Туризъм и местни данъци

Идеята на министър Шулева за превръщане на курортите в общини е много полезна. В резултат от нейното обсъждане, ще се окаже, че проблемът изобщо не e в данъците (т.нар. туристически такси) и в това кой ги използва. Работата е в крайно неефективната схема на българските туристически услуги и никакви данъци не могат да променят състоянието на нещата.

Първо, курортите по Черноморието, а донякъде и тези в планините, напомнят като концепция големите спални в София и много други градове. Там хората прекарват само част от времето, с което разполагат или могат да прекарат. Защото те фактически не живеят в тях.

Върховият сезон в курортите е около два месеца, а през останалото време животът или тече при 30-50% интензитет, или напълно замира за седем-осем месеца. Слънцето, а не приемането на гости, се оказва основният продукт, предлаган от курортите.

Второ, договарянето на правата на собственост е такова, че пречи на развитието на услугите, удобството на клиента и гостоприемството изобщо. Наемът и собствеността върху земя, правата на строеж и концесиите са проблем навсякъде, освен в Албена. В другите курорти споровете за инфраструктурата, останалите общински парцели и плажната ивица тлеят и се решават чрез завземане на собственост, пейзаж, тротоари и улици, плажове и корупция. Но всичко това е временно, с хоризонт една година (т.е. с период на възвръщаемост на инвестициите от не повече от три-четири месеца).

Трето, стечението на горните две обстоятелства води до това, че българският продукт се характеризира с ниско качество и цена. Той ще губи позиции в съревнованието най-вече по качество, поради лошо управляваните права на собственост. Но ценово, конкурентните сравнения също не са в негова полза, най-вече поради краткостта на сезона.

Предложението на министър Шулева е смислено в онази негова част, която предполага превръщането на курортите в "места, където хората живеят". След като живеят, те ще създадат и друг бизнес и поминък.

Но то е безсмислено, доколкото предполага, че смисълът на промяната е в това кой ще прибира данъка (курортната такса).

От това кой събира данъка няма да се промени:

• обстоятелството, че не малка част от чуждестранните туристи идват да спестяват;
• че за разлика от Хърватска (взела си поука след 40% спад на туризма през 1999), в България никога не идват на почивка модни, артистични и политически знаменитости (ако изключим някои нафталинени особи от съветско време и семейните приятели на премиерите);
• че пътищата до курорта са по-добри само от тези в Албания и Молдова (засега), но пристигащите с автомобил не могат да направят това сравнение в полза на България;
• че собствениците на хотели са във война с кмета, а той е на нож с областния управител, от когото чака да се оправят пътищата, да се боядисат осовите и ограничителните линии и поставят табели на езици или поне на азбука, които хората разбират.