Турция плаши с операция срещу кюрдите в Сирия, Вашингтон се заканва да попречи

Президентът Реджеп Тайип Ердоган

Турция ще плати по-висока цена впоследствие, ако не направи сега това, което е необходимо в Северна Сирия, заяви във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

Ердоган направи изявлението си, след като през уикенда обеща, че Турция ще извърши военна операция в района, контролиран от сирийските кюрдски Сили за защита на народа, намиращ се на изток от река Ефрат.

Турция досега е извършила две военни операции в Северна Сирия, припомня Ройтерс. Ердоган, който говори пред турски посланици в Анкара, заяви, че "този процес, с волята на Бог, много скоро ще премине в нов етап".

Новият шеф на Пентагона Марк Еспър обачя заяви също във вторник, цитиран от Франс прес, че военна операция на Турция в Североизточна Сирия срещу кюрдските бойци ще бъде неприемлива и предупреди, че Вашингтон ще попречи на всяко едностранно нахлуване, предаде АФП.

Турция преговаря със САЩ за евентуално създаване на "зона за сигурност" в районите, контролирани от американците в Северна Сирия. Турция иска в тази зона да няма присъствие на сирийските кюрдски Сили за защита на народа /СЗН/, които Анкара разглежда като терористична организация, свързана с "Кюрдската работническа партия /ПКК/.

През последните дни Анкара заяви неколкократно, че ако американските предложения не са удовлетворяващи за нея, тя ще предприеме опрерация в Сирия, за да установи сама тази зона за сигурност.

Ние смятаме, че всяко едностранно действие от тяхна страна ще бъде неприемливо, предупреди Еспър в самолета на път за Токио в рамките на обиколка в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Това, което ние се опитваме да направим, е да постигнем с тях договореност, която отговаря на техните безпокойства, добави американският министър на отбраната.

Турция поднови вчера призива си към Вашингтон да спре подкрепата си за Сирийските демократични сили /СДС/, които се сражаваха заедно със САЩ срещу "Ислямска държава" в Сирия. Сирийските кюрдски Сили за защита на народа /СЗН/ имат доминиращо участие в състава на СДС.

"Ние очакваме от САЩ да отговорят положително на нашия призив да спрат сътрудничеството" със сирийските кюрди, заяви вчера турският външен министър Мевлют Чавушоглу.
Еспър обаче припомни, че "Ислямска държава" остава активна в района, въпреки че е загубила територията, която контролираше в Северна Сирия и Ирак.

Освен това Сирийските демократични сили държат под охрана хиляди местни и чуждестранни джихадисти в Северна Сирия и кюрдите, които се страхуват да не бъдат изоставени от Запада, предупредиха, че не биха могли да продължат да ги държат, ако бъдат атакувани от Турция.

Ние нямаме никакво намерение да ги изоставим, увери Еспър. Това, което ще направим, е да попречим на едностранни нахлувания, които ще противоречат на интересите, които споделяме - САЩ, Турция и Сирийските демократични сили, по отношение на Северна Сирия, посочи Еспър.

Според информации в турския печат преговорите между САЩ и Турция срещат пречка по въпроса за дълбочината на "зоната за сигурност". Анкара настоява тя да е с дълбочина 30-35 километра, което е повече от предлаганото от Вашингтон. Освен това Турция иска сама да осъществява контрол над зоната.

Еспър изнъкна, че преговорите по въпроса продължават. "Ние отбелязахме напредък по някои от най-важните точки, каза американският министър на отбраната, без да уточнява. Ние ще продължим нашите дискусии и аз съм убеден, че ще намерим навреме решение", добави той.

Над отношенията между Анкара и Вашингтон продължава да тегне и въпросът за закупените от Турция руски зенитно-ракетни системи С-400, които вече са доставени и предстои по-късно през годината да бъдат разположени.

Турският президент изрази днес увереност, че американският му колега Доналд Тръмп няма да позволи връзките между двете съюзнички в НАТО да станат "заложник" на спора заради руските ракети.

Ердоган посочи, че няма никакви доказателства за това, че комплексите С-400 може да навредят на американските изтребители Ф-35.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?