Целта на Ариел Шарон е да превърне палестинците в чужденци

Палестинските бомбени атентати срещу израелски граждани са ужасяващи от морална гледна точка. Но начинът, по който някои израелски представители използват палестинските нападения, за да разширят и задълбочат израелския контрол върху палестинските територии - ситуация, която може да доведе единствено до експулсирането на повечето палестинци и подчиняването на останалите, също е ужасяващ.

Има ли оправдание за израелската политика, която продължава да бъде съсредоточена върху хуленето на Арафат и която съзнателно пренебрегва промените във Фатах и палестинското население и се въздържа от всякакви действия в помощ на новите конструктивни сили? Всъщност израелският премиер Ариел Шарон предприе мерки, подценяващи палестинците, които са готови да се откажат от насилието и да започнат политически диалог. Шестмесечното затишие - период, белязан от безпрецедентни палестински дебати за аморалността на тероризма, не предизвика никакви действия освен засилване на военните мерки от страна на Израел.

Строгите полицейски мерки останаха в сила. Наистина, за тези шест седмици израелските войници убиха 75 палестинци, повечето от които цивилни и деца. Още по-показателно е, че Шарон избра точно този момент, за да съобщи назначението на Ефи Ейтам - най-големия поддръжник на идеята за експулсирането на палестинците от Западния бряг, за ръководител на израелската програма за изграждане на еврейски колонии. Трудно бихме могли да си представим по-добре измислен ход за дискредитиране на палестинците, които се опитват да порицаят Хамас и Ислямски Джихад и да прекратят насилието.

Никой не е успял да разбере намеренията на Шарон по-добре от Ави Примор, бивш заместник-директор в израелското външно министерство и настоящ заместник-президент на университета в Тел Авив. В статия, озаглавена "Южноафриканската стратегия на Шарон", публикувана на 18 септември в израелския в. Аарец, Примор подчертава, че Шарон има изгода от обвиненията за липса на цялостна стратегия. Това му служи за прикритие. Примор припомня, че през 70-те и 80-те години на миналия век висшият ешелон на израелските сили за сигурност симпатизираше на усилията на южноафриканския режим да разреши демографския проблем в страната, създавайки бантустани за преобладаващото черно население, които бяха наречени "независими щати".

Всички чернокожи, живеещи извън тези фиктивни щати, получаваха гражданство в тях и автоматично ставаха чужденци в собствената си земя. Според Примор подобен модел се възприема за привлекателен от поддръжниците на израелското колонизиране на Западния бряг и ивицата Газа. Докато четворката за Близкия изток се занимава с чудните планове за изграждане на палестинска държава, а САЩ и европейците не обръщат много внимание на плановете на Шарон, той продължава да работи по проекта за палестинска държава, ограничена в рамките на палестинските градове - несуверенни анклави, без политическа и икономическа жизнеспособност. "Според плана Западният бряг и ивицата Газа ще останат под контрола на Израел, а палестинците ще станат граждани на чужда държава", подчертава Примор.

В петък бившият командващ израелските военновъздушни сили генерал Ейтан Бен Елиаху заяви пред израелската телевизия, че вероятно броят на палестинците, живеещи на Западния бряг и ивицата Газа, ще трябва да бъде ограничен. С изказването си генералът обогати израелския политически речник с още един евфемизъм за етническо прочистване.

През февруари 1991 г. тогавашният израелски премиер Ицхак Шамир покани Рехавам Зееви, председател на партията Моледет, която беше единствената политическа формация подкрепяща етническото прочистване на палестинците, да се присъедини към правителството. Тогава един от членовете на парламента заяви: "Присъединяването на партията към правителството е голямо политическо, морално и социално петно върху Израел. Всеки, който сключи коалиция с подобна партия, всъщност потвърждава резолюциите на ООН, където ционизмът е определен за расизъм." Авторът на тези думи е Бенямин Бегин, "принцът" на Ликуд и син на Менахем Бегин.

На какво се дължи обаче изключителният успех на стратагията на Шарон? Отчасти на безразличието на американските политици към новото стратегическо мислене. Наскоро американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд омаловажи израелската колонизация и говори за "така наречената израелска окупация". От друга страна успехът се дължи на прикритието на външния министър Шимон Перес и други членове на неговата Партия на труда, които изразходваха доверието си пред света, опитвайки се да осигурят оправдания за политиката на правителството на Шарон. Разбирайки жалкото им желание да останат в центъра на вниманието, Шарон ги превърна в пълноправни партньори не само в загърбването на споразуменията от Осло, но и в процеса на евентуалното експулсиране на палестинците.

През 1991 г. Бенямин Бегин разбра, че това е път, водещ към предателство на еврейските и ционистките ценности и по-лошото, към невъзможността за дългосрочното оцеляване на Израел в региона.

По БТА