"Убийство помрачава надеждите на България за ЕС"

В обширна кореспонденция под заглавие "Убийство помрачава надеждите на България за ЕС" в. Интернешънъл хералд трибюн пише, че пет седмици след убийството на банкера Емил Кюлев, един от най-богатите хора в България, няма предявено обвинение. Не се знае мотивът за престъплението, въпреки предположенията за връзките на бизнеса на Кюлев с "мръсния капитал"

Това убийство засили тревогите относно върховния български политически приоритет за членство в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. То фокусира международното внимание към една от най-слабите български институции: съдебната система, пише вестникът.

По-нататък в статията се разказва за извънредните мерки, предприети от правителството след убийството на Кюлев – масираното полицейско присъствие по улиците, маскирани служители на спецчастите, които проверяваха луксозни автомобили, ареста на близо 800 криминално проявени.

Вестникът напомня, че Кюлев ръководеше ДЗИ - най-голямата застрахователна и банкова група в страната, с повече от 12 000 служители и авоари от 585 милиона долара. Той беше близък до всички големи политически партии и беше икономически съветник на президента Георги Първанов.

Убийството му бе особено шокиращо, тъй като той се различаваше от контрабандистите, изнудвачите и наркотрафикантите, станали жертви на убийства, свързани с организираната престъпност.

Интернешънъл хералд трибюн цитира министъра на вътрешните работи Румен Петков, че от 2000 г. в България са извършени на публични места 157 поръчкови убийства. Няма  произнесена присъда, добавя вестникът.

Тъй като Кюлев беше твърде близък на политическия елит, министър-председателят Сергей Станишев определи убийството като “реална заплаха” за целта на България да се присъедини към ЕС.

Представители на правителството повториха призивите си за ново законодателство, което да разшири полицейските правомощия.

Вестникът отбелязва, че много от българите са скептични от въвеждането на подобни мерки, каквито са пробвани и преди без успех.

Говорителят на вътрешното министерство Явор Симов е цитиран да казва, че промените са необходими за справяне с организираната престъпност, за разкриване и разбиване на престъпните групи.

Но дори и цялата сила на закона е неспособна да пречупи стената от инерция сред мизерно платените функционери, които са изправени срещу обществения антагонизъм и често нямат мотивация да се справят с корупцията, пише Интернешънъл хералд трибюн, като напомня, че средната заплата в България е 200 долара.

Съдебната система в частност се възприема като корумпирана, неефективна и бюрократично изолирана от реалността на всекидневния живот.

Вестникът припомня доклада на ЕС, според който остават огромни предизвикателства за подобряване на съдебната система, чието реформиране е от критично значение за напредъка в борбата с престъпността.

Миша Глени, бившият кореспондент на ББС за Балканите, който пише книга за международната престъпност и глобализацията, казва, че нивото на организираната престъпност често е въпрос на възприятие. Той цитира Италия като пример на страна с организирана престъпност и корупция, която обаче поради относителното богатство на обществото се абсорбира по-добре, отколкото в едно бедно общество.

Каквото и да е нивото ѝ, организираната престъпност в България придоби митични размери в националната психика. Престъпниците са по улиците и по сред бял ден. Гангстерите имат прякори като Клюна, Горилата, Доктора. Някои от убийствата са като по холивудски модел, пише вестникът и описва покушението срещу Милчо Димитров -Бай Миле (Brother Mile), който бе нападнат от убийци, преоблечени като полицаи. Разказано е и за убийството на Димитър Христов (Малкия Митко), чийто екзекутори пък бяха предрешени в свещенически раса.

Вестникът пише, че стои въпросът дали тази гангстерска традиция ще повлияе на ЕС, когато България стане пълноправен член.

“Европейският съюз е най-богатият пазар в човешката история”, казва Миша Глени. Според него балканските организирани престъпни групи са добре екипирани и могат да доставят на Общността 400 милиона консуматори, много от които предпочитат да харчат парите си за наркотици, проститутки и цигари без бандерол.

След като българите получиха по-облекчен режим на движение след падането на визовия режим през 2001 г., страните от ЕС констатираха ръст на престъпността от страна на българи, пише вестникът.

Цитиран е доклад на Европол от миналата година, според който българските организирани престъпни групи са се установили основно в трафика на жени за сексуална експлоатация, различни видове фалшификации – на евробанкноти, кредитни карти и пр.

Клаус Янсен, който оглавява криминалното разследване в Германия, очаква проблемът да се влошава.

Ако България се присъедини към ЕС без да прилага модерен апарат за сигурност, ще сме свидетели на значимо нарастване на престъпната дейност, свързана с българските групировки, смята Янсен.

Вестникът цитира и Петрус ван Дайн, криминолог от Холандия, който защитава различна гледна точка. “Организираната престъпност не е общност – тя е начин за правене на бизнес”, обяснява той и добавя, че не очаква членството в ЕС да увеличи движението на българската организирана престъпност на Запад.