ЦСКА се връща на стадион "Българска армия" и ще играе официалните мачове от първенството и Купата на България на своя стадион.
Общинската комисия за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти е разрешила провеждането на футболни срещи на съоръжението. Така ЦСКА ще приеме "Литекс" на стадион "Българска армия" на 2 март при подновяването на шампионата.
Стадионът е частично ремонтиран, но сектор "Г" остава затворен. Привържениците на "червените“ ще могат да гледат мачовете от секторите А и В. По традиция гостуващите привърженици са в Сектор Б, като "клетката" също ще е отворена.
Освен това комисията е обявила, че ЦСКА няма да може да играе срещу "Левски" на своя стадион. Двата тима обаче вече имат уговорка дербито да се играе на стадион "Васил Левски".
За последно "червените" домакинстваха на собствения си стадион в официален мач на 19 май 2012 година, когато биха с 4:1 "Литекс". Оттогава те играеха предимно на "Васил Левски" и на стадион "Славия".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вечното дерби ЦСКА – „Левски“ не е само на терена. Десетилетия наред войната между отбо¬рите на армията и милицията се води и с удари под кръста. Преди 10 ноември 1989 г.„червените“ си взимат точки от останалите военни отбори под пагон – „Ботев“ Пловдив, „Черно …
море“, „Сливен“, „Шумен”… „Сините“ пък печелят без проблеми срещу всеки отбор на милицията на име „Спартак“ (Варна, Пловдив, Плевен …).
Един храбър варненски тим обаче възроптава сре¬щу тази неправда. Как мичманите(сержантите) от „Черно море“ дръзнаха да бият офицерите от ЦСКА в София през 1964 г.? Кой нареди да отнемат военните звания на варненските футболисти? Губили ли са варненци по заповед отгоре? Припомняме събитията:
Публична тайна през 60-те години е, че „Черно море“ се явява подчинен на ЦСКА по военна линия, тъй като военния флот е пряко подчинен на военния министър. И двата отбора са под пагон. „Червените“ са на пряко подчинение на военния министър армейски генерал Добри Джуров.
Варненци пък са тимът на военноморските сили, командва ги контраадмирал Иван Добрев – Странджата. Едно обаждане от София е достатъчно да се уреди победа на ЦСКА срещу вар-ненските подчине¬ни. „Чер¬вените“ имат право по всяко време да вземат от „Черно море“ който играч си искат …
По тази причина през октомври 1964 г. никой не предполага, че гостуването на „Черно море“ срещу ЦСКА в София може да завърши по друг начин, ос¬вен с победа на столичните „армейци“. Няколко месеца по-рано ЦСКА е приключил сезона на позорното 11-то място. Вече няма право на грешка.
Само че треньорът на „Черно море“ Иван Моканов хич не бил навит да пуска аванта на армейците от София. Моканов бил известен с чепатия си характер и не обичал да цепи басма на никого. Властите пък не гледали с добро око на него, тъй като не е член на БКП. Три пъти уволняван от „Черно море“, треньорът бил слаган за назидание да дава караули (тъй като е военен) пред портала на военноморското училище.
В онзи следобед на 4 октомври 1964 г. на всички в „Черно море“ им било омръзнало да развяват бялото знаме, когато отсреща се зададе ЦСКА. Пред¬стояло голямо раз¬чистване на сметки. Капитан на „Черно море“ бил миналият през ЦСКА Георги Димитров-Червения. В състава на армейците от София пък играел бивши¬ят футболист на варненци Иван Василев, докато отсреща в отбраната на „моряците“ бил брат му Трендафил.
Треньорът на „червените“ Манол Манолов – Симолията преди това водил за един сезон „Черно море“, откъдето тръгнала и ка¬риерата му. Стефан Янев, бивш футболист на „Черно море“, свидетелства в кни¬гата си „Футболни и други историйки“, че Симолията заявил преди мача: „Бием без проблеми! Добре познавам „Черно море“, нали му бях треньор!“.
Само че сметка¬та на ЦСКА излязла без кръчмар. Варненските фурии насмели здраво наперените софиянци.
Нападателят на „Черно море“ Симеон Николов набутал два бързи гола след почивката. Иван Колев върнал един, но той не стигнал за нищо. Случило се невъзможното: ЦСКА – „Черно море“ 1:2 !!!
В официалната трибуна Добри Джуров и останалите шапкари от ЦСКА се чудели какво става. Нали уж побе¬дата била в кърпа вързана?! Разярен, Симолията ревял в съблекалнята: „Нали ви предупре¬дих бе, аз съм бил треньор на този отбор!“.
Храб¬рите варненци обаче си плащат тежко за дързостта да бият ЦСКА. По заповед от София „Черно море“ е девоенизиран. На шестимата им най-силни футболисти са отнети мичманските(сержантските) звания. Абил Билялов, Владо Грозданов, Димитър Боснов, Стефан Янев, Янко Атанасов и капитанът Георги Димитров-Червения остават без пагони и сигурните си заплати. Разхвърлят ги по заводите. Нареждането е категорично – до обяд на работа, футболът – след това! Стефан Янев напри¬мер е изпратен да работи в корабостроителницата …
После го прехвърлят в ав¬торемонтната работилница. Бачкаторите запалянковци го пазят от тежкия физи¬чески труд, срещу което трябва да им разказват за мачовете на „Черно море“.
„В понеделник планът за деня увисваше, защото десетина майсто¬ри зарязваха работата и ме преследваха с футболните си пристрастия“, разказва Янев. Точка на това безу¬мие по-късно слага шефът на футболната федерация Недялко Донски.
Няма кой обаче да сложи точка на договорените мачове между ЦСКА и „Черно море“. Следващото гостуване на варненци през 1966 г. на „Армията“ вече минава под строг контрол от военното министерство. Двубоят се играе в послед¬ния кръг, а от него зависи дали ЦСКА ще стане шампион. На „червените“ им трябва само победа, тъй като при равен титлата заминава в „Левски“.
Години по-късно футбо¬листът на „Черно море“ Тянко Георгиев разказва за съ¬битията преди мача: „Нашият треньор Иван Моканов влезе в съблекалнята и обяви, че трябва да паднем с един гол разлика. Така му били наредили. След събитията от предния сезон знаехме, че не можем да се съпротивляваме.“ Този път няма шест-пет и „Черно море“ пуска три бързи гола. Четвъртият за ЦСКА пък е от дузпа. При изпълнението вратарят на варненци Симеон Нинов пита Иван Василев от ЦСКА (бивш футболист на „Черно море”) къде ще бие, за да се метне в другия ъгъл. В крайна сметка армейците бият 4:2 и стават първи.
„На почивката до мен крачеше командващият ВМС контраадмирал Иван Добрев, който лично тряб¬ваше да гарантира загубата ни. Такава псувня метна към официалната трибуна, къде¬то беше и министърът на отбраната Добри Джуров… Завършихме 4:2, при корнер бранителите на ЦСКА ме предупредиха да имам готовност и пратих топката с глава в мрежата…“, разказва Стефан Янев за панаирите на „Армията“.
Като награда Добри Джуров отпуска на „Черно море“ военен самолет който да откара футболистите до Варна, вместо да се лашкат цяла нощ с влака. (Така постъпва и Бойко Борисов с „Бистришките тигри”) На летището пък играчите се засичат с ак¬тьорите Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Стоян¬ка Мутафова, които същата вечер имали представле¬ние във Варна. „Абе, вие сте по-добри актьори и от нас, трябва да си смените професията“, избъзикал ги левскарят Калоянчев.
От слугинажа към ЦСКА по-късно реве и ген. Велико Станков, председател на „Черно море“. „През десетте години, в които бях ръководител на клуба, най-много ми тежеше слугуването на ЦСКА! Бил съм много огорчен, когато разбирах, че зад гърба ми са уговаряли мачове. И това бяха много случаи!“, казва ген. Станков в книгата „Футболна Варна“.
Варненските пар¬тийни другари също били против орташките действия с ЦСКА. По ли¬ния на градския комитет на БКП с „Черно море“ се занимавал Милан Статев – едноок партиец, изклю¬чително честен човек. Тъй като не бил военен, Статев роптаел, че свалят гащи пред ЦСКА.
„Със седмици ми се сърдеше и не ми говореше. После разбра, че и аз съм бил мамен. Това създаваше конфликти и в отбора ни… Ведомствено дружество бяхме, подчинено на ЦСКА – този мач трябва да им дадем, онзи наш играч им трябваше… Така замина за София Иван Василев. Бях извикан от зам.-министъра на народната отбрана Здравко Георгиев, беше голям мой приятел, и ми заповяда Божил Колев да тръгва за София. Заста¬вам мирно, козирувам…“, разказва още ген. Велико Станков.
Абсолютно аналогично е положението при „столичните милиционери” от „Левски”, с тази разлика, че никой от сателитните „провинциални милиционери” не се осмели да им откаже точки …
Но до тук не спират номенклатирните хватки на ЦСКА и „Левски”: Ако по време на мач с провинциален отбор някой съдия си позволи да не подкрепя ЦСКА, то той автоматично е призоваван на запасна подготовка в армията и маршерува до припадък и страда от военни извръщения поне един месец … Аналогично ако по време на мач с провинциален отбор някой съдия си позволи да не подкрепя „Левски”, то той никога няма да получи задграничен паспорт, или ще му бъде приложена друга „милиционерска хватка”, како компроматче за нелоялност към БКП (което слага край на кариерата му) … По тази е причина дузпите дадени в полза на ЦСКА и „Левски” са повече от дузпите в полза на всичките останали отбори, взети заедно (без да се налага да се плаща на съдиите – те отлично си знаят урока) …