Турция и Армения възродиха дипломация под сянката на геноцида и Карабах

Турция и Армения възродиха дипломация под сянката на геноцида и Карабах

Турция и Армения възобновиха дипломатическите си отношения, подписвайки в Цюрих в събота протоколи за развитие на двустранните отношения и за установяване на дипломатически отношения, но границата им ще остане затворена до урегулиране на конфликта в Нагорни Карабах, стана ясно от изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в неделя..

Думите му последваха декларация на външното министерство на Азердбайджан, в което се посочва, че нормализирането на отношенията между Турция и Армения преди извеждането на арменските войски от завзетите азербайджански територии пряко противоречи на интересите на Баку.

Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. именно в знак на протест срещу окупацията на азербайджански територии от арменски сили.

Двата важни документа бяха подписани след тричасови разногласия между арменската и турската делегации, които на моменти застрашавали въобще парафирането им, но за туширане на споровете съществена роля изиграло посредничеството на САЩ.

Протоколът, който в крайна сметка подписаха външните министри на Турция и на Армения Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян, предвижда отварянето на границата да стане два месеца след ратификацията на протокола от парламентите на двете страни.

Предвижда се още разширяване на отношенията между двете страни в областта на транспорта, комуникациите, енергийната област и борбата с трафика и организираната престъпност, както и сътрудничество в правната област. Като точка в споразумението фигурира също разширяване на сътрудничеството в областта на образованието, културата и науката, реализирането на съвместни проекти в областта на културата и туризма.
Предвижда се и изграждането на консулства между двете страни въз основа на виенското споразумение от 1963 година.

Протести в Армения

Подписването на споразуменията беше посрещнато в Армения с протести. Хиляди жители на страната излязоха на демонстрации, изразявайки своето несъгласие с политиката на официален Ереван. Според тях подписаните документи не решават в пълна степен въпроса с признаването на арменския геноцид от страна на Турция през 1915 г., когато жертви на тогавашните събития стават около 1.5 млн. арменци. Според Анкара обаче цифрата е силно завишена и затова подписаното в Цюрих споразумение предвижда създаването на комисия, която ще включва и независими историци и която трябва да излезе със становище по въпроса с т.нар арменски геноцид.

В интервю за ББС протестиращ арменец заявява, че не е против отварянето на границата, но не е съгласен с това някаква си комисия да се занимава с разследването на масови убийства. Според него ратификацията на споразуменията от парламентите ще позволи на Турция да продължава да отлага признаването на геноцида.

Споделяне

Още от Свят

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?