Турция и Армения възродиха дипломация под сянката на геноцида и Карабах

Турция и Армения възродиха дипломация под сянката на геноцида и Карабах

Турция и Армения възобновиха дипломатическите си отношения, подписвайки в Цюрих в събота протоколи за развитие на двустранните отношения и за установяване на дипломатически отношения, но границата им ще остане затворена до урегулиране на конфликта в Нагорни Карабах, стана ясно от изявление на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в неделя..

Думите му последваха декларация на външното министерство на Азердбайджан, в което се посочва, че нормализирането на отношенията между Турция и Армения преди извеждането на арменските войски от завзетите азербайджански територии пряко противоречи на интересите на Баку.

Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. именно в знак на протест срещу окупацията на азербайджански територии от арменски сили.

Двата важни документа бяха подписани след тричасови разногласия между арменската и турската делегации, които на моменти застрашавали въобще парафирането им, но за туширане на споровете съществена роля изиграло посредничеството на САЩ.

Протоколът, който в крайна сметка подписаха външните министри на Турция и на Армения Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян, предвижда отварянето на границата да стане два месеца след ратификацията на протокола от парламентите на двете страни.

Предвижда се още разширяване на отношенията между двете страни в областта на транспорта, комуникациите, енергийната област и борбата с трафика и организираната престъпност, както и сътрудничество в правната област. Като точка в споразумението фигурира също разширяване на сътрудничеството в областта на образованието, културата и науката, реализирането на съвместни проекти в областта на културата и туризма.
Предвижда се и изграждането на консулства между двете страни въз основа на виенското споразумение от 1963 година.

Протести в Армения

Подписването на споразуменията беше посрещнато в Армения с протести. Хиляди жители на страната излязоха на демонстрации, изразявайки своето несъгласие с политиката на официален Ереван. Според тях подписаните документи не решават в пълна степен въпроса с признаването на арменския геноцид от страна на Турция през 1915 г., когато жертви на тогавашните събития стават около 1.5 млн. арменци. Според Анкара обаче цифрата е силно завишена и затова подписаното в Цюрих споразумение предвижда създаването на комисия, която ще включва и независими историци и която трябва да излезе със становище по въпроса с т.нар арменски геноцид.

В интервю за ББС протестиращ арменец заявява, че не е против отварянето на границата, но не е съгласен с това някаква си комисия да се занимава с разследването на масови убийства. Според него ратификацията на споразуменията от парламентите ще позволи на Турция да продължава да отлага признаването на геноцида.

Споделяне

Още от Свят