Турция е ключов съюзник срещу терозима

В контражура на утринното слънце войниците в камуфлажни униформи почти не се забелязват. Но за това пък се чуват добре. "Отляво фундаменталисти! Залегни!" - реве командирът и взводът турски пехотинци се просва на земята. Следва команда "За бой - стани! Атакувай!" И войниците се изправят и с викове "Аллах!" се втурват напред.

Точно така, грешка няма. "Аллах" е бойният вик на тази армия, която след реформите на Кемал Ататюрк защитава установения с конституцията светски характер на държавата. През 1997 г. генералите заставиха един премиер-ислямист да слезе от власт. Но на военните кораби на републиката коранът е винаги под ръка. Синтезът от двете неща се нарича Турция.

Макар възпитани в строго светски дух, турските въоръжени сили не пренебрегват упованието на Всевишния. В края на миналата седмица президентът Ахмед Недждет Сезер инспектира войскови части в Карс в непристъпната североизточна част на Турция по време на Зимното учение - 2002. Войниците бяха с топли дрехи под белите камуфлажи, оръжията - обилно смазани, за да не замръзват. В планините край Карс това се случва. А в Кабул, където скоро ще разпънат палатки над 260 турски войници, студът няма да е по-малък.

Турция се упражнява за война. Придобитата нова тежест в световната политика задължава. Най-патетично и поетично изрази това заместник-председателят на парламента Мурат Сьокменоглу с думите: "Ден след ден турската република гради величието и ролята си на изгряваща звезда на бъдещето"

От 11 септември Турция е на правилната страна в световната политика. Тя винаги е предупреждавала за опасността от ислямизма и тероризма. Новата подредба на масата от Вашингтон е направена като че по-мярка за Турция. "Мисията определя коалицията", казва американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Сиреч, САЩ си избират съюзниците не толкова по състоянието на икономиката им, а по-скоро по географското им положение. Което е късмет за Турция, защото страната преживява най-тежката си икономическа криза от 1945 г. насам. Отделен въпрос е състоянието на човешките права, но такива неща се забравят лесно. Стратегическото положение на страната е толкова изгодно.

Независимо дали става дума за Ирак или Иран - всички "мерзавци" са на един час път със самолет от Турция. Никой друг от съюзниците на САЩ не опира толкова плътно до "оста на злото". А зад Иран е Афганистан, който съвсем отскоро се завърна в "клуба на добрите" - или поне в предверието му. Това стана възможно с над 4000 американски полета от турската военновъздушна база Инджирлик. Местоположението превръща Анкара в момента в най-важния съюзник на САЩ.

Затова Турция е ухажвана. Американски политици я възхваляват като западно ориентиран "модел" за ислямския свят. В средата на март американският вицепрезидент Дик Чейни отива в Анкара. Целта му е да спечели мюсюлманския приятел за следващи мисии в похода срещу ислямски терористи и диктатори. Ще се наложи да ги убеждава. Защото турците още не са съвсем убедени.

Турските политици сърдечно желаят да са най-близкият съюзник на Вашингтон, но в сегашните обстоятелства това не е лесно. И причината пак е географското положение. Турция има седем съседа. С пет от тях отношенията ѝ са деликатни до обтегнати - в повечето случаи обременени от негативен исторически товар - кланета, прогонвания на население и премествания на границите. През последните години обаче турците показаха непознато дотогава чувство за такт в общуването с отделни съседи. Външният министър Исмаил Джем и някои други турски политици изненадаха със своя прагматизъм и гъвкавост на преговори с Гърция и със заклети врагове на Америка като Ирак и Иран.

В момента антитерористичната кампания се ожесточава. ФБР всеки ден предупреждава за готвени нови атентати, които се осуетяват от неговите агенти. В Близкия изток американците отново вземат на прицел Ирак."Точно най-трудният ни съсед", вайка се един дипломат от външното министерство в Анкара. "На север в Ирак са кюрдите, на юг - шиитите, а по-средата - Саддам". При първата война в Персийския залив през 1991 г. турските летища наред със Саудитска Арабия бяха изходните позиции за операция "Пустинна буря". Този път обаче Турция ще е главният плацдарм за настъплението.

През десетте години след войната турците развиха противоречиво отношение към Саддам. Не друг, а сегашният премиер Бюлент Еджевит, който по онова време беше в опозиция, се срещна малко след края на войната със Саддам на чай. Турските политици не искаха да изгарят мостовете към Багдад. Първият дипломат на Саддам - Тарик Азиз, пристигна през февруари 1999 г. в Анкара. Турция и Ирак отвориха петролопровода от Киркук към терминалите на Средиземно море в рамките на програмата на ООН "храна срещу петрол". Турската петролна компания ТПАО начерта планове за разработка на петролни полета в Северен Ирак. Няма съмнение - санкциите на ООН срещу Ирак навреждаха на турските интереси.

Но сега нещата като че се обърнаха. В сърдито писмо премиерът Еджевит поиска от Саддам незабавно да върне оръжейните инспектори на ООН. Диктаторът в Багдад отхвърли искането. Означава ли това, че Анкара окончателно е минала в лагера на враговете на Ирак? Едва ли. Приоритетите остават непроменени. "Не Саддам е важен за нас, а Ирак", обобщи турската позиция началникът на генералния щаб Хюсеин Кавръкоглу и посочи, че не бива да се допусне разпадане на Ирак. Кошмарът на генералите е, че в този случай кюрдите ще направят държава в Северен Ирак, която след това ще се съедини с кюрдите в Турция. "Никога", казва генералът. И твърдият му глас прикрива леката тръпка на несигурност в намеренията на най-близкия приятел. А какво ще стане, ако елитните американски части отстранят Саддам и си отидат и Ирак след това затъне в хаос?

Американците успокояват мюсюлманския си съюзник. "Съединените щати са против всякаква самостоятелна политическа единица в Северен Ирак", казва американският посланик в Анкара Робър Пиърсън. Друго нещо не е в интерес на Америка", уверява той.

Проправя ли това пътя за съвместен удар в похода срещу тероризма? Ще се хвърлят ли скоро турците с викове "Аллах!" срещу Ирак? Не би ли могла Турция да сложи ръка на петролните кладенци в Северен Ирак? В Анкара махат възбудено с ръка на този въпрос. "Представяте ли си какво означава да доведем иракските кюрди у нас", възразява един дипломат.

Генералният щаб също разсъждава консервативно - само не несигурност чрез промяна на границите! Турската армия може да се изкуши само ако кюрдите наистина направят държава в Северен Ирак. Затова далеч по-вероятно е да има разделение на задачите - турците да предоставят на американците летища и пътища за настъплението, а американците да отстранят Саддам и да не допуснат създаване на кюрдска държава.

По БТА