Турция отбелязва 50 години като кандидат за ЕС

Турция отбелязва тъжна 50-та годишнина, откакто за пръв път почука на вратите на Европейския съюз. Някои ентусиасти се надяват, че последната договорка между ЕС и Турция за газопровода "Набуко" може да ускори придвижването на Анкара към покана за членство, пише EUobserver в понеделник.

На 3 август 74-милионната евразийска държава отбелязва 50 години от подаването на първата молба за членство в ЕС, тогава Европейска икономическа общност.

На този ден през 1959 г. турският премиер Аднан Мендерес отправи първото искане страната му да се присъедини към икономическия блок от шест държави - Белгия, Франция, Германия, Италия. Люксембург и Холандия, създаден само две години по-рано.

Молбата на Турция изпревари тези на няколко други европейски страни, като Великобритания и Испания, които сега се смятат за основни сили в 27-членния ЕС.

Турската молба обаче се придвижваше с убийствено бавно темпо, неотклонно съпътствана от съмнения за крайната цел на отношенията между Турция и Европа.

Отначало Европейската икономическа общност отхвърли молбата за присъединяване. През 1963 г. обаче двете страни приеха споразумение за асоцииране, което отбелязваше перспективите за членство на Турция.

Почти 40 години костваше на Анкара обаче да получи статут на страна - кандидат за членство и още шест, за да започне през 2005 г. действителните разговори за условията за присъединяването си към ЕС.

"Нашата страна няма повече търпение към каквато и да е загуба на време и отлагания" , заяви главният преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш в изявление по повод годишнината, която по думите му не е "причина за празнуване".

"Трябва да си научим уроците от миналите грешки и да постигнем членството в ЕС възможно най-бързо", добави Багъш, подчертавайки решимостта на Анкара да продължи по пътя на реформите.

След четири години преговори, Турция отвори 11 глави от общо 35. От начало процесът на отварянето и затварянето на преговорните глави бе в застой заради несъгласието на Кипър.

Обтегнатите отношения между двете страни датират от турската инвазия в Кипър през 1974 година. В момента Анкара има военни подразделения в северната част на острова, като е и единствената страна, признала самообявилата се севернокипарска република.

През 2006 г. ЕС реши да блокира осем преговорни области заради провала на

Анкара да отговори на изискванията по отношение на Кипър, особено заради отказа ѝ да позволи влизането на кипърски кораби и самолети на пристанища и летищата си.

В последно време Никозия отказа да одобри затварянето на глава "Енергетика" заради ходовете на Анкара срещу кипърските усилия за експлоатиране на енергийните ресурси по южния бряг на острова.

Турция се смята за ключов съюзник, който да помогне на ЕС да разбие енергийната зависимост от Русия. На 13 юли бе подписано междуправителствено споразумение между Турция, Румъния, България, Унгария и Австрия за изграждането на газопровода "Набуко".

Проектът, подкрепян от ЕС и САЩ, има за цел да разнообрази доставчиците и маршрути за Европа, пренасяйки газ от от турския град Ерзурум до австрийския Баумгартен.

По време на церемонията по подписването председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу отбеляза, че газопроводът евентуално ще подобри шансовете на Турция за ЕС.

"Вярвам, че с доставката на първия газ, която според някои експерти ще бъде през 2014 година, това споразумение ще отвори вратата на нова ера между ЕС и Турция", заяви Барозу и добави: "Тръбите може да се направени от стомана, но "Набуко" може да циментира връзките между нашите народи".

Някои турски експерти обаче предупредиха, че подобни надежди са неоснователни.

"Има много страни, с които ЕС има широки икономически отношения, Брюксел обаче не им дава каквато и да е надежда за членство. Смятам, че би било грешно да се прави директна връзка между Набуко и ЕС", заяви проф. Емре Изери от Университет Кадир Хас, Истанбул.