Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Целеви кредити за мелничари и хлебари отпуска фонд “Земеделие”

2 коментара
Целеви кредити за мелничари и хлебари отпуска фонд “Земеделие”

За пръв път през тази година Държавен фонд "Земеделие" ще подпомага мелничари, хлебари и сладкари, съобщи в петък изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Асен Друмев. Това ще става с инвестиционна програма на фонда, която ще финансира оборудването и технологичното обновление в мелничарството, хлебопроизводството и сладкарството.

Целевото подпомагане ще е под формата на кредит, който ще се дава с едногодишен гратисен период на погасяването и петгодишен период на заема. За да получат финансирането чрез търговските банки, с които фондът работи, кандидатите трябва да осигурят минимално участие от 20 процента в проекта, а също така да имат и референции от браншовата организация, в която членуват. Те също така трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители, ограничения за финансовия ресурс няма да има. Има обаче изискване закупената техника да не е по-стара от 10 години

Управителният съвет на фонда е приел за първи път тази година и програма за финансиране на стопанства в животновъдството, които не са собствени, а са наети. Парите ще бъдат за преустройство и преоборудване.

По програма „Животновъдство” финансовият ресурс е 15 млн. лв., за програма „Растениевъдство” заделените средства са е 50 млн. лв., а за „Селскостопанска техника” - 40 млн. лв. За рефинансиране на търговските банки по предоставени кредити по програма САПАРД се отпускат 85 млн. лв и за субсидии по програмите - 12.5 млн. лв.

Асен Друмев съобщи още, че новост в решенията на фонда е и актуализацията на пределните цени по инвестиционните програми за трайните насаждения, за отделните видове животни. Тя се прави на база на актуализираните технологични карти от дирекциите и институтите на МЗГ, като се имат предвид по-високите изисквания на ЕС, уточни той. 

За голяма част от трайните насаждения пределните разходи са увеличени. Така например за създаване на лозя за тази година се отпускат до 4000 лв. за дка, като за 2005 г. сумата е била 3500 лв. за дка. За маточници и за калеми ще се отпускат до 4500 лв./дка, докато миналата година сумата е била 4000 лв.

Тази година няма специална капиталова субсидия за младите фермери, съобщи още Асен Друмев. Той допълни, че се запазват лихвените проценти по кредитите. За краткосрочните заеми по целеви финансови линии оскъпяването остава 3 процента, за инвестиционните кредити – 6 на сто. Лихвите по кредитите, предоставяни чрез рефинансиране на търговските банки за проекти по националните схеми по САПАРД, остават на нива 9%.

Фонд „Земеделие” покрива разходите за лихви по регионалните програми и предоставя капиталови субсидии по 20 на сто за Родопи и Странджа – Сакар и 14 % за Северозападна България по програма “Растениевъдство” и “Животновъдство”. През 2006 год. фондът запазва правото на земеделските производители да получат 100% кредит по цялата стойност на проекта, за който кандидатстват, когато в кредитирането участва търговска банка, съобщи още Друмев.

УС на ДФЗ предоставя 360 000 лв. целева субсидия за производство на памук. Тя ще се разпределя между всички регистрирани стопани, идентифицирали земите си. Подпомагането има за цел да удвои производството на памук у нас. Размерът на субсидията за един декар ще зависи от заявените площи за подпомагане. През миналата година засетите площи са били 13 хил. дка.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Violetoff
    #3

    Dobra statia, no zashto vinagi se propuska fond "Tutun"? Zashto ne se spomene kolko sredstva se izlivat ot fond "Tutun" kum turskoto malcinstvo i po-tochno samo kum 40,000 proizvoditeli? I ne se popita kak taka subsidiite (direktni plashtania) za tezi proizvoditeli nadvishavat subsidiite za vsichki ostanali proizvoditeli v Bulgaria? Pri uslovie che sektora ne e prestrukturiran i che ne e ot vajno znachenie za Bulgaria s ogled na delut mu v Obshtata selskostopanska produkcia (3%)? I nai-veche, zashto s ikonomicheski sredstva se celjat socialni efekti, neshto koeto e nedopustimo v Evropeiskia sujz pri prilaganeto na Obshtata Agrarna Politika?

  2. инж. Дарин Дончев
    #1

    Тия журналисти от МЕДИАПУУЛ не можаха да се научат,че има закон за занаятите и че това ,за което пишат в тази статия са занаяти. Браншовите организации са останали от миналото .Предстои приемането на нов закон за браншовите сдружения.Във всеки бранш може да има само едно браншово сдружение. В занаятчийските предприятия са длъжни да членуват в занаятчийските камари,които са 25 на брой !!! В Европа всички членуват задължително в камарите,а по-желание в браншовото сдружение, но пак всички членуват ,защото еуто какво се получава - необходими са преференции дадени от РЗК,защото те най-добре познават своите членова.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.