Трябва да разобличим Ирак

Някои са на мнение, че след като Ирак предаде декларацията за оръжията си за масово унищожение и неколкократно настоя, че не притежава такива, ние трябва да я разгледаме, незабавно да се обърнем към Съвета за сигурност на ООН, да обявим Ирак в сериозно нарушение и да поведем война срещу него заедно с всички, които пожелаят да се присъединят към нас. Други предпочитат на оръжейните инспектори да бъде дадено колкото им е необходимо време, вероятно с надеждата, че денят на разплатата никога няма да дойде. И двата подхода са погрешни.

Заплахата, която Саддам Хюсеин представлява, е реална, най-вече защото той разработва ядрени оръжия. Един ядрено въоръжен Ирак би променил баланса на силите в жизненоважен регион по опасен и стратегически неприемлив за САЩ начин. При това възможността Хюсеин доброволно да се откаже от тези програми е нищожна.

Ако заплахата е реална обаче, реални са и рисковете от военни действия. Най-доброто развитие, на което можем да се надяваме е: внезапно нападение, което да обезглави режима на Хюсеин преди да може да изстреля ракети и да взриви петролни кладенци; рухване на подкрепата на неговите военни; контролируемо недоволство в региона; щастливо население и изграждане на правителство с широка легитимност в цялата страна.

Трябва обаче да бъдем подготвени за по-проблематични ситуации, всяка една от които е възможна: атаки с биологично и химическо оръжие срещу наши войски; подобни нападения срещу Израел, които ще разпалят конфликта по линия на израелско-арабските отношения; още по-сериозни размирици в региона - в най-лошия случай смяна на режима в Пакистан или Йордания; засилване на терористичните действия срещу американски интереси; конфликт между Турция и кюрдите.

Възможна е също американска намеса в един объркан, жесток и дълъг период след свалянето на Саддам от власт в Ирак, когато ще бъдем изправени пред гражданско недоволство, милион разпръснати из цял Ирак хора, които искат да се върнат по обитаваните си от други хора домове, закриване на иракски институции, контролирани в момента от служители на режима и борба за власт между различни претенденти вътре и извън страната.

Всички тези рискове ще се увеличат значително, ако конфликтът по същество се възприема в региона като американско-британско начинание. Обратно, рисковете значително ще намалеят, ако той се възприема като конфронтация на международна коалиция със Саддам, както бе при войната в Персийския залив. Тези представи ще се окажат немаловажни критерии за начина, по който ще отвърнем на иракската декларация в следващите дни и седмици.

Ирак направи своя ход. Американски и други анализатори ще съпоставят сега декларацията с предишни декларации на Ирак, с пропуски, които не са били отчетени, след като инспекторите бяха прогонени през 1998 г., с информация на дезертьори и нашите постоянно обновяващи се разузнавателни данни. Въз основа на преценените от нас най-явни несъответствия трябва да обменим поне подбрана информация с инспекторите и да ги накараме незабавно да дадат приоритет на обекти от най-голямо значение, като използват всичките си правомощия.

Не трябва да приемаме един безкраен, непоследователен процес на инспекции. Съветът за сигурност даде на тези инспектори изключителни правомощия, включително даинтервюират иракски оръжейни експерти извън страната, ако е нужно. Трябва да настояваме тези права да бъдат използвани интензивно, като се набляга на най-явните празнини и несъответствия, за да подсилим собствената си теза за лъжите на Ирак. Ирак е този, който трябва да докаже твърденията си и така трябва да бъде. Инспекторите могат, например, да поискат от Ирак при определени случаи достоверни доказателства за оръжия, за които е признавал преди, че притежава, но сега твърди, че са унищожени, без да представя доказателства за това. Инспекторите не могат да съберат всички части на пъзела. Те не могат да разоръжат един непримирим Ирак. Но могат да помогнат да се установи, че Хюсеин няма интерес пъзелът да бъде подреден и така да покажат непримиримостта на Ирак пред целия свят.

Ако използваме режима на засилени инспекции, който създадохме, за да помогнем за разобличаването на лъжите на Ирак -вместо да продължим да разчитаме единствено на национални изявления - ще подсилим легитимността и ще разширим подкрепата за евентуални военни действия. Тя би била необходима, независимо дали има възможност или не да бъде приета втора резолюция на Съвета за сигурност.

Евентуално военно нападение срещу Ирак носи все пак своите рискове и трудности и администрацията неиминуемо трябва да ги обсъди открито с американския народ. Но би било много по-добре те да бъдат разпределени в една широка коалиция, а не да бъдат рязко и опасно фокусирани върху нас.

На пресконференцията, която даде след приемането на резолюцията за Ирак от Съвета за сигурност, президентът Буш каза, че въпросът за разоръжаването на Ирак вече не е "дали", а "как". Сега проблемът е как да използваме цялата информация и средства, с които разполагаме, за да покажем, а не просто да заявяваме, че Ирак лъже, така че при необходимост да му се противопоставим с възможно най-широката коалиция и при минимален риск.

* Авторът е бил съветник на американския президент Бил Клинтън по въпросите на националната сигурност. В момента е председател на консултантската фирма Стоунбридж Интернешънъл.

По БТА