Целта е правилна, но атаката погрешна

Военната атака на Израел в ивицата Газа, която доведе до смъртта на 15 палестинци, сред които 7 деца под 13 години, трябва да бъде осъдена. Това е трагедия за невинните граждани, които загинаха, за скърбящите им семейства и за Израел.

Израелският премиер Ариел Шарон сгреши, като каза, че атаката е "една от най-успешните". Съжаленията и съболезнованията на израелския президент Моше Кацав към скърбящите бяха по-адекватен отговор.

Израел може да се гордее със случаите, в които се е стремил да намали риска за цивилните по време на отбранителните операции във войната му срещу терора. Дори по време на трудната борба срещу въоръжените терористи в Дженин, когато доброволни отряди трябваше внимателно да се придвижват в сгради, в които бяха устроени клопки, силите на израелската отбрана положиха големи усилия, за да предотвратят нараняването на цивилни.

Атаката върху Газа, при която еднотонна бомба бе пусната в жилищна зона, предоставя на критиците на Израел повод да пренебрегнат предишната си сдържаност. При тези обстоятелства гласът на г-н Кацав е по-верен на моралните традиции на Израел и стратегическите му интереси от този на г-н Шарон.

Критиката обаче, която Израел заслужава за изключително безотговорната и груба атака, не трябва да засенчи причината, поради която Салах Шехаде бе поставен на мушка. Мотивите за атаката на силите на израелската отбрана се превърнаха в отделен източник на противоречия. Твърдеше се, например, че този удар е породен от желанието да се осуети зараждащото се палестинско предложение за временно примирие.

Ако палестинските терористични организации под ръководството на Ясер Арафат са готови да спрат самоубийствените атентати, то подобна инициатива би била широко приета в Израел. Но самото предложение нямаше да прекрати ударите срещу израелски войници. То не беше подписано от нито един палестински лидер и идва след твърде много мирни протести.

И най-важното е, че временното примирие не бе подкрепено от Хамас, организацията, ръководена от набелязаната цел на атаката в понеделник вечерта - Салах Шехаде. Като се има предвид неговото минало и това на организацията му, прекратяването на военните действия на Хамас изглежда напълно невероятно.

Хамас е фундаменталистка ислямска организация, която никога не е признавала правото на Израел да съществува. Тя води войната си без каквито и да са морални задръжки. Нейните терористи са не просто безотговорни, а умишлено се прицелват в цивилни, като взривяват бомби при такива обстоятелства, при които броят на невинните убити мъже, жени и деца да бъде максимален - независимо дали са излезли на вечеря, на религиозен фестивал или се редят на опашка за пица в пиковия обеден час.

Вдъхновявавана от унищожителния антисемитизъм на организацията-майка Мюсюлмански братя, Хамас не се интересува от договаряне с еврейската държава, а единствено от нейното изкореняване.

Хамас възпитава децата още в предучилищна възраст в своята идеология на омразата. В детските градини малки момиченца са учени да "празнуват" линчуването на израелци, като потапят ръцете си в червена боя, символизираща еврейската кръв.

Като се има предвид това кърваво минало и продължаването на безразборния терор, израелската атака срещу Салах Шехаде е точно толкова оправдана, колкото преследването на всеки един лидер на Ал Каида от Запада.

Въпреки това е много тъжно, че безспорно безотговорния начин, по който бе извършена тази атака, позволи на критиците на Израел да се съсредоточат върху трагично погрешните действия на страната и да пренебрегнат лежащата в основата им реалност. Но докато тази реалност не се промени, Израел трябва да продължи войната в самозащита - война, в която ръката му ще укрепне, ако покаже куража да се въздържа от излишна проява на сила и признае грешките си.

По БТА