"Турски поток": цената на упорството

За разлика от украинския и германския маршрут, в Турция руският газ ще трябва да се изправи пред изключително острата конкуренция на Азербайджан, Иран, Ирак, а вероятно и на Туркменистан и Израел. Маршрутът за тези конкуренти на "Газпром" ще бъде много по-кратък, а строителството на тръбопроводите много по-евтино. Пазарът на газ в Югоизточна и Южна Европа не е толкова голям и не обещава значително нарастване.

Русия предоставя контрола върху южното направление на газовия си износ на Турция - неотдавнашния си враг и членка на НАТО, която освен това води сражения в Сирия и то далеч не на страната на Русия. Именно така суховато може да се тълкуват договореностите, постигнати тези дни в Истанбул.

Министрите на енергетиката на Русия и Турция подписаха в присъствието на президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган междуправителствено споразумение, ангажирайки се с двустранна държавна подкрепа за проекта за газопровод "Турски поток". Ако - и засега това е много голямо "ако" - проектът бъде изпълнен, "Газпром" ще прехвърли значителна част от експортния си поток на синьо гориво от украинска на турска територия.

Какъв е смисълът от смяната на една транзитна територия с друга? Когато през 1997 година в Русия започна да се работи по създаването на газотранспортните системи "Северен поток" в Балтика и "Южен поток" през Черно море, ръководството на страната и на "Газпром" твърдеше, че по новите трасета ще потекат нови обеми газ по нови договори без да се нарушават изградените вече маршрути. След това бе направено едно предпазливо признание, че част от газа от старите тръби ще бъде изтеглена. Сега официалната задача за потоците е окончателно определена: да се заобиколи Украйна, където, видите ли, има политически и технически рискове от нарушаване на доставките на руския газ Европа.

Въпреки надеждността и относително ниските разходи на маршрута, в Москва решиха да оставят Украйна без транзит, или с други думи да накажат съседната страна, която вече не е приятелска, лишавайки я от близо 2 милиарда долара доходи от транспортирането на руски газ до европейските потребители. На "Газпром" бе поръчано да гарантира обходни пътища и, съдейки по всичко, на компанията е разпоредено да не жали патроните, т.е. да не обръща внимание на това, колко може да струва такова мероприятие.

Този подход към решаването на политическата задача, поставена от Кремъл, съвпадна с интересите на традиционните подизпълнители на газпромски инфраструктурни проекти, които по странно, но пък обичайно, съвпадение, са близки приятели на руския президент. Именно те получиха договори в рамките на "Северен поток" и "Южен поток" за изграждане на тръбопроводи и строителството на компресорни станции на руска територия. Именно те проявиха майсторство в раздуването на сметките: на участъка Грязовец - Виборг средната цена на километър от трасето достигна 4.8 милиона долара, което превишава три пъти разходите за аналогични проекти в други страни.

Парите течаха и тръбопроводите се строяха дори тогава, когато предварително бе ясно, че този проект е безперспективен: именно това стана с трасето Сахалин - Владивосток, а след това с "Южен поток", за който "Газпром" напразно похарчи до 17 млрд. долара, докато през декември 2014 година Владимир Путин не призна, че няма да може да се продължи планираното трасе до другия бряг на Черно море и обяви нов проект, който пък бе наречен "Турски поток".

По-нататък, докато руските чиновници водеха преговори с турците, изумени от тази иновация и им обещаха, че срещу тяхното съгласие да приемат трасето ще получат намаление на цената на газа от 10.25 %, "Газпром" започна да действа в противоположното направление. Компанията напълно спря да финансира това направление, ликвидира отдела, който отговаряше за проекта, а два италиански кораба, специализирани за изграждане на тръбопроводи, шляли се почти една година из Черно море без работа, бяха пуснати да си отплават (италианците предявиха на "Газпром" иск, възлизащ на стабилна сума).

В опит да спаси "Южен поток" с нов облик и да оправдае поне част от колосалните загуби, министерството на енергетиката на Русия води преговори с турците за изграждането поне на една линия от газопровода с мощност около 16 милиарда кубични метра газ годишно вместо планираните четири линии. Турците поискаха гаранции за отстъпката от цената. Контактите бяха прекъснати след инцидента със сваления руски самолет в Сирия и бяха възобновени с настъпилата нормализация в двустранните отношения.

Отстъпките в междуправителственото споразумение бяха двустранни. Според данни на министерството на енергетиката на Русия Москва се е съгласила да даде намаление в цената на газа, а пък турците са приели в документа да бъде включен текстът за втора линия на газопровода.

В Киев ситуацията с обходните потоци породи огорчение и известно недоумение.

Участниците във втория Украински газов форум, който се състоя от 12 до 13 октомври, констатираха, че двете страни, които на думи се представят като големи приятели на Украйна - Турция и Германия - са подкрепили строителството на обходни газови маршрути и, следователно, за прекратяването на транзита на газ през украинска територия.

Германия, изразила готовност да приеме втората линия на "Северен поток", се възприема в ролята на хъб за разпределянето на потоци от руски газ в Северозападна и Централна Европа. Европейските дилъри се надяват, че "Газпром" ще използва новия маршрут за доставки при нови търговски условия. А пък Турция получава ключ към стратегически важна инфраструктура на Русия и лостове за политическо и икономически въздействия върху Москва.

За разлика от украинския и германския маршрут, в Турция руският газ ще трябва да се изправи пред изключително остра конкуренция. Там вече се строи Трансанадолският газопровод (TAНАП), който ще доставя по вече сключен договор газ от Азербайджан не само в Русия, но и в Италия, Гърция и България. А по-нататък, както разчита Анкара, към европейските пазари през турска територия ще потече газ от Иран и Иракски Кюрдистан. Не може да се изключи по този маршрут да тръгне в бъдеще и газ от Туркменистан и дори от Израел. Освен това маршрутът за тези конкуренти на "Газпром" ще бъде много по-къс в сравнение с пътя от Ямал през цяла Русия и Черно море, а строителството на тръбопроводите ще бъде много по-евтино.

Освен това заради спирането на газовия транзит през Украйна, Румъния и България старият газопровод може да се реверсира и да се доставя газ за България и Румъния от Каспийския регион и от Близкия изток. Българите вече трепетно мечтаят да създадат в страната си газоразпределителен хъб.

Що се отнася до второто разклонение на "Турски поток", то около него няма яснота. В Анкара се съгласиха да го приемат, но в междуправителственото споразумение е отбелязано, че "Газпром" може да се откаже от неговото изграждане. През лятото на Икономическия форум в Санкт Петербург министрите на енергетиката на Русия и Гърция подписаха меморандум за възможността да се построи "Южноевропейски газопровод" от турската граница през Гърция и Италия и, евентуално, към Австрия през Сърбия (където този маршрут може да се слее с потоците на руски газ от "Северен поток" от Германия).

За да се заобиколят антимонополните изисквания на Евросъюза, бе решено оператор на проекта да не бъде "Газпром", а руски и гръцки банки, обединени в съвместно предприятие при първоначално руско финансиране. И ето че след няколко месеца гърците обявиха: проектът е добър, но ще стане факт само след благословията на Еврокомисията. А настроенията сред европейските регулатори сега не са в полза на "Газпром".

Пазарът на газ в Югоизточна и Южна Европа не е толкова голям и не обещава да нарасне съществено. Поради тази причина конкуренцията там ще бъде остра (дори да не се отчита глобалният излишък от втечнен природен газ), и ще се наложи руската стока да се предлага с големи ценови отстъпки, които по никакъв начин няма да оправдават разходите по добива и транспортирането. Отмъщението за нежеланието на Украйна да следва курса на Москва струва много скъпо на Киев, но то ще струва скъпо и на "Газпром", и на бюджета на Русия, а в крайна сметка и на руските граждани. Печеливши ще останат само близките до Кремъл подизпълнители, и, разбира се, европейските потребители на газ.

По БТА