Цената на по-голямата Европа

Всичко беше толкова любезно, толкова окуражаващо. Външните министри на 15-те страни от Европейския съюз, които се събраха в края на седмицата в западния испански град Касерес, подчертаваха, че те всички работят за историческото пренасяне на изток на границите на Европа, планирано за 2004 г. Нищо, обещаха те, няма да спре разширяването.

Може тези чувства да са били вдъхновени от спокойствието, което излъчваше обстановката от 15-ти век. Но по-вероятно е, това да се дължи на факта, че в понеделник финансовите министри от ЕС, които ще трябва да броят всяко евро, за пръв път ще проучат разходите на разширяването. Външните министри имаха възможност да им прехвърлят топката.

Юбер Ведрин, френският външен министър, обобщи смисъла на решимостта, демонстрирана на срещата в Касерес. "Проблемите са безброй много - финансови, за сроковете и други. Но въпреки това ще осъществим разширяването".

За това обаче ще е необходимо цялото умение на испанското председателство на ЕС, а след юли и това на Дания, за да се съчетаят политическите анжгажименти на страните-членки към разширяването със защитата на националните им интереси. Крайният срок за приключване на преговорите е краят на тази година.

"Колелото се е завъртяло. Разширяването не може да бъде спряно", казва Улрих Шрьодер, експерт по тези въпроси от Дойче банк рисърч. Но казва и още нещо:"Ще има много трудни дискусии за това кой плаща за разширяването и какво да става по-нататък".

Нито една от 15-те страни в Касерес не постави под въпрос разширяване, което ще обхване всички балтийски, централно и източноевропейски страни, Кипър и Малта, преодолявайки разделянето на континента.

Но има риск разширяването да се превърне в упражнение по счетоводство, в което повечето от богатите, северни страни, които повече внасят в бюджета, отколкото харчат от него, ще бъдат противопоставени на нетните потребители от Запада и Юга. Това, което безпокои Германия, Холандия, Обединеното кралство, Швеция и Финландия е че те не искат техните нетни вноски да се увеличат след разширяването. Те биха искали да има преразпределяне на годишния бюджет на ЕС, възлизащ на над 90 милиарда евро, /79 милиарда долара/, за да бъдат облагодетелствани новите членове. Сега аграрните и структурните фондове за регионално развитие поглъщат 80 процента от бюджета.

Страните, които получават най-много от бюджета на ЕС - Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и Италия - са на противоположното становище. Според тях разширяването не бива да променя нищо. А Франция, която има голяма вноска във фонда за структурни помощи и може да се превърне в в голям нетен вносител след 2006 г., казва, че делът на новите членки в структурния фонд все още е прекалено голям.

Въпреки тези различия 15-те трябва единодушно да се споразумеят за това как да финансират разширяването преди да представят общата си позиция на страните-кандидатки.

Може да има и други сериозни проблеми. Страните-кандидатки като група нямат право на глас по въпроса, но всяка една от тях трябва да се съгласи с това, което им се предлага. Полша вече предупреди, че нейният планиран реферндум по разширяването може да се провали, ако източноевропейските фермери не получат същото равнище на преки субсидии за селското стопанство като тези, отпускани на западноевропейските им колеги.

Полша е най-голямата страна-кандитка. 27 процента от нейната работна сила живее от селско стопанство, като повечето от нейните фермери се издържат с малки стопанства, задоволяващи само техните нужди. Полша иска парите да бъдат обвързани с икономиката. Нейният брутен вътрешен продукт на глава на населението е средно едва една-трета от този в сегашните страни от ЕС.

ЕК излезе с вариант, който да не натоварва сегашния бюджет. На кандидатките бе предложен пакет от 40 милиарда евро, в който са включени 25 милиарда евро за структурни фондове и 10 милиарда евро за селското стопанство. Тази оферта е в рамките на лимитите, договорени през 1999 г. на Берлинската среща. Започвайки от 2004 г., ЕК предлага на фермерите от новите страни-членки пряка помощ, равна на 25 процента от равнищата, получавани сега в ЕС.

В Касерес шест от 15-те страни - всичките малки страни - незабавно се съгласиха с предложенията на комисията. По-големите бяха по-скептични, но дадоха да се разбере, че могат да подкрепят такова предложение, ако се изяснят дългосрочните финансови перспективи.

Засега бюджетът на ЕС е фиксиран до 2006 г. Но следващият седемгодишен период ще трябва да бъде одобрен единодушно. Нетните платци, начело с Германия, се опасяват, че без дългосрочни реформи в аграрната политика бюджетът на ЕС може да не издържи.

"Никой не е заинтересован Германия да се пренатоварва", каза Йошка Фишер, германският външен министър. Неговото правителство се надява, че може да използва прегледа на разходите за селското стопанство, който трябва да започне през юни, за да промени статуквото. "Имаме нужда от перспектива, че разходите ще намалеят", казва германски дипломат. "Германците са уморени да плащат, а други членки да продължават да очакват да получават пари, дори след разширяването".

Германският канцлер Герхард Шрьодер няма друг избор освен да защитава тази позиция, особено в навечерието на парламентарните избори през септември. Подкрепян е и от други нетни платци, особено от Холандия и Швеция.

Но тези, които получават повече помощи, смятат, че са в по-силна позиция в пазарлъка. Испания, Ирландия, Гърция и Португалия ще водят упорита борба, за да запазят сегашното положение.

Ако Германия и Холандия ги притиснат прекалено силно, Испания и други ще ги обвинят, че бавят разширяването.

Със сигурност ни очакват месеци на преговори. "Касерес е само началото. Пазарлъкът около цената на разширяването тепърва ще започне открито", твърди финландски дипломат.

По БТА