Убедените антиваксъри са 12%, но вдигат шум за 115%

Убедените антиваксъри в България са между 12% и 16%, техните възгледи не могат да бъдат променени с рационални научни аргументи, но те са много “шумни“ и влияят на част от обществото, която се колебае  и има притеснения по отношение на ваксините. Това стана ясно в понеделник при представянето на проучване“Нагласи към прилагането на българския имунизационен календар при деца“, реализирано от МЗ с подкрепата на УНИЦЕФ. Според здравните власти усилията им трябва да се насочат именно към хората със страхове и колебаещите се, отговаряйки на техните потребности.

Зам.-минитърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски посочи, че според проучването се очертават пет клъстера в българското общество в отношението към ваксините. Около 25% са твърдите привърженици на ваксините. Около 20% са скептици, които могат да бъдат повлияни чрез целенасочени послания. 12% са твърдите антиваксъри, които в много проучвания на МЗ варират в границите между 12% и 16%, обясни Околийски. По думите му анвиксърите са предимно млади хора между 18 и 49 г., по-често са високо образовани жени и мъже с ниска здравна грамотност. “Те възприемат риска за инфекции като нисък, не приемат рутинните ваксинации, имат ниско доверие към правителството и здравните власти, както и към сериозните източници на информация, в т.ч. сериозни медии“, каза Околийски. Очертават се и още две групи хора спрямо възприятията им към ваксините: такива, които са притеснени, но по-скоро са “за“ ваксините -20%, както и възрастни хора, които също попадат в графата на поддръжниците на ваксините.

Околийски коментира, че покрай пандемията от Covid сме допуснали появата на скепсис и недоверие и към традиционните ваксини. “Това се наваксва с бързи темпове, но е факт“, посочи той.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев коментира, че “нашето оръжие да се борим с антиваксърите не е науката".

“Българският антиваксър е такъв простак, че това въобще не го интересува, ако ще да го затрупаш с информация. Българският антиваксър е много долно качество антиваксър: с 15% той вдига шум за 115%“, каза той. Затова той призова антиваксърите въобще да бъдат игнорирани като целева група, защото с тях не може да се работи и да бъдат разубедени. Според него към колебаещите се посланията трябва да са предимно от емоционално естество. “Решението дали да се ваксинираш е емоционално, а не рационално. Хората трябва да разберат, че ваксинацията е за тяхно добро. Разберат ли го, те ще го направят“, посочи Кунчев. Той даде пример, че един от най-високите проценти на имунизация срещу грип в Европа е в Испания, заради паметта за испанския грип.

Георги Георгиев от офиса на УНИЦЕФ в България представи нагласите на родителите към ваксините от имунизационния календар на база проучването, което обхваща 1002 родители и 350 общопрактикуващи лекари, което представлява 10% от действащите джипита.

61% от родителите са в подкрепа на задължителните ваксини и биха поставили на децата си всичките. Около 3-8% смятат, че имунизационният календар дори трябва да се разшири.13% са за по-голяма свобода на избор и намаляване броя на задължителните ваксини, а 8% смятат, че никоя ваксина не трябва да е задължителна.

Основната причина родителите да ваксинират децата си е вярата, че те предотвратяват заболявания – над 50%.Достъпът до училище и детска градината също е съществен мотив за ваксинация.

Основните причини да не ваксинират децата си са притесненията от странични ефекти, съмнения в качеството на ваксините и опасенията от наличието на вредни съставки в тях.

Пред личните лекари родителите споделят притеснения, свързани с възможни странични ефекти от ваксините (50.9%) и дали детето ще вдигне температура след ваксинация (40.6%).

Друга водеща причина родителите да не ваксинират децата си са фалшивите новини. 33% от родителите и 45% от личните лекари посочват фалшивите новини като главна причина за отказ от ваксинация.

Георгиев посочи, че хората, които отказват да ваксинират децата си са хора в затворени групи, които не взимат решение в резултат на консултация с лекар, а използват други източници на информация като други родители. “Обменят информация в социалния балон и се надъхват едни други да не ваксинират. Една четвърт са получили информация от родители на деца със специфични заболявания, вероятно в опита си да спасят детето си от такава болест“, посочи той.

Проучването показва, че 60% са взели решението да не ваксинират преди раждането на детето или непосредствено след това.

47% от родителите, които ваксинират децата си с ваксини от задължителния календар, не биха поставили допълнителни ваксини.

Доц. Кунчев даде за пример препоръчителната ваксина срещу HPV вирус, която е с много ниско покритие у нас и 400 жени в България всяка година умират от рак на маточната шийка, който се причинява от вируса. Смъртността от този вид рак в Европа расте само в България и Молдова. Кунчев даде пример, че Австравия се е справила със заболяването за 10 години с програма за ваксинация, базирана в училищата. “Измислено е, просто трябва да го направим“, посочи той.

Кремена Пармакова, експерт в МЗ, представи нагласите сред личните лекари.

Приблизително всеки четвърти лекар се сблъсквал с въпроса дали ваксината може да разболее детето при поставянето . Около 30% от лекарите съобщават за притеснения на родителите, свързани отключване на различни заболявания, например от аутистичния спектър.

Повечето лекари са убедени в ползата от ваксините, съветват родителите да ваксинират децата си и 78% посочват, че няма деца в практиката им, които да не са ваксинирани.

Когато става въпрос за стимули за ваксинация, то предоставяне на повече информация по темата за ваксините, въвеждането на глоби и ограничаване на достъпа до образование са сред ключовите мотиви за ваксинация.