ЦИД: Отказът от изкопаеми горива дава енергийна сигурност и е удар върху Русия

Най-ефективният начин за спиране на агресията на Кремъл е Европа да забрани вноса на нефт и газ от Русия, придружено от спешни мерки за защита на уязвимите потребители. Подобно решение би поставило руската икономика на колене за между 8 и 11 месеца в зависимост от цената на суровия петрол на световните пазари. В дългосрочен план пълният отказ от използването на изкопаеми горива е най-устойчивият начин за подобряване на енергийната и климатична сигурност, а също така ще нанесе необратим удар върху икономическото и политическото влияние на Кремъл в Европа.

Това са част от изводите на доклад на Центъра за изследване на демокрацията, разглеждащ предизвикателствата през европейската енергийна и климатична след руската агресия в Украйна, представен на конференция, организирана съвместно с Фондация "Конрад Аденауер".

В дискусията, освен експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), участваха Мелани Кендърдайн, директор, Инициатива за енергийни перспективи, бивш съветник на секретаря по въпросите на енергетиката и директор на Службата за енергийна политика и системен анализ към Департамента по енергетика на САЩ, екоминистърът Борислав Сандов, министърът на иновациите Даниел Лорер, председателят на енеригйната парламентарна комисия Радослав Рибарски, бившият посланик на България в Русия Илиян Василев и деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев.

Според анализаторите на ЦИД руската инвазия в Украйна неимоверно увеличава рисковете пред енергийната и климатична сигурност на Европа и сътрудничеството с Москва, която и без това подкопава сигурността на Европа, вече е напълно неоправдано

В дългосрочен план Европа има нужда от нова визия, включваща не само геополитическите рискове и сигурността на доставките, но и това как да се трансформира икономиката, за да бъде по-малко зависима от изкопаеми горива и по-енергийно ефективна, коментира Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" на ЦИД. Според него Европа трябва да се движи към повече самодостатъчност и да замени вносните изкопаеми горива с местни възобновяеми енергийни източници.

Според Владимиров Европа трябва да обърне баланса на силите, което ще струва пари и "ще е болезнено в краткосрочен план", но Европейската комисия и Международната енергийна агенция са набелязали ключови точки, с които да постигнем тези цели и да гарантираме сигурността на доставките в голяма степен, дори и при по-висока цена", заяви той.

Европейските правителства не само се затрудняват да гарантират надеждни и евтини доставки на енергия, но и не успяват да преодолеят зависимостта си от изкопаемите горива. Въпреки безпрецедентните икономически санкции срещу Русия, в голяма степен европейските държави продължават да купуват руски нефт и газ. Усилията за спешна диверсификация от руските енергийни ресурси биват забавяни от краткосрочни политически интереси и под влиянието на местни олигархични мрежи, свързани с Русия, посочва се още в доклада на ЦИД.

Русия не е незаменима като доставчик на природен газ, заяви бившият ни посланик в Москва Илиян Василев. Според него България може да се превърне в ключов фактор за диверсификацията на доставките в цяла Европа посредством сключването на дългосрочни договори за закупуване на втечнен газ от САЩ и други ключови партньори. Според него е необходимо да се засили сътрудничеството на газопреносните оператори в Югоизточна Европа като мост за осигуряване достъпа на Европа до алтернативни източници на природен газ.

Екоминистърът Борислав Сандов също счита, че зелената енергия ще има ключова рола за постигане на енергийна независимост, като за България потенциал в тази посока имат вятърните централи в крайбрежните води на Черно море. Той припомни, че в Националния план за възстановяване и устойчивост България е заложила реформи и инвестиции за повишаване на енергийната независимост с ВЕИ и ангажимент за намаляване с 40 процента на емисиите от изгарянето на въглища до 2026 година. Според Сандов планираните 3.5 гигавата ВЕИ мощности трябва да се фокусират върху "индустриални и деградирали територии", защото те са много, обикновено са държавна собственост и близо до електропреносната мрежа, което позволява бърза писта за сътрудничество с бизнеса с интерес към нтакова ВЕИ проекти.

Д-р Кендърдайн отбеляза огромния потенциал през следващите няколко години за задоволяване на търсенето на природен газ в Европа при спиране на доставките от Русия чрез износ на втечнен природен газ от САЩ. По думите ѝ в последните две години износът на такава суровина от САЩ е нараснал с 492 процента, и в момента доставките за Европа и Азия са на сходно ниво. Мощности за втечняване на над 400 млрд. куб. природен газ са в процес на изграждане или планиране в САЩ и това може да спомогне за повишаването на енергийната ни сигурност в момент, когато енергията се използва като оръжие от страна на Русия, посочи бившият висш служител на администрацията на САЩ.

Точно сега за България са важни инсталациите за регазификация на втечнения газ, ако иска да се отърве от руския газ, смята Кендърдайн.

Според нея вятърът и слънцето са по-евтини източници на енергия от ядрената енергетика и въглищата, но е скъпо съхранението на тази енергия в батерии. Тя също така обърна внимание на рисковете пред ВЕИ прехода заради зависимостта на отрасъла от природни ресурси и минерали от авторитарни държави. Това е потенциален нов извор на геополитическо напрежение в бъдеще, смята д-р Кендърдайн.

Темата с евентуални проблеми с доставките на суровини и материали за зеления преход засегна и председателят на парламентарната енергийна комисия Радослав Рибарски. той цитира данни на Международната енергийна агенция, според които търсенето на мед ще се увеличи с над 40 процента, а при редки елементи като никел, кобалт и литий дори с повече, на кобалта - с над 60-70 процента, а на лития - с около 90 на сто.

Литий, никел, кобалт и манган са от решаващо значение за производителността, трайността и енергийната мощност на батериите, добави Рибарски. Редкоземните елементи са от съществено значение за производството на магнитите, които от своя страна са много важни за вятърните турбини и електродвигателите. Електрическите мрежи се нуждаят и от огромно количество мед и алуминий, като медта е крайъгълен камък за всички технологии, свързани с електроенергията, посочи депутатът от "Продължаваме промяната".

Той даде пример, че три световни компании контролират над три четвърти от световното производство на литий, никел и кобалт. Китай е основен глобален доставчик на около 66 процента от отделните критични суровини, като преди няколко години този дял е бил 90 на сто. Други държави, които са богати на редки минерали и метали, необходими за зеления преход, са Русия, Южна Африка, Перу, Австралия, Индия. Повечето от тези страни се определят като възникващи пазари, което означава, че развитите страни ще зависят от доставките на по-слабо развитите държави, които често имат спорни политически и регулаторни въпроси, както и лоши условия на труд и нарушаване на човешките права, добави Рибарски.

Според него съществува значителен потенциал за разработване на редки минерали и метали в ЕС, който трябва да бъде проучен, тъй като местното производство на суровини може да подобри сигурното и устойчиво снабдяване на производствените отрасли. Следва да се обмислят и възможностите за стимули за производството на редкоземни суровини. ЕС ще извлече ползи и от ускоряване на дейността за постигане на кръгова икономика - ефективност на ресурсите и повишена повторна употреба като преработка и рециклиране, коментира Рибарски.