Царят върти на пръст републиката

Много хора изказват мнение, че изборът за президент и вицепрезидент на републиката не е важен. В този момент от историческото развитие на България, когато имаме цар за премиер, гласуването за държавен глава е емблематично събитие. Вотът на 11 ноември представлява в известна степен и преброяване на републиканските настроения.

Влизането на Симеон Сакскобургготски в реалната политика стана толкова изненадващо, че дилемата република или монархия едва проблесна за кратко през пролетта и остана без следа в обществения дебат. От публичното говорене на тази тема днес печели най-вече левицата, която по този начин активизира твърдия си електорат.

Десницата до момента се ограничава единствено с изказвания в защита на парламентаризма и не обръща внимание на факта, че царят все още официално не е абдикирал. Това "домашно" по история обаче, все някой ден трябва да бъде написано черно на бяло от всички нас, гражданите на България, и то по възможност без присъствие на въоръжени "партньори". Вглеждането в обществено-политическите нагласи от периода април-май 2001, регистрирани от НЦИОМ, показва, че 59% от пълнолетните българи се определят като републиканци и едва 8% като монархисти. Това са цифри от преди провеждането на парламентарните избори. В този период 47% от подкрепящите Симеон Втори се възприемат като републиканци и 18 % като монархисти. И само 10% виждат ролята на Негово Величество на българската политическа сцена като цар.

Днес малцина си задават въпроса за формата на държавно управление, след като царят влезе в съществуващия конституционен ред и заработи като премиер. Можем ли да бъдем сигурни обаче, че "роденият с власт" ще се примири при евентуална бъдеща загуба на някой от поредицата демократични избори?

Какво означават думите му за "личната саможертва", повторени дори и в изявлението му от 2 октомври, с което подкрепи Петър Стоянов като кандидат за президент?

Какво жертва царят в сегашните президентски избори- позиция, звено, брънка от монархическия си проект ли или човешката си суета да бъде единственото лице-символ на нацията?

Прякото гласуване за държавен глава, обаче, по същество представлява избор за републиката. Защо?

Първо, защото избирателите със сигурност дават глас за фигурата, която в най-голяма степен олицетворява републиката.

Второ, защото гласуващите всъщност показват активно поведение, което е израз на гражданственост. Да си гражданин, а не поданик, в български условия означава и да запазиш открити сетивата си по въпрос, който "не е в дневния ред на обществото".

И трето, защото множеството проблеми, налегнали в момента разноцветния ни политически елит, са до голяма степен политически завихрения, предизвикани от цар.

От дясното пространство той иска да вземе ценностите и европейските връзки, от лявото електоралната бройка, от центъра - либералната фразеология и като резултат да преоформи съществуващия политическия модел. Реално днес в България царят върти на пръст републиката и е само въпрос на време и политически комфорт да постигне и по-далечните си цели. Едновременно с това, политическите ходове на царя продължават да са обвити в мълчание и тайнственост.

Липсата на публичност помага на Симеон Втори да нареди своята индивидуална план-програма по-лесно и съвсем в традицията на монархизма. Дали в тази негова лична програма, в точка последна не пише : " Това вече не е вашият президентски стол, българи, това е моят трон!" - може би и Стоян Ганев не знае. Последните социологически проучвания, които калкулират и вечните фантоми и настоящата демографска картина сочат, че вторият тур на президентските избори ни е в кърпа вързан. Очакванията за ниска избирателна активност увеличават шансовете задкулисието да решава вместо пряко всичките граждани.

За седем дни, в периода между първи и втори тур от президентските избори, царят-премиер може без много публичност, така да изкомбинира в своя полза интересите на играчите на българската политическа сцена, че самите играчи да не успеят да проумеят как изглежда целия пъзел и неусетно да влязат в капана на придворния сюжет. Всъщност съществуват ли гаранции, че и на втория тур царят ще продължи да подкрепя Петър Стоянов?

Ясно е само, че монархическият дух не пълзи, както казва един от кандидатите за държавен глава Георги Първанов, а триумфира и то във време на президентски избори у нас.