Турското членство в ЕС стана част от кампанията на изборите за европарламент

В Германия, Франция, Дания и Австрия въпросът за присъединяването на Турция към ЕС се появи в кампанията за изборите за Европейски парламент, въпреки че този въпрос не е пряко от компетенцията на европарламента.

Разширяването на ЕС с 10 нови страни-членки от 1 май постави отново с острота въпроса за границите на Европа и за това дали е уместно да се допусне да влезе в нея мюсюлманска страна с население от 72 милиона жители.

Междувременно международната правозащитна организация разкритикува турското правителство и правосъдието, че не работят за предотвратяването на насилието върху жените в страната.

Дебатът има най-голямо значение в Германия

В Германия християндемократическата опозиция се обяви против влизане на Турция и превърна този въпрос в тема на предизборната кампания, се посочва в анализа на Патрик Рахир от АФП. Във Франция консервативното мнозинство направи обрат, тласнато от крайната десница и от евроскептиците, като застана на противоположна позиция на президента Жак Ширак, който защитава европейското призвание на Турция.

Други консервативни или крайно десни партии в Дания или Австрия се обявиха против присъединяване на Турция. Въпросът обаче не стана тема в предизборната кампания в другите страни-членки на ЕС.

Европейският парламент, който ще бъде съставен в резултат на изборите през юни, обаче няма да има думата по започването на преговори за членство с Турция.

Решението трябва да бъде взето от съвета на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС през декември въз основа на препоръките на Европейската комисия през октомври.

Дебатът никъде няма толкова голямо значение освен в Германия, където живее най-многобройната турска общност в ЕС (2,5 милиона души) и където двете основни партии имат рязко разграничени позиции, обяснява Шенем Айдън от Центъра за европейски политически проучвания.

Евродепутати от Християндемократическия съюз обявиха още през 2003 г., че ще водят кампания срещу влизане на Турция в ЕС, скъсвайки с протурската традиция на партията.

Социалдемократите на канцлера Герхард Шрьодер за сметка на това подкрепят кандидатурата на Анкара.

Лидерът на Християндемократическия съюз Ангела Меркел предложи на Анкара идеята за "привилегировано партньорство" вместо пълноправно членство. Анкара отхвърли идеята.

Идеята обаче пое по своя път. Тя бе подета през април от управляващата партия във Франция - Съюз за народно движение.

Във Франция и в Австрия, както и в Дания, крайната десница оглави движението срещу присъединяване на Турция.

Разминаване между официални изказвания и обществено мнение

Александър Льофебвър от френския Институт за международни връзки обяснява тази поява на въпроса за Турция на националните политически сцени с разминаването между официалните изказвания и реалността на общественото мнение.

От споразумението за асоцииране през 1963 г. политиката на правителствата и на Европейската комисия беше да потвърждават подкрепата си за кандидатурата на Турция за членство в ЕС, като се опитват да печелят време. Но общественото мнение явно не е готово сега да приеме присъединяване на Турция към ЕС.

Това разминаване позволява на известен брой политически партии да се стремят да използват въпроса за Турция, за да печелят гласове, за да плашат, ако е необходимо, електората, казва Льофебвър.

Турското правителство не реагира официално на тези кампании и предпочита да се концентрира върху реформите, които ще позволят присъединяване на страната. Но управляващи и общество имат едно и също опасение: каквото и да правим, те никога няма да ни допуснат да влезем, казва Шенем Айдън.

Турция не защитава жените от домашно насилие

Амнести Интернешънъл призова Турция да защитава жените от домашно насилие, като посочи, че поне една трета от всички жени в страната са били подлагани на насилие от страна на членове на техните семейства, съобщава АП.

Насилието срещу жени от страна на членове на семейството варира от лишаване на жените от икономически нужди чрез словесно и психологическо насилие до побои, сексуално насилие и убийства, се посочва в доклад на правозащитната организация с център в Лондон.

Някои от проявите на насилие са така наречените "престъпления заради честта" - нападения срещу жени, за които се смята, че са опозорили семействата си, като има случаи на жени, които са били принудени да се самоубият от разгневени членове на семейството, посочва Амнести Интернешънъл.

Основната причина за насилието е дискриминация, която отрича равенството на жените с мъжете във всички сфери на живота, се казва в доклада.

Насилието срещу жени е широко толерирано и дори одобрявано от обществени лидери и на най-високите равнища на правителството и съдебната система, се твърди в доклада.

Турското правителство има задължението да защитава жените от насилие, извършено не само от държавни служители, но и от частни лица и групи, се казва в текста.

Повече от една трета от турските жени са били нападани от членове на семейството им и правителството не е успяло ефективно да приложи съществуващите закони за предпазване на жените от подобни прояви на насилие, се твърди в доклада.

Властите рядко водят докрай разследвания по повод на жалби на жени за насилие, посочва Амнести Интернешънъл. Съдилищата все още намаляват присъдите на изнасилвачи, ако те обещаят , че ще се оженят за жертвата си, въпреки последните стъпки да бъде сложен край на тази практика, отбелязва правозащитната организация.

Организацията предупреждава, че без решимост от страна на правителството, бъдещи закони за защита на жените могат да срещнат съпротива от страна на съдилищата.