Цар Пир от Москва

Като принуди Украйна да плаща пет пъти по-скъпо руския газ - 230 долара за 1000 кубически метра - Владимир Путин несъмнено постигна успех. С помощта на енергийното оръжие той показа, че  бившите съветски републики все още зависят от волята на Москва. Той наказа украинците, имали нахалството да обявят независимостта си преди година, да тръгнат по пътя на една трудна демокрация, подкрепяни от Запада и най-вече от американците.

През 279 г. пр.н.е. гръцкият цар Пир повежда войските си срещу римляните и ги побеждава в битката при Апуля. Победата обаче му е струвала скъпо - умират много от войните му, включително и най-приближените. Когато един от войниците му го поздравил за победата, той отговаря със знаменитата реплика: Още една такава победа и ние сме разбити.

Тази победа обаче ще е с краткотраен ефект. Като накара Украйна да плаща повече, руският президент най-вече показа, че не го е грижа за постигнатите договорености. “Газпром”, фирмата, която е почти пълен монополист на руския газ и се контролира от Кремъл, има подписан договор с Украйна, валиден до 2009 година.

Европейците няма да сбъркат, ако се замислят сериозно над посланието, изпратено им от Владимир Путин. Въпреки склонността си към политиката на "омиротворяване", те ще сбъркат, ако се зарадват прекомерно от факта, че се е разминала сериозна криза, която би ги накарала да избират между възраждащата се като велика сила Русия и крехката украинска демокрация. Зависимостта на европейците от руския газ, тоест от волята на Москва, се открои по-силно от всякога, а обстоятелството, че бившият германски канцлер продаде услугите си на един филиал на “Газпром” едва ли ще намали тази уязвимост. Ако Европейският съюз успее да се споразумее за обща политика в енергетиката, Русия ще изгуби един от лостовете си за оказване на натиск.

Дори да оставим настрана стратегическите и политически съображения, през последните дни г-н Путин разкри истинското лице на режима си. Това, че той поема председателството на Г-8, групата на най-индустриализираните държави на планетата, в която отначало членуваха само демокрации, ще хвърли прах само в очите на наивниците. Съчетавайки авторитаризма вътре с  произвола навън, руският президент смята страната си за "обкръжена от демокрации" и дестабилизирана от бившите васали, опитващи се да се отърват от останките на комунизма.

Както царистка, така и съветска, Русия винаги е била обсебена от стремежа да създаде около себе си буферна зона, предпазваща я от злощастни външни влияния. Тази политика достигна апогея си при Сталин със създаването на "социалистическия лагер" след Втората световна война.

Михаил Горбачов и след него Борис Елцин бяха прекъснали тази традиция, опитвайки се да интегрират страната си в една паневропейска политическа система. Убеден, че изчезването на Съветския съюз е "най-голямата катастрофа на XX век", г-н Путин се връща към политиката на зони на влияние. Това не е добра новина нито за непосредствените му съседи, нито за всички европейци.