унищожаването на ракетите на българска територия. След като истерията обзе наистина цяла България и БСП натрупа достатъчно политически актив покрай безсилието на правителството и страховете на хората, Георги Първанов свика Консултативен съвет. Той настоя ракетите да бъдат унищожени безопасно и в срок, но частично. Тоест, да склоним САЩ, че унищожаването на повечето елементи от оръжията е равносилно на цялостно унищожаване. Много хубаво, но не вярвам да стане, поясни ден по-късно военният министър. Той припомни, че към одобрения от парламента Меморандум за ракетите е приложен и списък с подлежащите на конверсия части.

Тезата, че с ракетите СС-23 можем да получим покана за НАТО, е абсурдна. Това, че я подържат председателят на комисията по външна политика и понякога военният министър, не я прави по-вярна. Наложи се

очевидната истина да бъде напомнена от американския посланик

в София. Той пък незабавно беше обвинен, че ни се бърка в суверенитета и че пак сме си избрали по-голям брат, на който да се "кланяме". Затова, че примерно е казал: "Елате в нашия клуб. Но да знаете, че там не се пуши. Ако искате." Като се има предвид, че САЩ са най-големият ни адвокат за НАТО, осеммесечното бездействие по посока унищожаването на ракетите е истински резил.

Бездействието беше съчетано с приказки за компенсации заради унищожаването на СС-23. Тоест, поискахме компенсации от онези, срещу които бяхме насочили тези оръжия. С мотива, че желаем да се присъединим към тях.

Наскоро разбрахме, че

българският политически елит е доволен от напредъка

на страната в подготовката за НАТО. Затова вероятно се закъснява с приемането на част от необходимите закони и не се спазват сроковете, заложени във вече приетите. Защо беше бързането да се гласува закона за класифицираната информация, след като два месеца след това не е създадена комисията по сигурността на информацията и в министерствата се издават масови разрешителни за удължаване на досегашния режим на работа с поверителни и секретни документи?

Във връзка със същия закон публично беше тиражирана лъжата, че във вида, в който бе предложен и приет, той е бил съгласуван с Брюксел и е бил харесан. Вариантът, който бе предоставен в Брюксел, не съдържаше закриването на досиетата на бившата Държавна сигурност. Тази доста евтина шмекерия едва ли е останала незабелязана от натовските анализатори. Забеляза я ( или му я подсказаха) и царският депутат Тошо Пейков.

Какво се случва в другите области на обществено-политическия живот?

Правителството само се вкара в политически капан

с приватизацията на Булгартабак, като създаде всички предпоставки да отклони сериозните чужди инвеститори и да позволи на изгонения от България скандален бизнесмен Майкъл Чорни да играе с двама кандидати. Наложи се Дойче банк - Лондон ( единственият читав кандидат) да каже на правителството, че изборът е между Чорни от една страна, и Европа и НАТО - от друга.

Междувременно срещу 1 милион дарения неясно на кого, най-високата българска награда орден "Стара планина" бе дадена на крупния оръжеен търговец Петър Манджуков. "За особени заслуги в развитието на отношенията с Русия и държавите от ОНД". Не е известно досега българин да е получавал орден за заслуги за развитието на отношения със западна държава, но пък е сигурно, че името на наградения фигурира във файловете на не една натовска държава за износ на оръжие на ембаргови държави.

В същия ред на мисли, червени кметове обявиха радостта си, че в България ще се строи резиденция на руския президент. Единствената извън ОНД! При това на една ръка разстояние от мястото, където беше установена първата военна база на САЩ по време на операцията в Афганистан. И където евентуално ще има обект на НАТО, когато България получи покана за членство.

Друга чувствителна тема от последните седмици е сагата Зрънкови. Тя бе разиграна с много показен драматизъм, в присъствието на десетки спецполицаи, бетеери и Бойко Борисов. За един външен наблюдател тази картина не се различава много от етническата трагедия в Македония от миналата година. След като показната акция по омиротворяването приключи, целият държавен апарат се ангажира с разселването на една ромска фамилия, твърдейки, че това е начинът за овладяване на социално-битов конфликт. Въпреки че по закон в България няма нито изселване, нито заселване и етнически експерименти.

Какво правят политическите сили?

Управляващите проспаха осем месеца. На деветия се сепнаха и започнаха да мислят какво и как точно да направят, след което направиха маса фалове и то четири месеца преди срещата в Прага.

В същото време левият компонент на управлението, в това число и президентът, подпомогнаха проблемът с ракетите да се превърне в криза. Вакуумът, създаден от безсилието на правителството, беше запълнен от БСП, която развихри антинатовска кампания под екологично прикритие. В своите официални позиции и декларации БСП, както и Първанов, са за НАТО. Но по всеки въпрос, свързан с конкретно придвижване към алианса, на практика са против. Така беше с ключовото за военната реформа съкращаване на висши военни, така беше по време на кризата в Косово, така е и сега с ракетите.

Анализът на поведението и на аргументите на БСП не оставя съмнение, че приоритет на приоритетите за тях остават връзките с Москва, независимо кой управлява там.

СДС изглежда най-искрен в желанието си да подпомогне влизането на България в алианса, защото НАТО е неговата икона и той е убеден, че ако членството се случи, ще плува по-спокойно. В тая еуфория обаче не мина и без първосигнални глупости, произведени най вече заради ревност, че не СДС, който свърши основната работа, а друг ще обере лаврите. Нека си спомним как хора от синьото ръководство се нахвърлиха върху председателя на парламента Герджиков след изявлението му, че България ще представи база за нападение срещу Ирак, ако това бъде решено и поискано от НАТО. СДС сякаш забрави, че любимата фраза на сегашния външен министър "действаме като фактически съюзник на НАТО" бе вкарана в оборот именно от СДС.

В крайна сметка, общото послание на държавниците към обществото е, че

ще ставаме член на НАТО, но може и да не спазваме ангажиментите

си. Все едно дали става дума за съветски ракети, за граждански контрол в армията, за прозрачност на политиката. Ние сме велики и няма да играем по техните правила, НАТО ще възприеме нашите.

Нито държавниците, нито обществото имат усещането, че става въпрос за избор. Който дава много, но има и своята цена. По едно време го наричаха цивилизационен.

Сглобяването на отделните парчета от общата картина на България четири месеца преди срещата в Прага, не предизвиква кой знае какъв оптимизъм. Докато Румъния се чуди как да остави по-добро впечатление, ние правим и невъзможното в НАТО да решат, че дори и да стане членка, България трудно ще бъде надежден партньор. Оттам до пробив в консенсуса за приемането ни, крачката е много малка.

Макар САЩ да са направили своя стратегически избор в полза на голямо разширяване, то може да се състои и без България. Ако тя не извърви своята част от пътя за получаване на покана.

Масата от негативи, които България трупа пред НАТО, наближава критичната. Този процес все още е удържим, ако е налице политическа воля България да извърви своята част от пътя към алианса. Иначе може да загубим спечелен мач и да пропуснем шанс, какъвто едва ли скоро ще ни се представи.